Здравейте приятели.На 8 декември 1918 година .Учителя държи беседата „Разделено царство”.Тази беседа е коментар и разяснение върху Ев.Матей 12:35.От Библиотека Триъгълник,виждаме,че 12 глава от Евангелието на Матей е била тема на над 30 беседи,изнасяни от Учителя в един дълъг период от 1918 година ( нашата беседа) до 17 декември 1944 година.Това означава,поне според мене ,че в тази глава се съдържат важни послания,които следва добре да се проучат и разберат от всеки.

Странно,че желанието да прочета беседата ,която днес ви представям се пови спонтанно в дните на годишните Великденски празници.Тогава я прочетох с голям интерес и намерих отговори на въпроси,които ме вълнуваха в оня момент .Ето,че от няколко дни отново ме навестява потребност да чета и разбера още по-добре нейните послания.Затова реших днес да я споделя с желаещите в този форум.

За мен посланията на беседата са ясни и много важни за момента,в който се намираме.През последните години стана обичайно явление ние хората да се делим.От това наше действие следва делене на абсолютно всичко.Сякаш няма да сме ние,ако не сме разделени.Делят се семейства,приятели,партии, икономически структури (като потръгне една фирма със съдружници и ето,че възниква разделение),духовните общества,които би трябвало да бъдат стълб и да способствуват за обединението,също стремително се разделят .А така трасираме сами пътя за своите неблагополучия.Препоръчвам на всички търсещи души днешната беседа.Все от някъде може да започне обратния процес и вместо да се делим,да започнем да се обединяваме.

А Исус, като знаеше техните помисли, рече им: „Всяко царство, разделено против себе си, запустява, и всеки град или дом, разделен против себе си, няма да устои“. (Ев. Матей 12:25)

„Разделяй и владей“, това е девизът на съвременния свят, това е девизът на всеки дом, на всяка майка, на всеки баща, на всяка дъщеря, на всеки син, на всеки началник, на всеки цар, на всеки народ и на всяка култура. Ако някой ме пита кои са причините, по които човечеството страда, ще кажа: лозунгът „разделяй и владей“. Следователно, докато имате този лозунг, нещастието ще върви подир вас тъй, както сянката върви след господаря си. Христос казва: „Всяко царство, всеки организиран живот, всеки организиран народ, раздели ли се, няма да устои“.

За светските хора казват, че се карат за пари, ами религиозните хора за какво се карат? Значи парите не са причина за каране, те са само повод за това. Защо мъже и жени се карат, защо братя и сестри се карат, какъв е поводът между тях? Лъжливо учение е дето хората мислят, че като се разделят, ще бъдат по-щастливи. Може да се делят само неорганизираните неща, а организираните не се делят. Добродетелите не може да разделяш, защото разделиш ли ги – ражда се злото.

Христос казва: „Всеки дом, разделен против себе си, няма да устои“, т.е. никакъв разумен живот не може да прогресира за по-дълго време, щом се появи раздвояване. Домът е емблема на Любовта, а щом и в Любовта се яви раздвояване, тя няма да устои. Яви ли се неустояване, ражда се злото, омразата, противоположностите, а всичко това не е нищо друго, освен празнини. Първото впечатление от празнините е неловкостта. Ако настъпим в някоя мочурлива почва, дето няма основа, ние потъваме. И тъй, разделянето причинява празнини в живота, а те са мястото на злото. В съвременния живот, за да се организира едно общество, необходимо е да се запълнят всички празнини. Имате здрави зъби, но след време се явява една малка дупчица, в която храната се застоява, загнива, и зъбът започва да се заразява и мирише. Защо мирише? – Защото в зъба има празнини, той е започнал да се дели и между неговите частици се явява стълкновение. Някои ме питат: „Защо ме боли глава?“ – Защото имаш празнини вътре. „Стомахът ме боли“. – Защото имаш празнини вътре. Пожелае ли коя и да е частица да се отдели от някой орган, напуща своята длъжност, и ако няма друга клетка да я замести, на това място се поражда болезнено състояние, което не е нищо друго, освен прекъсване на Божествената връзка, която е съществувала.

Кога става разделяне? – Когато се яви алчността, т.е. чувството да владеем, да властваме, което се нарича индивидуализиране. Чрез разделяне се образуват държавите, домовете и т.н. Този процес е допустим в еволюцията на живота, допустим е в природата, но няма живот. В космогонията това се нарича хаос. Преди милиарди години между боговете в пространството е имало големи боеве, в които са си служили с грамадни топове. От изстрелите на тези топове се образували световете. От умора тези богове се смалили, станали са малки човеци и днес разсъждават за велики въпроси: „Разделихме света и го създадохме“, а не съзнават, че са от тях създадени.

Аз казвам: Вие дадохте на Господа материала, вие донесохте камъните, а Господ от тях създаде света. По същия начин се образува и човешкото тяло. Най-напред между малките клетки е имало борба и като се уморили, Господ ги събрал в едно, и днес те всички съставляват човешкия организъм. Казваме: „Колко чудно е създаден човекът!“ В този процес на разделяне е влязъл процесът на обединение. Христос казва на своите ученици: „В никоя работа не може да се успее, ако има разделение“.

Приемеш в себе си някоя мисъл, но казваш: „Дали съм прав?“ Казвам: Раздвоен си, затова няма да имаш никакъв успех: Замислиш да направиш една къща или наука да учиш, но се колебаеш; няма да успееш, раздвоен си. Мома или момък, съмняват ли се един в друг, да се не женят. Така днес мъже и жени почват да си играят, образуват огън през целия си живот, докато изгорят, и след тях изгарят и децата им. Така ще изчезне цялата фамилия, защото в нея влязло разделение. И учените казват тогава: „Изроди се тази фамилия“. Аз казвам: В тази фамилия има раздвояване. Може да ме пита някой: „Ще вляза ли в Царството Божие?“ – Ако има у вас разделяне, няма да влезете. „Ще станем ли учени хора, ще бъдем ли спасени, ще бъдем ли добри?“ – Ако сте разделени, няма да бъдете учени, няма да успеете, няма да станете добри. Ще ме питате: „Но може ли човек без да се дели?“ – Може. Процесът на делението е механически, а не духовен. В света не трябва да има никакво духовно деление. Това, което вие наричате деление, например при израстването на едно дърво, то не е деление, а размножаване. Размножаването е органически процес. Разделянето е скъсване връзките със самия източник на живота.

Христос казва: „Всяко царство, разделено против себе си, няма да устои“. Да вземем следния пример: Ако детето, което е в утробата на майка си, пожелае още първия месец да се отдели, или пък майката иска да го изпъди, тя ще пометне. Това може да стане през времето от първия до деветия месец. Дойде ли деветия месец, детето вече не се отделя, а се ражда. Този процес е достигнал вече своята крайна цел, и затова детето се ражда. Всяко нещо, което е започнало известна работа, свършва веригата, своя цикъл. Следователно всяко царство, което не свършва пътя си, няма да устои. Това има приложение и към вашия живот. Искам да спазвате този закон. Някои ме питат: „Защо ни дойдоха тези нещастия?“ – Разделили сте нещо в себе си. Какво ще стане, ако вашето сърце и ум се разделят? Някои казват: „Като имам ум, сърце не ми трябва“. Други казват: „Да имам сърце, ум не ми трябва“. Това са заблужедения. Някоя мома казва: „Аз търся момък с малко ум, но с повече пари“. Щастието не е в парите. Често хората казват: „За да не страда човек, не трябва да обича никого“. Нещастията произлизат от факта, че когато се породи у нас една Божествена мисъл или Божествено чувство, ние искаме да ги пометнем, а от това се раждат и големи страдания. Следователно такъв дом, такова общество, такива учени хора – всички се израждат и на мястото им се явяват нови хора.

Сега ние искаме да преустроим съвременното общество, но първото нещо е да се научим да не делим. А за това трябва да научите изкуството да съединявате. Да разделяш е много лесно изкуство, но да съединяваш е много мъчно. Когато се яви у вас думата „разделяне“, нека се яви веднага противоположната ѝ – „съединение“, и веднага ще се научите да превръщате разделянето в съединение. Може да разделяш, но само непотребното в твоя организъм. Следователно законът, който стои скрит в този стих, е: първото и най-важното нещо е да не се раздвоява доброто. Религиозните, добрите хора не трябва да се раздвояват.

В Америка има много видни проповедници, но често срещу тях започват клюки, искат да ги заместят с други. Нима като се сменят с други, та светът ще се оправи? Другаде виждате народът недоволен от царя си, бил лош, сменят го с друг. Такива нескончаеми раздвоявания се явяват и вътре в нас. Злото е обаче в това, че искаме да сменяме един с друг. Не мислите ли, че вторият цар, като знае, че има сваляне, сменяване, не ще вземе всички мерки, за да запази трона си, не ще се огради с войска, с конница, не ще устрои бесилки, затвори за престъпници и т.н.? А какво е това, което той върши? – Раздвояване. С това той казва: „Наместо аз да изгубя трона си, ти ще изгубиш твоето място“. Питам: Какво ти пречи този цар, че стои на своето място, на своя трон? Какво ти пречи петелът, че се е качил на един плет или на едно дърво и кукурига? Аз съм виждал деца, които като видят, че някой петел изкукурига, взимат камъни и хвърлят върху него. А той казва: „Защо да не пея на това място?“ Ти, като петел, едно място може да заемеш. Но в тоя свят има места за хиляди петли.

Религиозните хора често кудкудякат преди да са свършили работата, преди да се снесли яйцето. В какво се състои снасянето на яйцето? Те имат един проект: „Да направим едно дружество“, и започват да разказват какво ще бъде по-нататък, а не действат. Момата си направи един устав и започва да мечтае как ще се ожени, как ще живее с мъжа си, как ще наглежда децата си, как ще ги възпитава, а това е кудкудякане преди да е свършена работата. Като поставите един план, вие запейте, това е песента на петела, а като свършите работата си, кудкудякайте. Като мисли човек, трябва да пее, а като чувства, трябва да кудкудяка. Като казвам, че човек трябва да пее, когато мисли, това са синоними – подразбирам, че между мисълта и песента има известно подобие. „Кудкудякам“ и „чувствам“ са също синоними. Аз развивам една философия и ми е безразлично дали вие пеете или кудкудякате. Това значи, че хората са свободни да си пеят или кудкудякат, т.е. комуто Господ е казал да пее, той си пее, а комуто е казал да кудкудяка, да си върши тази работа.

Днес всички питат: „Какво ще стане с нас в конференцията?“ Господ казва на тези, които сега заседават, да внимават за черния дроб, защото ако се пукне жлъчката му, всички култури ще идат по дяволите. Вие ще намерите къде седят другите народи. Тъй че не пъшкайте, не се безпокойте: Господ се грижи за черния дроб, той е много необходим, без него не може. Следователно между вас не трябва да има разделение. Между сърцето и черния дроб има тясна връзка, те много си симпатизират. Сърцето е много чувствително, а черният дроб е по-пасивен, та се обичат. И тъй, разрешавам въпроса с българите като черен дроб, те са на мястото си и жлъчката няма да се пукне. Благодарете, че сте българи, и не се безпокойте какво ще стане с вас. Старайте се всички да имате единство в мислите си, без раздвояване, без страх. Страх може да има, но да е на мястото си; сиромашия да има, но посрещайте я и я изпращайте учтиво. Като дойде сиромах, измийте краката му, нахранете го и тогава го изпратете. Така постъпвайте и с богатството. Знайте, че във всички наши вярвания, всяко учение е на мястото си, затова Христос казва, че между нас не трябва да има никакви деления. Днес в България има много разделения, много партии и всяка се надпреварва коя да властва, но по-добре ще бъде всички да се обединят, да свирят всички заедно, като в един оркестър. В дадения момент трябва единство, а не разделяне. С това деление българите си пакостят много. Аз не ги обвинявам за това нещо, но обръщам внимание на тях, защото клетките на черния дроб са най-глупави, най-некултурни, но в тях се съдържат условията на бъдещата култура. Но и между разните черни дробове има голяма разлика. Например, между черния дроб на един вол и този на един човек има разлика; между черния дроб на един ангел и на един серафим също има разлика, клетките на неговия дроб мислят като вас. Не мислете, че като сте черен дроб, та сте много културни; но това състояние, в което се намирате на земята, е много несигурно, защото между вас има много разделения. И вие, българите, не знаете на кой Господ служите: англофили, русофили, германофили, затова се кръщават с много имена. Казвам: Обърнете се към Господа и Нему се прекръстете. Той ще ви направи умни, добри, за да може да снесете това яйце и добре да го замътите, защото иначе ще излезе запъртък. Между политиката и религията има тясна връзка. Казвам, че сегашната култура е с надпис: „Съединявайте се, обединявайте се“.

В Писанието се казва: „Ако ръка с ръка се съединява, няма да успее“, защото и крадците се съединяват. Българите като направят хоро, хващат се ръка за ръка, това е печалба. Защо се въртят? За да се вдъхновят в движението на живота, и след това момъкът и момата се оженват. Женитбата е странно движение. Не се въртете, а вървете по права линия.

Ние сме една Божествена каруца, която се движи, за да занесе Божествения живот от едно място на друго – на воденицата, у дома, за да си направим погача, която ще ядем, като се върнем у дома. Къде е домът? – На полето, по-близо до Господа. Бих предпочел да ям на открито, всред природата, при някой чист извор, отколкото да съм в най-хубавата гостилница в София. Домът е всред природата и тогава той е по-близо до Бога. Като казва, че всяко царство, разделено против себе си, няма да устои, Христос подразбира, че всяко насилническо царство, всеки насилнически дом ще се раздели, ще изчезне. Следователно това престъпно учение трябва да се отхвърли, и за в бъдеще между вас да няма разделение. Ако има разделение между вас, вие ще видите само гърба на живота, защото той ще върви в една посока, а вие в друга. Ако има разделяне между вас, вие ще видите само гърба на Бога, гърба на царството, сянката на нещата. Не се делете, а събирайте се по няколко сестри помежду си и привличайте хората при себе си.

Господ казва: „Ако ме слушате, ако не разделяте, вашият свят ще бъде ясен и всички благословения ще дойдат отгоре ви“. Ако слушате Господа, ако не разделяте и работите за него, той ще ви се изяви. Как? – Като музикантът в една къща. Той влезе вкъщи, и ако е разположен, взима цигулката и започва да свири, но ако не е разположен, няма да свири. Вие искате Господ да ви свири. Но като дойде Господ и види, че струните са скъсани, как ще свири? Казвате: „Искаме чудеса“. – Глупави чудеса не съществуват. В света съществува само една велика Мъдрост, при която всичко трябва да бъде на мястото си. Не разделяйте, а обединявайте и препращайте навсякъде добри мисли. Питате: „Може ли това нещо?“ – Може. В моя речник има само една дума: „може“. Някои казват: „И тогава може да разделяме“. Не, това не може, защото който разделя, той изнемогва. Ти можеш да изнемогваш. На такъв човек казвам: Ти можеш да станеш богат, за да осиромашееш. А на другиго казвам: Ти можеш да станеш богат. Тъй че резултатът на тези две „може“ е: едното – богатство, а другото – сиромашия. Това е, което се подразбираше от думите, казани от Христа на евреите: „Аз с Духа Божи изпъждам лошите духове, турям ред и порядък, а не разединявам, а вие ще бъдете поставени в една школа да научите закона на обединяването“. Нека българите научат този урок от евреите и да не бъдат поставени в тяхното положение.

Не разделяйте ума от сърцето си, съединявайте се всички мъже и жени; нека всички народи се съединяват в тази бъдеща култура; нека човешкият дух се съедини с Бога. Само тогаз ще имаме една възвишена култура, която ще внесе в света мир и радост, които очакваме.

Беседа, държана на 8 декември 1918 г.