...Онзи човек, който живее за народа си, или за обществото, или за дома си, или за жена си, или за децата си, или за себе си, както и онзи човек, който живее за човечеството, той не е разбрал смисъла на живота. Ние не сме пратени на земята да живеем за себе си; ние не сме пратени на земята да живеем за дома си; ние не сме пратени на земята да живеем за народа си; ние не сме пратени на земята да живеем за човечеството – ние сме пратени на земята да изявим Божествения живот. Този живот включва в себе си всичко. Можем ли да изявим Божествения Дух, всичко друго се включва в Него. Не можем ли да изявим този живот, всичко друго е пропаднало. Съвременните хора са забравили тази велика Истина. Кажете ми, кой народ от миналото е придобил нещо с тази философия? За старите римляни ли ще ми кажете? За египтяните ли, за асирийците ли, за вавилонците ли, или за някои от съвременните народи ще ми кажете, че са придобили нещо ценно и не са го изгубили и до днес? Дали англичаните, дали германците, дали българите, дали сърбите, дали гърците, или кои и да са други, са спечелили нещо с тази ограничена философия? Всички тези народи, както и всички отделни индивиди, имат особени схващания за Истината. „Аз Господ обичам правосъдието.“ Кога може да се прояви правосъдието? – Само онзи човек може да прояви правосъдието, на когото душата е заквасена с Истината. По какво се отличава човека на правосъдието? – Човекът на правосъдието с нищо не можеш да подкупиш. Има съдии, които могат да се подкупят с 1000 английски стерлинги. Има съдии, които се подкупват с 2000 английски стерлинги. Има съдии, които се подкупват с 5000 английски стерлинги, и най-после има съдии, които се подкупват с 100,000. Пред тази сума гръбнакът почти на всички съдии се прегъва и всички капитулират. Някои съдии капитулират даже и пред една женска целувка. Има и религиозни хора, които също така капитулират. И днес всички хора се изпитват. Всички онези хора, които издържат, това са хората, които обичат правосъдието и които живеят с Истината. Ние говорим за идеалния живот в света.

Сега няма какво да се спирам върху вашите разбирания, но казвам: елате, опитайте и вижте! Следователно великото и Божественото започва само след като човек съзнае този велик закон, че има една вътрешна Правда в света и тази Правда засяга не само нас хората, но и животните едновременно. Разправяха ми няколко примери за проявлението на Божията Правда и между животните. Ще ви разправя два от тези примери, които са автентични. Единият случай става в село Чатма, Варненско. В една кръчма влизат две лястовички и започват под стряхата някъде да си правят гнезда. Обаче, когато едната лястовичка донасяла кал и си правила гнездото, другата в нейно отсъствие взимала калта и я слагала в своето гнездо. Едната седи наготово, а другата ходи да събира кал за градеж на своята полочка. След като градила дълго време, не могла да разбере какво става с нейното гнездо, каква тайна се крие, че не може да го довърши. Кръчмарят следи цялата тази работа. Обаче един ден като се връща първата лястовичка, заварва другата в нейното гнездо, че взима кал. Скарват се двете лястовички. В това време, котката на кръчмаря се спуща, хваща една от лястовичките. Какво било учудването на кръчмаря, когато вижда, че котката хванала тъкмо тази лястовичка, която крадяла. Вие ще кажете: „Това е една случайност“.

Ще ви приведа друг пример. В габровско някъде, под стряхата на една къща имало едно лястовиче гнездо. Детето на тази къща, 7–10-годишно момченце, един ден се качва на стряхата на къщата, сваля всичките пет малки лястовички и с един нож отрязва езиците им. Майката вижда всичко това, но си казва: „Е, дете е, няма нищо!“ Тя не му дала никакъв съвет. Расте това дете, пораства, става момък, оженва се, раждат му се пет деца, но всички неми. Този пример е от животинското царство, свързан с хората. Аз бих ви привел ред други примери, където може да се види, че Бог обича правосъдието. Цяла статистика има по това. „Очите Господни тичат по цялата земя.“ Някои мислят, че Бог не наблюдава нещата. Не, Бог наблюдава всичко. Има едно око в света, което не спи. То наблюдава даже и това, което се върши в тъмните нощи. Има едно страшно око в света, което вижда всичко и въздава всекиму. Къде ще се скрием от това око? Та казвам: нека се яви у вас любов към Правдата, но не от страх, а от дълбок вътрешен стремеж. Когато един човек отсъжда справедливо, в пълния смисъл на думата, това е истинският човек.

Това, което ви казвам, е по отношение на народите. Да блаженства един народ, трябва да зачита Божественото право. Същото се отнася и за всеки човек индивидуално. Всеки българин, който иска заслужено да носи името „българин“, непременно трябва да има този свещен закон в себе си – да зачита Божественото право. Всеки българин да се замисли дълбоко в себе си и в ума му да изпъкне мисълта: „Защото аз Господ обичам правосъдие, мразя грабителство и неправда“. Не е лошо да носиш името българин, но кога? – Когато това име е помазано. Пророкът казва: „Помаза ме Господ“. В какво се състои това помазване? Светлината помазва растенията, помазва и нашия живот. Казвам: всеки цар, който не е помазан, не може да се благослови. Само помазаните царе са царували. В помазването се състои силата.

Ще изясня мисълта си. Когато едно растение покълне от земята и започва да расте и да се развива, кой го помазва? – Светлината. Тя е неговото масло. Коя светлина? Тази, която идва от Истината, тази, от която произтича и нашият живот. Коя е още тази светлина? – Която идва от Мъдростта, която прониква и през нашия живот. Коя е топлината, която помазва растенията? – Това са онези Божествени чувства, които изтичат от Божията Любов. Когато човек има това маслопомазване, той е помазан от Бога, и където отиде, навсякъде ще бъде приет. Тогава и във всяка църква всеки поп може да го помаже. Не го ли помаже Господ със своето правосъдие, със своята Любов, със своята Мъдрост и със своята Истина, той нищо не струва, никакъв помазаник не е...

Казва се в Писанието: „Защото аз Господ обичам правосъдие; мразя грабителство и неправда“. Ето защо всеки човек, който иска да бъде обичан от Господа, трябва да обича правосъдието, а да отхвърли от душата си грабителството и неправдата. Бог обича само ония, които вървят по Неговия път. Законът е такъв. Кого обича овцата? – Своите деца. Кого обича вълкът? – Своите деца. Вълкът мисли, че неговият метод за живеене е най-правилен. Овцата мисли, че нейният метод е най-правилен. Не, най-правилният път за спасение се крие в човешкия дух. Ние сме най-разумните същества тук на земята и трябва да разрешим правилно въпроса. Ако го разрешим правилно, ние ще донесем едно благо и за по-висшите същества. Тогава ние ще бъдем носители на своята свобода и ще станем разумни органи в общия велик организъм. Само така ще можем да се притичаме в помощ на своите по-слаби братя на земята.

Това е учението, което трябва да носим навсякъде. Бог е, Който ще спаси света, и ние трябва да се хванем за Него. Всеки трябва да бъде като един извор, постоянно да извира. И когато казвам, че трябва да бъдем носители на свободата, разбирам, че трябва да се хванем за новата култура, да живеем според трите велики закона. Живеем ли така, това е Божественият ден. И така, пред Бога този е велик, който носи в себе си това правосъдие. Пред Бога този е велик, в душата на когото няма грабителство и неправда. Всеки, който не носи в себе си това правосъдие, не е велик човек, не е културен човек. Каква култура има във вълците? Каква култура има в овците? Каква култура има в рибите? – Култура има само в същества, които мислят. Култура има само в тези хора, у които е вложен Божествения елемент. Единственото същество, което прогресира, което има книжнина, което мисли, което се моли на Бога, това е човекът. Единственото нещо, което отличава човека е, че той може да отвори ума, сърцето и душата си, за да влезе в него светлината на живота. Той е единственото същество, което може да разбира Божественото. Всички хора изобщо съзнават това нещо, но някои са така ожесточени, както влюбените, та не искат да го признаят.

Правосъдие

....Понякога вие искате да бъдете това, което в даден случай не можете да бъдете. Радвайте се на придобивките на всички хора. Какво ви препятствува да се радвате? Ти можеш да се радваш на придобивките на един кон или на придобивките на едно дърво – това нищо не значи. Ти не считай, че това е едно обикновено дърво. Като седи пред тебе, то повидимому се показва, че е нищо – едно просто дърво. Вие не знаете какво нещо е дървото. Какво е дървото, и това няма да ви обяснявам. То е незнайно. Казвате: „Това е животно.“ Вие не знаете какво нещо е животното. Думата „животно“ не е нито българска, нито славянска, нито санскритска, тя е ватанска дума. Няма да ви обяснявам какво нещо е ватански език. Индусите имат един Бог, когото наричат Сива или Шива.

Та казвам: Незнайните работи в света произтичат от невежеството. Какво означава невежеството? Невежеството показва, че човек е много учен, но под формата на невежеството той скрива някои свои слабости. Скритото в човека може да му причини нещо. Когато ще се гради едно здание, тези, които го градят, имат един план, даден им от архитекта, и по него градят. Обаче те скриват този план. Ако са го съградили зле, зло ли са мислели? Не, невежеството ги е накарало така да го съградят. Като не са знаели как да го направят, че някои неща в него не са направили както трябва.

Сега къде седи погрешката? Къде е измамата? В бързането. Хората бързат да се оженят. Импулсът да се женят хората е прав, но бързането е една слабост у хората. Какви качества ще придадат на онова поколение, което ще създадат? Синът, който родиш, няма да мяза на баща си. Дъщерята не мяза на майка си. Какви синове и дъщери са тези, които не мязат на родителите си? И тогава мъжът казва на жена си: „Ти си недоволна от мене, намираш ме малко невъзпитан, недорасъл, но ти ще родиш едно дете от мене, че ще видиш колко можеш да уповаваш на него.“ Като се роди това дете, то създава на майка си два пъти по-големи мъчнотии, отколкото мъжът ѝ създава. Мъжът си намери една избраница, дано го спаси някак. Днес всички хора чакат на някого да ги спаси.

Преди всичко онзи, който иска да стане баща, той трябва да има такива качества в себе си, че да стане проводник на Божественото. Та, като им се роди един син, да може да направи майка си щастлива. Синът може да направи майка си щастлива и дъщерята може да направи баща си щастлив.

Питам: Как може човек да живее честно при един нечестен човек? Когато един човек живее при нечестен, какво трябва да прави? Ако мъжът или жената е такъв, какво трябва да прави другият от тях? Ти си направил вече една глупост, че си се оженил, какво трябва да правиш по-нататък? Не че в женитбата ти е погрешката, но навреме не си се оженил. Изборът ти не е прав. Направил си вече погрешката. Какво трябва да направиш сега? Ти се развеждаш и после се ожeнваш за втори, за трети, за четвърти и т.н. Не, въпросът не се разрешава така. Този въпрос е вътрешен. Има едно вътрешно разрешаване на въпроса. Семейният живот е една необходимост за развитието на самия човек и за прогреса на човечеството. В тази фаза, както е поставен семейният живот, той е един институт в своето проявление, за да прогресира човечеството.

Рибите разбираха въпроса за семейството. В техните книги беше писано: всяка една жена през годината трябва да роди 300 000 деца. Като живее тази риба 10 години и всяка година ражда по толкова много деца, можете да си представите колко деца ще роди през това време. Като изучавате естествените науки, ще проверите това. След тях дойдоха птиците и млекопитаещите, и те бяха на същия ум. Те казаха: за да се по-добри семейството, за да живеят помежду си по-добре, брат за сестра трябва да се женят. Тогава птиците снасяха по 6 яйца, значи все по двойки: едно мъжко и едно женско. У тях не се раждат две мъжки и едно женско или едно мъжко и две женски. Така разбраха те семейството. След тях дойдоха млекопитаещите, които нарушиха този ред на нещата. Отвън дойдоха причини, които създадоха по-големи животни. Тези мъчнотии нарушиха дотогава съществуващия ред. В семейството на птиците имаше сътрудничество: и бащата, и майката работеха. Те отиваха заедно на работа. Те не прибягваха до такива големи работи, да пращат децата си в университет, да следват там с години. Съществуваше един птичи университет, който сам се издържаше. Там женската ще мъти яйцата си около 21 ден, най-много един месец. И след два месеца всичко се свършва. През това време те дават на детето си програма, като му казват: „Ти ще ходиш с нас, с баща си и с майка си, и каквото правим ние, това ще правиш и ти. И ти ще работиш с нас заедно.“ Добре е това, но представете си, че като се оженят брат и сестра орел, случи се, че орлицата умре. Какво ще прави орелът тогава? Ако са други птици, те могат да [се] женят и втори, и трети, и четвърти път, обаче у орлите не е така. Някои птици живеят 20 години и 20 пъти могат да се женят, всяка година се женят. Орлите водят еднобрачен живот. Като умре орлицата, орелът втори път не се жени, но и тя гледа да не умира. Орлицата не умира, понеже тя е силна, няма кой да я изяде. Орелът е цар на птиците. Орлицата може да умре в краен случай.

Сега аз ви навеждам тази история, но учените хора не се спират на нея. Те взимат човека, както е сега, но така, както живее, човек повтаря всички методи, които се прилагат в растителното, в животинското царство. Човек минава и в по-съвършени форми и начини от тези, по които досега са живели. Сега ние имаме електрическо осветление, имаме и радио. Рибите са имали радио, и насекомите са имали радио. Дългите мустаци, които имат рибите и насекомите, те не са нищо друго, освен радио. Естествениците са наблюдавали, че когато до мустаците на някоя риба се докосне някоя по-малка рибка, те веднага възприемат това и се обръщат и я поглъщат. Не, тези мустаци показват от кое ято иде тази рибка, и [тя] чака. Тази риба положително знае, че ще дойде някоя друга при нея, ще я бутне по мустаците и тя ще я глътне. Радио си има тази риба. Не само рибите, но някои от насекомите, особено от твърдокрилите, и те имат пипала, които им служат като радио. И пчелите също така имат радио, с което възприемат. Те си имат език, с който се разбират. Онези, които се занимават с пчелите, разбират тия неща много добре.

Сега аз ви говоря на един понятен език, да знаете, че това са съществени работи, с които човек трябва да се занимава. В главата се намира един велик свят – мозъкът, който тепърва трябва да се развива. Човешкият мозък още не е развит. Той едва сега е започнал да се развива. Той е в началото на своето развитие. Един съвременен учен прави едно сравнение за голямата възможност, която седи в човешката глава, специално в мозъка. Той казва: ако всичкото съвременно знание може да се напечата в 90 книги, големи като Библията, в мозъка ще остане място за напечатването на още 900 такива големи книги като Библията. Такова нещо представя човешкият мозък. Човек още не е дошъл до половината на това развитие.

Значи, грамадни възможности се крият в мозъка на човека. Всеки косъм на човешката глава, от двете полушария, от дясното и от лявото, имат противоположни качества. Радиото от космите на лявото полушарие на мозъка внасят мекота в човека. Те произлизат от света на любовта. Космите от дясното полушарие на мозъка произлизат от света на мъдростта. И едните и другите, и любовта, и мъдростта, се събират на едно място и работят заедно през целия живот на човека.

Сега това, което ви говоря, е толкова отвлечено, че вие не можете да видите връзката, отде именно идат тия неща. Казвате: „Отде иде тази енергия?“ Тя иде от природата. Вие още не сте проучавали какво нещо е космическият човек. Човек не е такъв, какъвто се е родил на Земята. В сегашната вселена, вън от Бога, няма друго същество по-високо от човека. Не говоря за дребнавия човек. Всичко това, което виждате на Земята, това са още малки, дребнави същества. Един ден те трябва да приличат на баща си, на космическия човек.

Откъде ще започне това възпитание? – От Земята ще започне, от мъжете и от жените. Само мъжете и жените са в състояние да пресъздадат света. Само те са в състояние да възпитат света. Само на тях е достояние възпитанието. Само братята и сестрите са в състояние да внесат доброто в света. Ако майките не раждат деца, каквито трябва, и ако синовете и дъщерите не се проявят такива, каквито трябва, светът не може да се поправи. Между братя и сестри трябва да се тури начало. Братът трябва да гледа с най-голямо уважение и почитание към сестрата си. Като погледне сестра си, той трябва да има един свещен трепет към нея, едно свещено чувство. Никакво гневно чувство, никакъв гневен поглед не трябва да отправя към нея. И сестрата трябва да има същите чувства към брата си. Ще кажете, че братът може да си намери някоя възлюбена. Не, по-възлюбено същество за брата от сестрата няма. Сестрата е възлюбената на брата. Както братът живее със сестра си, така ще живее и със своята избраница. Иначе няма живот.

Хората търсят лъжливото и по този начин излизат от своето семейство. Защо излизат хората от семейството си? Защото порядъкът и разбиранията им са съвсем други. Те имат съвсем други идеи за семейния живот, за любовта. Вие имате съвсем повърхностни понятия за живота. Вие очаквате от живота това, което той не може да ви даде. Вие очаквате от любовта това, което тя не може да ви даде. То не е нейно. Ти страдаш, но това не е любов. Ти мислиш, че губиш нещо, а всъщност нищо не си изгубил. Жена ти е жива, децата ти са живи, а въпреки това ти страдаш. Защо? Защото подозираш, че жена ти ходи с чужди мъже и не можеш да спиш. Ти подозираш сина си, ти подозираш дъщеря си. Че какво ти липсва? Този човек е крайно алчен, той подозира даже и себе си. Питам този човек: „Ти, умният човек, защо се ожени за тази жена, която днес толкова много подозираш?“ После питам жената: „Ти защо роди този син?“ – „Че кой го роди?“ Че, синът ти и дъщеря ти не се излюпиха от само себе си.

И след всичко това вие търсите страданията отвън. Вие сами си създадохте страдания. Вие сами създадохте парите – те не са дошли отвън някъде. Дойдеш най-после и до положението на рибата, която има 300 000 малки. Ти пък имаш 300 000 златни лева. Това са твоите деца. Ако един ден ти вземат тези пари, ти се считаш нещастен.

Грехът да има човек пари не е в желанието му да ги има. Те са резултат на твоя ум. Но грехът седи в това да мисли човек, че щастието му седи в парите, или пък нещастието му – в безпаричието. Ако ти не употребиш парите както трябва, от тях можеш да си създадеш хиляди нещастия. С парите ти можеш да си ушиеш най-хубавата дреха, но ако тази дреха е шита от шивач, който има проказа, той ще внесе проказата в дрехите ти и ти ще станеш нещастен човек. В дадения случай по-добре е човек да няма такава дреха, но да бъде здрав.

Казвам: При голямата любов и желание към парите, кой ги създаде? Вие създадохте парите като ваши деца. Вие направите една, две, три къщи – това са пак ваши деца. Воловете, говедата, конете също са ваши деца. Вие треперите над тях. Питам: Това разбиране правилно ли е? Конете не ги родихте вие. Говедата, кравите, овцете, вие не ги родихте. Парите вие не ги направихте. Те са дадени. Всичко това са приведени, осиновени деца.

Уповавайте само на онова, което е излязло от тебе – от твоя ум, от твоето сърце, от твоята душа и от твоя дух. Само на него можете да уповавате. Но на онова, на което не познаваш нито свойствата, не можеш да уповаваш.

Сега казвате, че трябва да се обичате. Знаете ли какво носи любовта? Щом влезете в новата култура, у вас трябва да се зароди една нова мисъл, една права мисъл. В какво седи правата мисъл? Това, което подмладява човека, това е новото. Това, което застарява човека, то е старото – нищо повече. Що е новото? Това, в което хората се подмладяват. Аз взимам подмладяването в широк смисъл. – „Ама може ли?“ Това е друг въпрос. Това учение, което носи подмладяване в най-слабата степен, то е правото учение. А това, което носи остаряване, ограничаване на свободата, то е старото учение. Това, което навсякъде носи мир и радост в сърцата на хората, то е новото. Това, което нарушава мира, радостта и спокойствието на хората, то е старото. Това, което обеднява и изтощава хората, то е старото. Това, в което хората забогатяват, стават щастливи и си помагат, то е новото. Това е казал някога Христос: „Аз дойдох да им дам живот и да го имат изобилно. И който пие от тази вода, няма да умре, той ще се подмлади.“ Христос е проповядвал закона за подмладяването.

Зад всички ви седи едно велико бъдеще, но трябва да учите, от всичко да се интересувате. Всички науки трябва да ви интересуват. Каквото учите, добре трябва да го изучавате. Всичко, каквото учите, е добро. Ще различавате същественото от несъщественото. Не изучавайте черупката на нещата, но същината, която е в тази черупка.

„Алилуя!“

Алилуя