~***~

Добро и зло вървят заедно. Абсолютно само по себе си не може да бъде добро и зло. Доброто и злото не са по наследство. Добродетелта не е капитал по наследство.

~

В духовния свят нямаш възможност да правиш зло – злото можеш да направиш само на земята. Злото е наше дете, създадено от човека. Всички злини на земята са рожба на човека, на които дяволът е баща, а светът майка. Значи злото е дяволът. Колкото дяволът е отговорен, че е крал, толкова и човекът. 25% се пада нам. Злото ако не се храни, зло не може да се прави. Едновременно човешката душа може да стори и зло, и добро. Всеки човек е творец на собствената си съдба.

Щастието или нещастието в нашия живот зависи от нас.

~

Първата дума, с която Господ е започнал, е: „От всички дървета ще ядеш, но от дървото за познаване доброто и злото няма да ядеш. “Кое е това дърво? То е човешкият егоизъм. Живееш ли сам – грозно е, а дадеш ли всичко и живееш ли с Господа, там е спасението.

Две лепти

~***~

Какво трябва да прави човек, за да понася мъчнотиите в живота? – Да прилага Любовта. Без Любов задачите не се разрешават. За да запази равновесието си, човек трябва да обича и лошите хора, с които е поставен на везните. Може ли да обичаш лошите хора? – Ако обичаш себе си, ще обичаш и лошите хора. Представете си, че вие сте поставени на едното блюдо на везните, а на другото – един лош човек, към когото нямате разположение. Лош човек е, наистина, но само с него се уравновесяват везните. Пожелаете ли той да слезе долу, да се освободите от него, равновесието се нарушава и вие падате на земята. Докато сте на везните, и вие ще го обичате, и той ще ви обича. Без него вие ще се намерите на земята; без вас и той ще падне на земята. Обикновено Провидението поставя в блюдата на житейските везни един добър и един лош човек, взаимно да се уравновесяват. В редки случаи поставят на двете блюда добри хора.

Ще кажете, че хората се теглят. Теглят се, без да знаят това. И на земята ги теглят, и в онзи свят ги теглят. Тегленето има за цел да уравновесява величините, с които природата си служи. Това подразбира стиха от Евангелието: „Не противи се на злото“. Ние казваме: „Не се бори със злото“. Българите пък казват: „Ела зло, че без тебе по-зло“. Не може да се изхвърли злото от живота, нито от природата. То е велика, космическа сила, която работи заедно с доброто. Злото и доброто съществуват и в самия човек. Каквито усилия и да прави, човек не може да се освободи от злото. Да се освободиш от него, това значи да напуснеш земята. Изкуство е не да бяга човек от лошото си естество, но да го уравновеси с доброто. Щом постигне това, те стават приятели. Най-малкото нарушаване на равновесието внася противоречия в човека. Той се чуди какво е станало с него, че е толкова лош. Сам се пита: „Аз ли съм това, или не съм?“ За да не нарушава равновесието си, човек трябва да знае от какво може да се освободи и от какво не може. Освобождавайте се от всичко човешко, но не и от Божественото. На Божественото ще се подчинявате, а човешкото ще възпитавате. Дойдете ли до желанията си, правете наблюдения, изучавания, да различавате човешките от Божествените. Не е въпрос да се самоосъждате, но да анализирате нещата. Критиката е опасна, но и без критика е опасно. Човек трябва да бъде разумен, да знае кога и как да критикува.

Животът във формите

~***~

Има две крайности, две противоположности в действителния живот, които трябва всякога да имаме предвид; това са: доброто и злото – два полюса, крайните допирни точки на земния човешки живот.

~

Доброто не всякога е облечено в царска мантия. Доброта и красота само на Небето живеят заедно. Тук, на тоя свят, тъй е – добро и зло се редуват в човешкия живот. Ако в един живот Бог те свързва със злото, благодари Му. Не се утеснявай. Не знаеш дълбоките причини защо това е сторено. Знай, че целта е за добро. С време ще разбереш великата Любов на Небето. Ако в друг живот те свърже с доброто, благодари Му и не желай да облечеш царска мантия и да се любуваш на своя изглед. Не търси да примириш доброто и злото в себе си: то е невъзможно. Това ти се дава, за да се учиш да познаваш дълбоките работи на живота на Духа. Твоите недъзи ще се махнат, когато сърцето ти се отвори, Духът дойде и душата ти се съедини с Него.

Явлението на Духа

~***~

„Съществува ли наистина добро в света?“ – И доброто, и злото съществуват. Засега те са сили, които не могат да съществуват една без друга.

~

...да оставим настрана въпроса защо съществуват злото и доброто. В света има относително зло и добро, както и абсолютно, вечно зло и добро. Злото съществува там, където няма закон – в беззаконието. Ако водата мине през нечист съд и се оцапа, кой е виновен за това? Вината е в нечистия съд, а не във водата. При това водата е нечиста за човека, той не може да я пие, но не и за себе си. Макар и нечиста, тя е пак вода, не изменя естеството си, но човек се отказва от нея. За да я пие, той трябва предварително да я пречисти. Ето защо, когато казвате, че животът е нечист, това показва, че той е минал през някой нечист съд, но сам по себе си животът е чист – нищо не е в състояние да измени неговото естество. – „Защо срещаме противоречия?“ – Това е в реда на нещата. Щом съдовете ви са нечисти, животът ще минава и заминава през тях, ще взима част от нечистотиите на съда, поради което и млади, и стари, неизбежно ще се натъкват на противоречия.

Трите врати

~***~

Питам: Що е добро? Ако ми отговорите като онзи ученик, ще кажете, че добро е онова, което не е зло. – Кое е зло? – Което не е добро. Често вие се смущавате. Защо се смущавате ? – Защото не можете да си дадете един определен отговор на въпросите, които ви интересуват. Имате един голям прът – AB, забит отвесно в земята. Като се огрее от слънцето, той хвърля сянка, която прилича на пръта. Ако приемете пръта като добро, сянката му ще бъде неговото зло – отражение на доброто. Ако лятно време, силно изпотен, седнеш под сянката на някое дърво, ти непременно ще се простудиш. Ето защо, сянката е злото в света. Който седи в сянката на злото, всякога боледува. За да не боледуваш, прави добро. Който не прави добро, прави зло. Значи злото не съществува вън от доброто. Вън от човешкия ум няма крива мисъл. Ако мислиш право, криви мисли не съществуват. Ако мисълта не се проявява правилно, непременно ще се изкриви. Който не прави добро, прави зло. Който не мисли право, мисли криво. От това гледище, злото и кривата мисъл не съществуват.

С един пример ще ви обясня що е добро и що е зло. Дават ти вкусно, добре сготвено ядене. То представя доброто. Обаче ти ядеш повече, отколкото трябва. Стомахът ти ще се претовари. Ти се огъваш от болки, не знаеш какво да правиш. Това е злото. Взимаш очистително и се облекчаваш. – Може ли храната да се нарече зло? Злото е в преяждането. Ако беше ял по-малко, нямаше да страдаш. Яж по малко, даже оставай малко гладен. Ако откраднеш една торба със злато от богатия, ти си направил зло. Парите са добро нещо, но с открадването ти си нарушил равновесието на силите в богатия и природата те държи отговорен. Ще върнеш парите на богатия, за да възстановиш равновесието на неговите сили. Крадецът бърка в касата на богатия с една ръка, затова постъпката му се разглежда като престъпление. Добрият и разумен човек бърка с двете си ръце, взима само две златни монети и затваря касата. Като му потрябват, пак си взима две монети. Тази мисъл не ви е ясна, защото вие имате установени теории за отношенията в живота. Според мене права постъпка е тази, която вие можете да приложите и към себе си, и към окръжаващите. Ако към себе си постъпвате по един начин, а към окръжаващите – по друг, постъпката ви не е правилна. Ти бъркаш в чуждата каса, но и в твоята бъркат. Ако само ти бъркаш в чуждите каси, това е престъпление.

Постоянни и променливи сили

~***~

Сега въпросът е: вие сте под опекунство – опекунството на злото. Вие сега мислите, че сте свободни. Човек не може да направи каквото иска. Той не е свободен. Ти не си свободен да направиш каквото искаш. Ти не си свободен да мислиш каквото искаш и да чувствуваш каквото искаш. Ако ти си позволиш да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш както искаш, ти си отговорен.

Един праведник е свободен да мисли само за доброто в себе си. Но ако той помисли нещо, което не е съобразно със закона на правдата, той ще изгуби веднага своето вътрешно разположение.

Та казвам: Ти правиш добро и съжаляваш, а пък другият, който прави зло, и той съжалява. Това са две становища, които се зародиха в света в началото, два принципа: едни са със закона на насилието, а други – със закона на доброто. Единият казва: „Трябва закон. Трябва строгост.“ Щом направиш погрешка, какъв закон прилагаш, за да накажеш себе си? Знаете ли колко мъчно човек може да се научи? Ти да се накажеш в закона на доброто, трябва да направиш по-голямо добро. Това е наказанието. Ако си направил едно прегрешение, как се наказваш? Направил си едно добро, но усещаш, че не си го направил добре. Ще го направиш по-добре. За да бъде добър в злото, хората правят по-голямо зло. И виждаме: едни направят добро и се съдят. И направят по-голямо добро. А пък други направи зло, и той се съди.

~

Злото у човека съществува. Вие от него не може да се избавите. И доброто седи във вас. Доброто ще възприемете от любов и ще имате вътрешно отношение към него. А пък злото ще го възприемете с ума си, със закона на ума си. Там ще разсъждавате. И ще видите, че злото е предназначено за нещо. Да кажем, че дойде една лукава мисъл. Една лукава мисъл – и там има едно добро. Тръгне един човек да убие някого някъде. Върви той по пътя, удря се някъде и му се строшава кракът. Ти отиваш и му направиш крака. Ще го превържеш. Някой би могъл да каже: „Ако аз бях, нямаше да му оправя крака.“

~

Човек, още от рая като е излязъл, така се е проявил: Каин убива Авела. Оттам започва. Те са двата принципа. Едни ще бъдат убивани, а пък други ще убиват, докато дойде да се смени този ред на нещата. Но сега сме към края на смяната. И тая смяна няма да стане бързо. Злото в нас постепенно ще се ограничи. И вие трябва да изучавате закона на ограничението.

~

Всички искате спрямо вас да се обхождат много добре. Обходата зависи от вас. Законът е верен: Така, както се обхождаш, така ще се обхождат с тебе. Като срещнеш един човек, ти откриваш една лоша черта в него. А пък всеки човек има добри черти. Няма човек, който да ги няма. И в най-лошия човек има някои добри черти, само че някой трябва да ги намери. Например разбойникът е лош. Обаче някоя мома се е влюбила в него. Значи у него има нещо добро, което тя е познала. Това е Божественото у човека. Бог ще промени всички неща. Ние ще започнем с порядъка на любовта, ще влезем в порядъка на доброто и злото, както е сега, ще минем от злото в доброто и после ще влезем в закона на Любовта. Ние сега от злото минаваме към доброто. И от доброто ще минем в любовта. Любовта ще дойде най-после. Тя, като дойде, ще уреди всичко. Най-първо трябва да влезем в порядъка на доброто. Трябва едно самообладание. Всички представлявате разни образци на доброто. И може да си помагате. Ако минавате покрай един брат, кажи си в ума си: „Той има добри черти.“ Някой разсъждава много зряло; някой е много отстъпчив и скоро му минава. Някой е повече милостив; някой е справедлив; някой е енергичен, услужлив, знае как да направи работите. Всеки от вас има една особена черта, от която можете да се ползувате.

Към свобода

~***~

Едно трябва да знаете: доброто се ражда при силните контрасти, при голямото зло. Колкото по-голямо е злото, толкова по-благоприятни са условията за проява на доброто; колкото по-малко е злото, толкова по-слабо се проявява доброто. Под думата „зло“ разбираме неблагоприятните условия за развиване на човешките мисли и чувства, както и за проява на добрия живот. Доброто пък носи благоприятни условия за проява на възвишения живот. Окултистът се стреми именно към възвишения живот, който примирява злото с доброто.

Доброто и злото са космически сили, които се преплитат и взаимно допълват. За обикновения човек те са относителни понятия. Запример, той счита богатството за добро, а сиромашията – за зло. Обаче има случаи, когато богатството произвежда лоши резултати, а сиромашията – добри. Какво ще кажете за такова богатство и за такава сиромашия? Адам и Ева бяха най-богатите хора в света. Те живяха в рая, но направиха една погрешка, за която ги изпъдиха вън, в света. Те отидоха в широкия свят, който в сравнение с рая е голям затвор. И до днес още хората се намират в този затвор – излежават наказанието си. Малко време им остава да лежат в този затвор. Наближава времето, когато ще бъдат пуснати на свобода. Щом платят последните полици на своите прародители, те ще получат свободата, за която копнеят техните души.

~

...искате ли да разрешите доброто и злото като относителни и абсолютни сили, трябва да изучавате окултните науки. Това, което считаме добро за възрастния, не е добро за новороденото дете. Запример, твърдата храна за новороденото дете е зло, а за възрастния – добро. Млякото е добро за малкото дете, а зло за възрастния. Ако възрастният се храни дълго време с мляко, ще осакати храносмилателната си система. Добро и зло са относителни понятия. Който дъвче храната си, той мисли право. Същевременно, ако я дъвче добре, той се учи на търпение.

~

Като разсъждавате за доброто и злото от гледището на целокупния живот, вие дохождате до въпросите за живота и смъртта. – Какво е смъртта? – Излизане на пеперудата от пашкула.

Съединителните нишки на живота

~***~

Ако огънят влезе в къщата ти, ще изгори всичко. Ама трябва ли огънят да влиза в къщата ти?

Сега да оставим този въпрос. Вярно е, че огън, който може да изгори къщата ти, не трябва да влиза в нея. За мене злото седи в това, че този огън не трябва да влиза в къщата ми. Но питам: Това зло трябва ли да изчезне от света? Кажете ми! Злото в света, това е неразбраното добро. Друго определение за злото няма. Аз говоря за относителното зло. Относителното зло е неразбраното добро. Ако го разберете, това зло ще се превърне в добро. Има едно относително [зло] в света, което като познаеш, се превръща в добро. Има и едно относително добро в света, което, като го познаеш, се превръща в зло. Следователно, като влезеш в тази област, трябва да познаеш злото, за да се превърне в добро. А не се стреми да познаеш доброто, за да не се превърне в зло. Ако пък човъркаш и двете, ще измениш полюсите им и тогава доброто ще се превърне в зло, а злото – в добро, и в края на краищата нищо не си придобил. И затова именно, като познаеш злото, че е добро, не трябва да човъркаш доброто дали е добро. Ако го познаеш, ще се превърне на зло.

~

В природата зло абсолютно не съществува. Злото е нещо относително. Относително зло е това, от което хората страдат. Ако човек върви по закона на Божествената любов, всичкото зло, като го познаеш, ще го превърне за твое добро, ти ще спечелиш. Злото в света е една сила, която допринася нещо на хората. Другояче, ако не беше така, и природата никога не би допуснала злото в света. Крайната цел на злото всички ще опитат. Казвате: „Това е само едно предположение.“ Не, това е един резултат, който бъдещето ще покаже.

Христос казва на едно място: „Не се противи на злото!“ Какво значи това? Не считай, че злото е зло; не му се противи, но го остави, нека си върши то своята работа. И то, като човека, си върши своята работа.

Да се не смущава сърцето ви

~***~

Вие имате желание да унищожите злото във вас. Знаете ли какво е да унищожите злото? Казвате: с добро не става. Ако отмахнеш доброто, какво ще стане? Ако отмахнеш злото в света, ще изчезне и доброто. Ако отмахнеш доброто от света, ще изчезне и злото. Ще ги поддържаш. Злото и доброто в света поддържат живота на хората, само че злото сега господарува и войната то създава. Тази война е урок. С доброто нищо не се добива, но и злото никакво благо не може да даде. Злото не донася зрели плодове. Гнили може да донесе колкото искаш. Доброто носи зрели плодове в света. Всяка хубава мисъл е плод на доброто. Всяка лоша мисъл е плод на злото. Всяко лошо чувство е плод на злото, всяко добро чувство е плод на доброто. В нас тия плодове постоянно зреят. Да се радваме на ония добри плодове в нас. Гнилите плодове на злото стават за тор на доброто. По този начин доброто организира плодовете на злото. Доброто от горчивите плодове на злото знае как да ги направи сладки. Как ги прави, не зная.

Човек понеже не знаеше законите на доброто и злото, Бог му забрани: да не ги бута, да не влиза в този свят. Понеже човек влезе, Бог му позволи. Вие сте се научили сега, казвате: „Тогава какво трябва да правим?“ Ако дойде един лош човек, нагостете го хубаво, нахранете го добре – той ще омекне малко. Ако постъпиш зле с него, ще бъде по-зле.

Та казвам сега: Поне микроскопически бъдете като Бога. Бог е дълготърпелив – вие бъдете малко търпеливи. Бъдете толкоз търпеливи, колкото искате другите хора да ви търпят. Направите погрешка, искате другите да я изправят. Бъдете толкоз търпеливи, колкото искате те да бъдат към вас.

Да се родите изново

~***~

Човек трябва да воюва за доброто в света, но той трябва да знае как да воюва. Значи човек не трябва да бъде миролюбив. Ако въпросът е за мир, човек трябва да е в мир с доброто, но не и със злото. Между доброто и злото не може да има нито мир, нито съгласие, нито равновесие. Злото всякога се стреми да подчини доброто, да му стане господар и да го използва, но и доброто, от своя страна, се стреми да подчини злото. В края на краищата един от двата принципа ще подчини другия, ще го застави да му слугува. Досега доброто е слугувало на злото, но отсега нататък злото ще слугува на доброто. Искате ли да бъдете свободни, станете господари на злото. Вие не можете да бъдете приятели със злото, но господари можете да му станете. Дошло е вече времето за това. Положението на злото се изменя: който е бил лош, сега ще бъде слуга. Щом стане слуга, може да му се предскаже какво го чака. В миналото добрите хора са били слуги, а лошите – господари. Сега ще стане обратното: добрите хора ще бъдат господари, а лошите – слуги. Следователно ще имаме добри господари, а лоши слуги.

И така, опасността, която заплашва съвременното човечество, идва от слугите, а не от господарите. Понеже в миналото злото е било господар, а доброто слуга, затова са казали, че който е господар, той е на крив път, а който е слуга, той е на прав път. Днес, обаче, трябва да бъде обратното: доброто да е господар, а злото слуга. В миналото доброто се е оплаквало от своя господар, но сега, за да се оправят работите, злото трябва да се хвали със своя господар. Само по този начин ще се реализира мисълта, изказана от пророк Исай: „Вълкът и агнето ще пасат заедно; и лъвът ще яде плява, както говедото, а храна на змията ще бъде пръстта: не ще предизвикват нито вреда, нито гибел“.

Денят на доброто

~***~

Като ученици, вие трябва да работите върху самовъзпитанието си. Да се възпитава човек, това значи да хармонира своите мисли, чувства и постъпки. Като се хармонира вътрешно, той трябва да се хармонира с окръжаващите. Да са постигне това, той не трябва да се спира върху злото. Като космическа сила, злото е неизбежно. Не се борете със злото. Щом се намерите пред него, поздравете го и си заминете. Не се ли отнасяте добре с него, то ще ви търколи на земята. – Защо? – Защото и злото работи върху човека, както доброто. Благодарение на злото, човек се предпазва от големите нещастия. Щом се натъкнете на злото, приложете метода, който е посочен в Писанието. Казано е: „Побеждавайте злото с доброто, омразата – с любовта, лъжата – с истината“. Когато злото влезе в съприкосновение с доброто, то приема от него това, което му липсва, и казва: „Намери се едно същество, което ме обича и разбира“. Омразата приема нещо от любовта, лъжата – от истината. Само по този начин злото, омразата и лъжата могат да се задоволят.

Правилни отношения

~***~

...вие трябва да знаете, че страданията се създават от добри и разумни същества. Те винаги съчетават нещата така, щото страданията, мъчнотиите, злото, като сили в природата, да принасят своите добри плодове, както за пострадалия, така и за окръжаващите. С това природата регулира силите си. Тъкмо това показва, че страданията се причиняват от добри и разумни същества, а не от глупави. Колкото по-големи са страданията, толкова по-добри и по-разумни са съществата, които ги причиняват. Ето защо, радвайте се, ако някое разумно същество ви мъчи. То има някаква разумна цел. Ако не разбирате този закон и започнете да викате, колкото повече викате, толкова повече ще ви мъчат. За предпочитане е да ви дойде някаква болест, отколкото да се отклоните от пътя на доброто. Ето защо, когато влезете в духовния път, всичко, което ви се случва, е все за добро: боледувате ли, страдате ли, губите ли, падате ли, умирате ли – всичко е за добро.

Изпитанията и страданията имат за цел да ви предпазят от по-големи злини, на които ще се натъкнете. Колкото и да не ви е приятно това, което ви се случва, кажете си: „За добро е“. Колко лошо има в това, че някой човек умрял? Той отишъл при баща си и майка си да получи наследството, което му се пада, и отново да се върне на земята. Ще кажете, че сте направили много усилия, за да извършите една добра работа, а излязло друго нещо, което не сте очаквали и желали. – Нищо. Пак си кажете, че е за добро. Днес още не виждате доброто, но после ще го видите. Знайте, че зад неприятните работи се крие нещо приятно. Иначе то не би станало. Бог допуща да стават само разумни неща, т.е. такива, в които доброто е скрито. Има неща, които не трябва да стават, но въпреки това, стават. Те се подчиняват на други закони. Обаче във всички неща, които са допуснати от Бога, се крие нещо разумно и добро. Някой страда, че го уволнили от работата, която обичал. Нека си каже, че уволнението му е за добро. Няма да се мине много време и ще го назначат на по-висока служба. Как щяха да му дадат тази работа, ако не му отнемат първата? Вместо да казват: „Всичко е за добро“, българите си служат с поговорката: „Всяко зло за добро“.

~

И тъй, щом се натъкнете на някаква мъчнотия, кажете си: „Къде съм тръгнал да се давя, и то облечен? Чакай да съблека дрехите си“. Събличането на дрехата подразбира освобождаване на ума от мъчителната мисъл. Кажете ли си така, вие ще се засмеете. А смехът разрешава въпросите. Когато детето се роди и се засмее, от него ще стане човек. Не се ли засмее, то или е мъртво, или ще умре. Човек се смее, когато схваща комичната страна на нещата. По-добре е човек да схваща комичното в живота, отколкото да вижда все драматичната и трагична страна. И тъй, във всичко, което става, виждайте добрата страна. Не казвайте, че условията са лоши, че животът ви е тежък. Ако не можете да се справите с тези условия, никога не можете да се домогнете до по-добри. Ако сегашният живот е тежък, бъдещият няма да бъде по-добър. Първо ще минавате през реки, през мочури. Докато излезете на сухо, на чисто и приятно място, ще газите вода до колене, ще тъпчете в калта. Радвайте се обаче, че всичко е за добро. Вярвайте, че всичко, което се случва в живота на онези, които любят Бога, е за добро. Като вярвате, ще се насърчите и ще работите. Всякога и за всички има работа. Съвременният живот се нуждае от работници и от творци за великото дело. Всеки може да работи, може и да твори.

Човешки идеали

~***~

„Как да си обясним защо злото работи успоредно с доброто?“ – Няма защо да си обяснявате това. – „Как да ги примирим?“ – Няма защо да ги примирявате. Едно се иска от вас: Да се ползвате от доброто и злото, като две разумни сили. Христос казва: „Не се противи на злото!“ Павел казва: „Побеждавай злото чрез добро!“ Да победиш злото, това не значи да се бориш с него. Ако се бориш със злото и победиш себе си, какво си придобил? Злото е в човека, преплетено е в него. И ако победи себе си, той ще се самоунищожи. Ако в кошница с яйца е влязла една змия, какво ще направиш? – Ще убия змията. – Ще я убиеш, но ще счупиш всичките яйца, т.е. ще унищожиш възможностите на своя живот. Змията е човешкият интелект, свързан с неговите чувства. Благодарение на интелекта и чувствата, ти се развиваш и ставаш истински човек. Това са философски твърдения, които имат приложение в живота.

Съвременните хора имат криво разбиране за злото. Ето защо, за да разберат смисъла му, нека приемат в себе си мисълта: Всичко, което Бог е направил, е добро.

Постоянна благодарност