...
Казват: Ти си просто човек.
– Но нима да бъдеш човек е тъй „просто“ –
да настъпваш в живота век подир век?
Казват: Ти света не ще промениш.
– Сякаш не съм част от света
и не участвам в него изобщо,
а съм само роб на действителността?
Казват: Нужно е да се смириш.
– Но на кого е нужно моето смирение
пред отрицанието и невъзможността?
На кого е нужно моето съмнение
в туй що постижимо е тук и сега?
Казват: Всеки си има своите ограничения.
те са непреодолими – приеми това.
– Но нима не е предателство подобно приемане –
спрямо себе си и вечността?
Казват: Злото в света е нещо нормално –
приеми го и не се бори.
– И нима в себе си следва да го приютя официално,
а може би да му служа дори?
Казват: Бог е промислил за всичко.
Предопределеното неизбежно е, знай.
– Сякаш човеците животни сме в цирка,
въвлечени в чужда игра до безкрай?
Казват: Живей в настоящето – това е реално.
Бъдеще още няма – не го мисли.
Сега все още е много рано
за планове и за мечти.
– Но нима има нещо по-неизбежно
от бъдещето в нашия живот?
А миг подир миг настоящето нима не чезне
оставяйки в бъдещето своя плод?
Казват: Ти не си съвършен – да грешиш си обречен.
Има кой да решава наместо теб.
– Да, може би тъй ви се иска – да бъда вовеки
жалък и глупав, послушен човек?
Казват: Ти в Господа трябва да вярваш и Нему да служиш.
– Вярвам, но не във вас и вашия „Бог“ –
моят Бог няма нужда от пешки бездушни,
които да направлява ход подир ход.
Казват: Да знаеш всичко е невъзможно.
Примири се с тази своя съдба.
– И най-малкото знание ценя, но безспорно
с невежеството не мога да се примиря.
Казват: Нормално е понякога да се обезсърчаваш,
когато в смут и отчаяние скован е духът.
– Нормално е винаги да продължаваш
след кратка почивка напред своя път.
Казват: Нормално е от време на време
искрица омраза да загори
или в сърцето си да почустваш съмнение,
но туй е човешко – недей се плаши.
– Нима е човешко да се откажа
дори и за миг от любовта?
Нима е възможен животът без вяра,
дори и за миг, без светлина?
1 Коментар
Recommended Comments