И тъй, за да не се съмнявате в Учителя си, първо трябва да го опитате на физическия свят, после — в духовния и най-после — в Божествения. Щом го изпитате в трите свята, тогава идете при него да се учите. Учителят трябва да има три дипломи, от които да се вижда, че е свършил университет или поне гимназия на физическия свят; той трябва да е свършил прогимназия в духовния свят и основно училище или забавачница в Божествения свят. Истинският Учител непременно трябва да има тези три дипломи. Ако и при това положение ученикът се съмнява в Учителя си, грешката е в самия него. Този ученик е взел крива насока на мисълта си и каквото и да чуе от Учителя си, няма да се ползва. За да се освободи от съмнението, ученикът трябва да се научи да тълкува, да превежда нещата. Преводът трябва да бъде трояк: от физическо гледище, от духовно гледище и от Божествено гледище. Когато прави сполучливи преводи, ученикът никога не може да се съмнява в Учителя си. Щом не се съмнява, той ще се развива правилно.

Каквито задачи да решават учениците, това са задачи, които имат отношение към реалния живот, към живота на истината. Когато говорите истината, вие трябва да я изнасяте така, както математикът решава задачите: точно, последователно, без никакво изопачаване на данните, на дадените величини. Затова от ученика се изисква чист, неизопачен ум. Ученикът може да изнесе истината, каквато е в действителност, само ако я обича. Няма по-велико нещо за човека от това, да обича истината.

Защо трябва да обичате истината? Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свободни". Щом имате нужната свобода, вие ще можете да учите, да придобивате знания. Истинското знание почива на точно определени данни. Там няма никакъв фалш. В знанието няма никакво подозрение. Подозрението показва невежеството на човека. Подозрението показва още, че в ума, сърцето и волята на човека има нещо болезнено. И наистина, докато стомахът на човека е здрав, човек е господар на стомаха си. Щом стомахът се разстрои, той става господар на човека, той му заповядва да яде или да не яде. Той казва на човека: Днес няма да ядеш нищо! Домашните му започват да го увещават: Хапни си поне малко варено житце. — Не, стомахът ми заповядва нищо да не ям. Ако кракът ви е здрав, вие ще му заповядвате. Ако е болен,той ще ви заповядва. От крака ви зависи можете ли да отидете на разходка или не можете. Ако мислите добре, вие ще заповядвате на ума си; ако не мислите добре — умът ще ви заповядва. Ако сте добри, вие ще заповядвате на сърцето си; ако не сте добри — сърцето ще ви заповядва.

Обичайте истината и не се съблазнявайте в малките работи. Чистото при всички условия е чисто; нечистото при всички условия е нечисто. Доброто при всички условия е добро; злото при всички условия е зло. Истината при всички условия е истина; лъжата при всички условия е лъжа. Това са неща абсолютно определени. За да се докаже дали даден факт е абсолютно верен, той трябва да се изпита в трите свята: физическия, духовния и Божествения. На същото основание, за да се каже, че едно качество или една характерна черта в човека е действителна, тя трябва да има признаци на три места: на главата, на лицето и на ръката. Ако този признак е на трите места, отношението е 3:3, значи това качество е абсолютно вярно. Ако признакът съществува на две места, а на третото отсъства, имате отношението 2:3; ако признакът е само на едно място, отношението е 1:3. В последните два случая нямате абсолютна истина, но относителна. Следователно, когато вадите заключение за известни факти, вие трябва да знаете какво е отношението между величините, които ги определят, дали е 3:3, 2:3 или 1:3. Ако от отношението 1:3 извадите същото заключение, каквото от 3:3, вие ще имате криво заключение. За да не вадите криви заключения, всяко явление трябва да се разглежда едновременно в трите свята. Ако това явление е станало и в трите свята така, както сте мислили, заключението ви за него ще бъде абсолютно вярно.

Какво знаят съвременните хора за слънцето? Те казват, че слънцето е светещо тяло, с висока температура, със сложен състав и се намира на голямо разстояние от земята. Много неща знаят те за слънцето, но едно не знаят. Те не подозират даже, че това слънце е отражение на Божественото слънце, т.е. на Божието око, което вижда всичко, подканя всички на работа: едни събужда, на други дава импулс за работа, трети призовава към живот. На дървото казва: Ти ще растеш нагоре, ще работиш усърдно. Щом получи тази заповед, този импулс, дървото започва да работи. Като срещне паяка, казва му: Ти ще предеш своята паяжина. Като даде своите разпореждания, слънцето започва да се изкачва на високо, отдето следи кой как върши работата си. Когато се отегчат от работа, всички живи същества започват да търсят начини как да се скрият от Божието око. Щом искат да се скрият от Бога, от слънцето, веднага спущат облаците. Следователно облаците са пердета на мързеливите, на непослушните хора, които искат да скрият делата си от зоркото око на Великия. Той погледне оттук, погледне оттам, нищо не се вижда. Тогава изпраща вятъра да разкъса тия пердета. Като дойде вятърът, като задуха, зафучи, веднага вдига завесите и пита съществата, които са се скрили под тях: Какво правите тука? Защо се криете?

Често и учениците правят същото. Като се намерят пред някаква мъчнотия, която не искат да разрешат, спуснат едно перде пред себе си, никой да не вижда какво правят. Докато мислят, че никой не ги вижда, вятърът духне, разсее облака в съзнанието им, надникне вътре и каже: Защо седите без работа? Излезте всички вън! Каквото ви е заповядано, изпълнете го. Ако не свършите зададената работа, ще изсъхнете. Закон е: Когато Божественото съзнание дойде в света, то не остава живо същество без работа. Дето намери същества, които живеят със заблуждението, че не могат да работят, че са в тъмнина, в безсилие и невежество, веднага изпраща вятъра на живота, който в миг разпръсва облаците на заблужденията и казва: Всички на работа!

Следователно, като ученици вие трябва да прилагате истината в живота си. Кажете ли нещо невярно, то ще спре прогреса и развитието ви. Ученикът трябва да си служи с точно определени величини. Окултната наука не търпи двусмислени, неопределени величини. Там всичко е строго определено и на място. В който свят да погледнете, навсякъде е така. Че съществуват илюзии, заблуждения, лъжи, двусмислености, това са човешки изобретения, резултат на отклонения от Великия закон на живота. Резултат на тия отклонения са болестите и противоречията. Хората боледуват, защото са нарушили закона на истината. Който иска да изправи живота си, да възстанови здравето си, той трябва да възлюби истината. Той трябва да се стреми към нея, да я познае, да я обикне. Ако не прилага истината, човек неизбежно ще прилага лъжата. Днес лъжата господства в света. Защо? — Защото тя е полюс на истината. Дето истината отсъства, там лъжата присъства. Когато Адам съгреши, той се скри от лицето на Бога, тури си перде да не го види Бог. Господ го запита: Адаме, къде си? — Тук съм, Господи, но съм гол, не мога да се покажа. Адам излъга Господа. Първоначално той не беше гол, но оголя след като съгреши, след като пристъпи Божията заповед. Той не призна грешката си, но си послужи с лъжата. Следователно, когато лъже, човек оголява. Такова е положението и на ученика, когато си служи с лъжата.

И тъй, стремете се към истината. Проверявайте фактите. Щом се усъмните в нещо, проверете вярно ли е това нещо или не. Докато не дойдете до истината, нищо не приемайте в себе си. Само истината е в състояние да ви повдигне, да ви направи свободни. Каквото се случи в живота ви, използвайте го за каляване. Спокойно приемайте нещата. Представете си, че сте ученик в някое училище и ви поставят на изпит — всички ученици да се изредят пред вас и да ви заплюят. Какво ще бъде вашето положение? Ще се върнете дома си огорчен, обиден и втори път няма да се явите между съучениците си. Защо няма да отидете на училище? — Защото ви оплюли. Вярно ли е, че са ви оплюли?

Представете си, че имам един голям, добре излъскан диамант. Нося диаманта на себе си и се радвам, разговарям се с него. Той има съзнание за своя блясък, разбира, че е ценен. На пътя ме срещат диваци, които са готови веднага да вземат диаманта ми. Като зная това, отдалеч още вземам малко кал и намазвам диаманта отгоре, да не лъщи, да не го видят диваците, защото ще го откраднат. Като не разбира защо съм го нацапал, диамантът започва да протестира, да се оплаква от положението си, че е нацапан. Аз мълча и нищо не му казвам. Щом мине опасността, взимам чиста вода и го измивам и той пак светне. Като дойде друга опасност, пак го нацапвам. Щом мине опасността, пак го измивам.

Следователно, който гледа съзнателно на нещата, той знае, че Бог е мъдър, отдалеч предвижда опасностите за душите и ги предпазва. Той е силен, знае как да чисти душите от калта, която се намира на повърхността им. Като знаете това, не се съмнявайте в Бога. Той е допуснал злото, но в Него няма абсолютно никакво зло. Злото е човешко изобретение, а не на Бога. Не приписвайте злото и погрешките си на Бога, но молете се Той да трансформира злото в добро, да изправите погрешките си.

Мозъкът ви е среда, през която минават светли и възвишени мисли, а сърцето — олтар, огнище, на което се изработват благородни чувства. Задавали ли сте си въпроса свети ли свещта на вашия ум и гори ли свещеният огън на вашето сърце? Всеки трябва да си отговори на тия въпроси.

Ако искате да си отговорите на тия въпроси, нужна ви е една положителна наука, която да познава законите на Великата природа. Затова трябва да имате здраво тяло, клетките на което да бъдат в абсолютна хармония, всички да работят едновременно и да спират едновременно. Също така трябва да има абсолютна хармония между чувствата и мислите ви. Тръгнете ли на разходка, клетките на краката, на мозъка, на мускулите ви трябва да се радват, да вземат участие в разходката. Само при това положение вие ще можете да се радвате и в трите свята: физически, духовен и Божествен. Ще ходите и ще се радвате. Ще седнете на свежата трева да си хапнете, да пийнете малко гореща водица. Това е физическата страна на разходката. После ще си попеете. Това е духовната страна на разходката. И най-после ще се вглъбите в себе си, ще благодарите на Бога за благата, които сте получили. Това е Божествената страна на разходката.

Няма по-велико нещо от това да обичате Истината и да знаете как да се стремите към нея. Любовта ще ви смекчи, а Мъдростта ще ви засили, ще уякнете. Ако ви се даде много любов, ще се разкашкате; ако ви се даде много мъдрост, ще се втвърдите. За да не става това, вие трябва да отправите тези енергии към истината, която ще ви покаже вътрешния смисъл на живота. При това положение на нещата енергиите ви правилно ще се трансформират, в резултат на което силите на вашия организъм ще функционират правилно. Тази деятелност ще внесе у вас радост и веселие. Така само ще се радвате на работата, която сте извършили през деня и с трепет ще очаквате работата на утрешния ден.

Педагогическа лекция