И на човека не остава нищо друго освен да остави любовта да действува в него и в другите така, както тя се проявява. Не диктувайте на човека как да ви обича, нито пък той да ви заповядва как да го обичате. И той да вярва в тебе както си знае, и ти да вярваш в него както знаеш. Нека всеки прави работите така, както той си разбира, и ако не разбира нещо, тогава да пита. Само по този начин вие ще имате съдействието на по-висшите същества от вас.

Казвам: Проповядвайте любовта си, каквото ще да стане! За предпочитане е да обича човек, отколкото да не обича, макар в любовта си да направи една погрешка. Ако спре любовта си, той ще направи една погрешка, ако пък прояви любовта си, все ще добие нещо. Какво ще добие? И в свещените книги е казано: „За любовта всичко можеш и трябва да пожертвуваш.“ Пожертвуваш ли всичкото си имане и богатство за любовта, нищо няма да изгубиш. Но ако си богат и никому нищо не си дал, като отидеш в онзи свят, според както религиозните хора казват, ще изпиташ големи мъчения за своето скъперничество. Ако си направил добро на някой, колкото пъти те видят, те ще те гощават и ще бъдат винаги с тебе. Те ще ви бъдат в пълна услуга. Сега няма да ви говоря за онзи свят, защото и в този свят вие живеете. Този закон работи навсякъде. Ако вие дадете ход на една ваша добра мисъл или на едно добро ваше чувство, те ще се възприемат и от окръжаващите и ще принесат своя плод. Тъй щото, дойде ли до някаква услуга, каквато и да е тя, направете я и не се страхувайте. Направете тази услуга на свобода и не очаквайте нищо. Като я направите, няма да мине дълго време и вие ще видите какви добри резултати има тя.

И тъй, на хората е нужна почивка. Под думата „почивка“ аз разбирам човек да се спре от работата и да си почине, през което време да обмисли. Когато искаш да направиш някакво добро, спри работата си, не работи, но мисли в това време. Доброто може да се тури за основа само при работата. Който иска да направи някакво добро в света, той трябва в това време да почива, да обмисли как да направи доброто. Доброто може да се тури на работа само при почивката. Който иска да направи добро някому, той трябва да знае да почива. И наистина, ако искам да помогна някому, аз не трябва да бъда уморен. След като съм починал 24 часа, тогава съм в условия да помогна някому. Това е в практическия живот. Ако съм уморен и краката ми не държат, как ще помагам на хората? Ако съм си починал, ще мога да помагам. Ако един професор си е починал, той ще може да помага на студентите си, като им чете своите лекции. Но ако не си е починал, ако жена му го е смущавала, ако дъщерите и синовете му са го смущавали и ако обществото отвън го смущава, каква ще бъде неговата лекция? От лекцията му нищо няма да излезе.

…как да се приложи любовта в живота. Обичаш някого – много добре е това, но как можеш да му помогнеш? Например, ти трябва да помогнеш на някого така, че той да не вложи повече надежда в тебе, отколкото трябва и да дойде мързелът в него. По никой начин той не трябва да каже: „Нека той работи, а аз да почивам.“ В любовта непременно трябва да има взаимна обмяна. Ако ти обичаш някого, а той не отговаря на твоята любов, непременно ще дойде едно противоречиво чувство. Някой се оплаква, че не го обичат. Това положение за мене е ясно. Когато някой не ме обича, аз зная причината за това и разглеждам въпроса от съвсем друго гледище. Аз не обвинявам хората, нито ги оправдавам, но казвам: „Прави са те.“ Та, когато някой не обича някого, аз се спирам пред този факт като пред едно явление и го изследвам: защо и за какво този човек не обича другия. Аз не искам да се противопоставя на този човек, защото той си има право, но и аз имам право да бъда свободен, да разглеждам нещата както зная и както разбирам.

Друг закон съществува, според който всеки може да ни обича. Кога? Когато и ние обичаме. В този закон няма изключение. Това аз зная, пък вие как го знаете, то е друг въпрос. Ето какво аз разбирам под думата „да обичаме“. Когато аз обичам един човек безкористно, мене ми е приятно да го виждам, да се разговарям с него, без да искам от него нещо. Ако той е ученик или ученичка в света и чувам, че успява, това ме радва. В тази любов няма никакво изключение. Щом имаш каква и да е користолюбива мисъл или някакво користолюбиво чувство в твоята любов, тя ражда вече обратна реакция. Законите са се изменили. Щом имаш едно, колкото малко и да е, изключение в своята любов, това показва, че са [се] вмъкнали някакви посторонни фактори, които работят вече в самия живот. Затова, влезе ли човек веднъж в живота, той трябва да има правилна философия за него и по този начин ще се домогне до някое общество, което ще може да му помага. А сега, каквото и да правите, докато се движите между хора, които не разбират живота, вие всякога ще останете едни за други неразбрани. Като обичаш, няма да те разбират и като те обичат, няма да обичаш. Когато обичаш, ти ще знаеш дали те обичат или не.

Това може да се провери. Ти може да провериш дали твоята любов е безкористна или не. Ако любовта ти е безкористна, ти ще се радваш на щастието на онзи, когото обичаш. Нека той се подигне до най-високото положение, но и когато слезе до най-ниското положение, ти пак трябва да му се радваш; и като осиромашее, пак трябва да му се радваш. Човек ни най-малко не трябва да изменя своите чувства от външните условия. Може ли така? Ако аз съм богат човек и обичам едного, който осиромашава, може ли той да остане сиромах? При това положение аз ще му помогна и той пак няма да бъде сиромах. В този случай аз ще бъда за него Провидение. Ако разбираме живота и любовта по този начин, в прав смисъл на думата, ние всякога ще бъдем едни за други Провидение. Тогава вашите близки, макар и да пропадат някога, но в очите на своите ближни те всякога ще виждат Провидението. Така трябва да се постави практическия живот на Земята. Това правило трябва да се постави в живота и по него да се създаде бъдещето общество. Този закон вие досега не сте прилагали. Вие сте се усъмнили в него.

Аз уважавам войната само в едно отношение. Трябва да има война в света. Трябва да се воюва. Човек трябва да воюва, но с какво? Със злото в света. Човек трябва да воюва със своите мисли, със своите чувства и със своите постъпки. С всичко това човек трябва да воюва. Аз не съм за мирния живот. Мирен живот може да има само в доброто, но щом има зло в света, мир не може да има. Когато злото съществува в света и някои проповядват, че трябва да има мир, този мир не е естествен. Мир в доброто, мир в любовта, мир в истината, но да има мир при онези вечни неправди в света, такъв мир не съществува.

И тъй, две неща са потребни на човека: работа и почивка. От друга страна, на човека са потребни любов и мъдрост. Любовта е потребна, за да разберете какво нещо е работата, а мъдростта – за да разберете какво нещо е почивката.

Работа и почивка. Любов и мъдрост.