В тази беседа много ценни и интересни мисли за

1 Френологията

2 Пример за анализ на текст от Библията

3 Животинския свят като пример за нас хората

4 Космогонията

Беседата трябва да се прочете цялата за да се видят всички възможни връзки дадени в нея !

Резюме на беседа от Учителя -Произход и значение на светилника (Неделни Беседи, 19.11.1933 10:00 Неделя, София)

Ще взема само една дума от 20-и стих, 20-а глава [на] Притчи – за светилника. „Светилникът на тогоз, който злослови баща си или майка си, ще угасне в дълбока тъмнина.“ Вие може да си прочетете сами цялата глава.

Всички сте запознати със светилника. Светилникът има едно общо приложение, едно старо произхождение. Във физическия свят се правят разни светилници: стъклени, дървени, железни, златни и прочие. Щом дойдеш до духовния свят, и там има светилник. И природата има светилник.

Сега аз ще ви говоря само за светилника, за свещите. Слънцето представя един светилник. Светилникът е емблема. Светилник може да има само там, дето има разумен живот! Светилникът е достояние само на разумните хора. Животните нямат никакви светилници.

Разумният живот изисква разумно изяснение. Ако ние живеем тъй, както рибите живеят, ако ние живеем тъй, както растенията живеят, ако живеем както птиците живеят, ако живеем както животните живеят, тогава ние ще имаме същите резултати, каквито те имат. И тогава, като кажем, че нашият живот е по-висок от този на животното, човек трябва да живее не като животно. Иначе нашият живот би бил безпредметен, безсмислен. У животните има подтик да станат хора. У рибите има подтик да станат птици, у птиците има подтик да станат млекопитающи, а у растенията има подтик да станат поне растения. У животните има вечно недоволство. Всичките глупости, които сега хората вършат, се дължат на животинското естество у тях. В човека има едно животно, което постоянно е недоволно. Каквото и да му кажат, той казва: „Не го разбирам.“

Аз наричам човек в пълния смисъл на думата само онзи, който е завършен човек, който се е освободил от сиромашията, от болести, от всички глупости, които хората правят, и най-после, който се е освободил от греха и който може да прави само погрешки.

Сега ще се спра върху думата „светилник“ в положителен смисъл. Под „светилник“ се разбира човешкият ум. И онзи, който е писал тези притчи, казва: „Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, ще угасне в дълбока тъмнина.“ Бащата и майката едновременно са вън от човека. Всеки човек има баща и майка, така е, но де е неговият духовен баща и неговата духовна майка? Ще кажете, че Господ е навсякъде, но в този смисъл, както хората говорят за Господа, още никой не Го вижда. Аз говоря за този Господ, за Когото хората определят, че е някъде горе и натам поглеждат. Ние виждаме само Неговите творения – Слънцето, звездите, растенията, но някъде да сме Го срещали, да сме се разговаряли с Него, не сме [Го] виждали.

Но в човека има представители на бащата и майката – това са душата и духът. Това е бащата и майката, които представят положения на светлината. Следователно светилникът в човека е поставен в неговите баща и майка. Умът пък е детето, което носи светилника. Ако детето не обича баща си и майка си, този светилник ще изчезне. Всяко явление в света трябва да се изясни.

Ако някой човек страда от някаква болест, първо трябва да изучим причините. Ние няма защо да съдим човека защо е болен. Той може да се е заразил от тифус или от чума бубоническа, или от холера, или от проказа, или от някоя от съвременните заразителни болести, но човек не е виновен за това. Има ред причини, които седят вън от него. Щом човек се зарази, това показва, че неговата светлина не е толкова силна или неговата кръв не е толкова чиста. Зараза се явява там, дето има тъмни места. Здравето на човека, в каквото и да е отношение: физическо, умствено или духовно, зависи от светлината, която гори в него, от неговия светилник. Доколкото умът ни е в едно здравословно състояние, дотолкова и ние ще бъдем здрави. Това не показва, че умът може да боледува като тялото, но умът може да се помрачи. Там е опасността за ума. Щом умът на човека се помрачи, той е вече в едно болезнено състояние.

Досега почти всички хора в съвременната култура имат едно подобно състояние – те изпадат в помрачение на ума. Всеки човек, който е алчен за богатство, той има вече помрачен ум; всеки човек, който има алчност към богатството, той има користолюбив ум. Всеки човек, който завижда, който се гневи без причина, който се страхува от всичко в живота, той има помрачен ум.

Сега ние можем да намерим ред причини за това, да изясним нещата по разни начини, обаче само един начин има за изяснение. Може хиляди начини да поставим за изяснение, които да са прави, но всъщност има само едно изяснение. Противоречията в живота произтичат просто от безлюбието. Безлюбието е причина на всички противоречия, които се явяват в света. Те са в нашия индивидуален живот или в нашия семеен живот. Каквито и да са причините, всичко се дължи на безлюбието. Защото, ако душата на човека е пълна с Божествената, с разумната любов, той не може да изгуби светлината на своя ум.

Аз не говоря за онези временни чувства в човека, но според мене любовта е онова най-разумно нещо, което той може да носи в душата си. Тя е най-мощната сила, която действува в света. Тя е силата, която ти може да употребиш за своето въздигане или за полза на своите ближни, както и за своя полза.

Та, моята цел не е да ви заставя да вярвате, защото такива вярвания има и в света. Да вярвате в нещата, това не ползува човека. Могат да ви залъгват, но тези залъгвания не съставят истината. Аз бих предпочел един музикант да ми свири, отколкото да имам за цел аз да се науча да свиря. Докато се науча да свиря, това е дълга работа. Мене ми трябват 30 години да мога да изсвиря едно парче, което ми харесва. Като изсвиря това парче без погрешка, какво ще стане? Чудо ще стане! Всичко ще се изгори: и камъните, и дърветата, всичко да изгори, това разбирам аз свирене! На[д] 30 години ми трябват да свиря като музикант и никога в ума ми да не проникне никаква отрицателна мисъл. Само така той може да свири. Ако си един такъв цигулар, можеш да свириш, и в който дом влезеш, не ти трябва да говориш, но като засвириш още отдалеч, тези хора ще престанат да се карат. Ти ще бъдеш като един магьосник: ще отидеш при един банкер, който изнудва хората, който им взима по 45 на 100 лихва и като извадиш цигулката си и засвириш, той веднага ще скъса записите си. Това разбирам аз свирене. Като свириш, няма да аргументираш хората, че това не е по Бога, не е право, не е човешко, но ще свириш и ще кажеш: „Туй е животът.“ Аз съм свирил цели 30 години. Банкерът тогава ще каже: „От този ден аз се прощавам със своето банкерство.“ Тогава аз взимам една цигулка, продавам му я и казвам: „Вземи тази цигулка и свири. В твоето лице след 30 години аз ще имам един ортак.“ И аз обичам ортаците, но които свирят като мене. С онзи, който не свири като мене, ортаклък не правя.

Човек има двояко естество: едното естество е без светлина, без светилник, а другото е със светилник. И ако това същество в човека, което носи светилника, загаси своята светлина, тогава положението и на двете същества се нарушава. Сега мога да приведа цяла статистика за разните външни прояви, за разните външни обходи на хората, които, може би след няколко века, ще дадат своите положителни или отрицателни резултати.

Запример, вие още не можете да оцените силата на едно хубаво проявено чувство от човека. Ако вие сте силно възбуден или раздразнен, или обиден нещо, но ако можете в дадения момент да се въздържите, вие не можете да си представите каква полза ще извлечете след време от това въздържание. Вие всякога сте готови да се защищавате и да казвате: „Какво право имаш ти да ме обиждаш?“

И понякога аз съм се спирал върху въпроса от какво произтичат противоречията в живота. Ще ви дам един пример за изяснение на една от важните причини за противоречията в живота. Влиза един българин в една баня, това било някъде в България, случило се преди 40–50 години. Този българин влязъл в банята да се къпе и като се видял гол, казал си: „Браво, това тяло досега никой не го е бутнал, никой не е посегнал да го удари.“ По едно време един от турците в същата баня отишъл на курната, дето българинът се къпел,и му казал: „Какво правиш тука? Я се махни от това място, аз ще се мия тук.“ Българинът веднага се поклонил на турчина, отстъпил и му казал: „Заповядай, ефенди!“ и отишъл на друга курна. Турчинът пак дошъл на курната, дето българинът се преместил, и му казал: „Махни се оттук, направи на мене място!“ – „Заповядай, ефенди!“ – и отишъл на трета курна. И тук турчинът го изместил. По същия начин българинът отстъпил. Като видял това нещо, турчинът казал: „Ха, браво, чорбаджи! Докато носиш този ум, никой не може да те удари. Днес аз научих един урок от тебе.“ Хванал го за ръка и му казал: „Отсега нататък ти ще ми бъдеш един добър приятел.“

Като ме слушаше един познат, той ми казваше: „Да бях на мястото на този българин, аз бих прострял турчина на мястото.“ Да, но този българин разбира и знае как да постъпва. Питам: Този свят, в който живеете, не е ли една такава баня, в която вие се къпете? Тъкмо се къпеш, дойде някой при тебе и ти казва: „Махни се оттука!“ Отстъпиш от тази курна, дойде друг, казва ти: „Иди на друго място, не знаеш ли, че тази курна е моя?“ – „Твоя ли е?“ – Веднага нарушиш равновесието си и настава в банята бой. Аз съм слушал от някои да ми разправят, че хората в банята се биели с пищимали. И затова в много модерни бани пищималите са забранени като опасни оръжия. Щом някой се обиди, извади пищимала, нагъне го и го употреби като камшик.

Сега, като ви представям света във вид на баня, у вас изпъква една лоша картина. Вие сте прави, това не се отразява добре на вашето морално чувство, понеже вие си представяте голи хора. Съгласен съм с вас, понеже този език не е толкова изряден и красив. Това е най-малкото, обаче. В света се вършат десет пъти по-големи безобразия от тия, които сега изнасям. Ако ти изнасяш една мисъл, която унижава твоята душа, тогава за предпочитане е гол да ходиш. Ти ходиш облечен добре, с ръкавици, а в главата ти се вълнува една от най-опасните форми на мисълта, едно положение, което те унижава и което след векове ще даде своите лоши последствия, ще те постави в положението на животно. Кое е за предпочитане тогава?

Казвам: Сега религиозните хора се забавляват и казват, че трябва да се молят на Бога. Прави са те, трябва да се молят на Бога. Светските хора пък казват, че те ще изправят света, ще разрешат социалните въпроси, ще възпитат хората. И те са прави. Но как ще възпитат хората? Опитали ли сте вие да видите как се изправя светът, колко мъчно може да се изправи едно престъпление? Престъпността всякога произтича от няколко неща: има престъпност, която произтича от половата деятелност, от неестествената деятелност на малкия мозък; има престъпност, която произтича от семейните чувства в живота; и най-после, има престъпност, която произтича от самосъхранителните чувства. Около ушите на човека има една област, която в едни хора е силно развита, а в други – по-слабо. Тия, у които е силно развита, са много разрушителни хора. Това чувство е най-слабо развито в миролюбивите хора. Затова именно те са миролюбиви. Тези хора не са придобили своето миролюбие, но така са се родили; а онези, у които разрушителността е силно развита, те трябва да употребяват големи усилия на ума си да се въздържат. Ако такъв човек е разумен, той трябва да си каже: „Аз трябва да употребя своята сила на друго място.“

Горчивите чувства в човека пък произтичат от онова користолюбие, което се заражда в полуинтелектуалния живот на човека: че той трябва да събира богатства и съкровища за този живот, който прекарва на Земята. У някои хора любостежанието е толкова силно развито, вследствие на което кражбата в тях е взела големи размери. Кражбата в човека може да се яви под влияние на две условия: първо, под действието на страха да не умре гладен и второ, при слабо развита съвест. Кражбата, значи, се явява при силно развито стяженолюбие, че той трябва да има достатъчно пари да осигури живота си. И онези физиономисти, които са изучавали човека в продължение на ред години, са дошли до заключението, че хора, у които съвестта не е силно развита, главата им отзад е тясна, шилеста. Когато съвестта е силно развита в човека, главата му отзад е широка, добре развита. Хора, у които чувството стяженолюбие е силно развито, те могат да се продадат, те винаги ще задигнат повече отколкото им трябва.

Примери от животинското царство

У мравите, например, това чувство е силно развито. Мравята може цял ден да пренася. У катерицата също така е силно развито това чувство. След като се наяде, тя ще тръгне да търси място де да скъта останалата храна. В кокошката, обаче, това чувство е най-слабо развито. Турете ѝ цяла крина жито, тя ще го разкъшка. Тя казва: „Пет пари не давам за това жито! Ако огладнея след половин час, ще намеря друга крина.“ Защо е така? Ще кажете, че катерицата Господ я научил така. Добре, ами кокошката кой я научил? И нея Господ я научил, според вас. Ако искате един пример за щедрост, мога да ви приведа кокошката, тя е много щедра. Ако пък искате един пример за спретнатост и грижливост, мога да ви представя мравята.

Пример с баснята -Щурец и мравка

Един ден щурецът отишъл при мравите да им иска малко жито назаем. Те го запитали: „Какво прави през лятото? Не работи ли?“ – „Свирих и пях.“ – „Дето си свирил и пял, иди пак посвири и не яж!“ Та казвам: В тази басня има нещо пропуснато, а именно: когато щурецът засвири, мравята работеше. Той свири на нея да работи по-добре. Ако мравята беше умна, щеше да разбере щуреца. Отдето минаваше мравята, като събираше и носеше нещо в мравуняка си, щурецът ѝ се радваше и свиреше горкият. Той мислеше, че тя ще му даде нещо, но като се настани добре, тя му каза: „Дето си бил цяло лято да свириш и пееш, иди пак посвири и не яж!“ Онези, които са написали тази басня, изкарват щуреца глупав, а мравята умна и трудолюбива. Според мен, обаче, мравята е първокласен крадец.

И сега казват на хората, че трябва да бъдат трудолюбиви като мравята. Да, трудолюбие е това, но аз бих желал да имам характера на щуреца. Какво по-хубаво от това? Като излезе от дупката си, щурецът запя и засвири, казва: „Слава Богу, всичко в света е хубаво!“ А мравята цял ден ходи, обикаля, с този ще се скара, с онзи ще се скара, все военно положение. Като погледнете мравята, тя няма нито един мускул, всичко е сухо в нея. Какъв щеше да бъде нашият живот, ако и ние имахме структура като тази на мравята? Ако човек имаше главата на мравята, той щеше да мяза на страшилище.

Сега да се върнем към извода от тия животни. Съвременните мрави са резултат на една разумна култура, която е съществувала преди милиони години на Земята. Тези същества са оставили мравите и до днес на Земята като резултат на тяхната мисъл. Да, но ако ние днес живеем като мравите, всичко в света ще бъде свършено. Па, и тия същества, които са оставили мравите след себе си, и те не живяха като тях, но ги оставиха само като поука на човечеството. Тези същества, които още отначало създадоха растенията, птиците, рибите, млекопитающите, те и до днес продължават да работят. Един ден, като видят, че този живот, който сега създават, не съответствува на техните идеи и за тяхното постижение на Земята, ще напуснат и хората, както напуснаха мравите. Съвременните хора ще останат на Земята като остатък, както останаха и мравите. Черните хора, например, са остатък от една култура, която е съществувала преди хиляди години; след тях са съществували жълтите, а сега се явила бялата раса. Но и при тях положението на света не се подобри. Положението на човечеството ще се подобри във времето на шестата раса, която ще бъде по-съвършена от петата. Идеалът на тези, които сега работят в човечеството за неговото подобрение, е да се изявят в шестата раса. Казвате: „Какъв е смисълът на битието?“ Смисълът на битието е калната вода да се филтрира и в края на краищата да стане чиста. И тогава калта ще остане на една страна, а чистата вода – на друга.

Сега аз не разглеждам въпроса, че животът е кален. Това мене не ме интересува. Мене ме занимава въпросът може ли калната вода да се пречисти. Защо и за какво е кална, то е друг въпрос, станала е кална. Може би след време, когато сме по-свободни, да разискваме върху въпроса защо и за какво животът се е окалял, но сега въпросът е как трябва да се пречисти и подобри. Животът може да се подобри, тази кална вода може да се пречисти. Обаче това пречистване не може да стане изведнъж. Животът не може да се подобри изведнъж. В живота съществува следният процес. Всякога пречистването става и започва от дребните единици, цялото не може изведнъж да се пречисти. Ние няма защо да се силим да пречистим цялото изведнъж. Ако разгледате водата в океана, тя не е чиста. Водата в океана не е съвършено чиста. В океана има милиони тонове разтворена сол, милиони тонове разтворено злато и ред още съставни части, но това още не е истинският състав на водата. Питам: Защо ни е тази сол? Вие може да пътувате в моретата, но водата на моретата не можете да пиете. Защо природата е поставила толкова сол в морската вода? Солта е най-хубавата кал, която природата е поставила в моретата, за да не я заграбят, да не крадат тази вода. Водата е подложена на кражба. Ако солта не би съществувала във водата като едно противоречие, има същества толкова стяженолюбиви, които биха я ограбили. Има същества, които и досега още не знаят какво да правят със солта, която е във водата.

Силата на човека седи в неговата мисъл.

Казвам: Не полагайте силата си във вашата надежда, нито вярата във вашето богатство. Това не значи, че трябва да поставите вярата си в богатството, без при това да обезценявате богатството. Не поставяйте надеждата си даже и в знанието, понеже и там не е силата. Силата ви седи във вашия ум, как може в даден момент да го концентрирате, да работи. Контрол трябва на ума ви. Ако в дадения случай вие може да събудите в един ваш противник хубавото, красивото, вие сте постигнали целта си. Защо? Защото този човек, който днес е толкова енергичен, един ден ще ви стане съдружник в работата. Пък ако не знаете как да направите това, вие можете даже един ваш приятел да превърнете в неприятел. Вие можете даже и баща си да превърнете в един ваш неприятел. Вие може даже и майка си и братята си и сестрите си да превърнете във ваши неприятели. Това ние виждаме всеки ден в живота. Не само това, но вие може да опълчите и Бога против себе си. Това са факти из живота на хората. Вие можете да опълчите и природата против себе си, както можете и да я разположите спрямо себе си. В това седи нашето нещастие, че ние можем да опълчим природата против себе си. Тя е силната, а ние сме слабите. И какво можем да направим против нея? Но ние можем да направим природата наш приятел. И тогава кой ще спечели? Ние ще спечелим. Всички капитали, които тя има, може да ни гарантира с тях.

Сега вие търсите истината и казвате: „Как да се сприятелим?“ За да се сприятелите, светилникът ви трябва да свети. Правилото е такова. Не злослови своята душа, не злослови своя дух. Сега аз не взимам бащата и майката отвън, но казвам: Не злослови своята душа, своя дух. Казвате: „Човек няма дух.“ – Не злослови баща си! – „Той няма душа.“ – Не злослови майка си! Тъй щото, кажете ли, че човек няма душа или дух, с това той злослови майка си и баща си. Какво е майката? Душата. Какво е духът? Бащата.

Та, Божественото учение или учението на природата е дотолкова важно, доколкото ние можем да вложим в него нещо от себе си. В този смисъл всеки от вас трябва да работи. Ако се изкаже една идея, каквато и да е, тази идея по форма не може да се измени. Например идеята „Обичай ближния като себе си!“ се проповядва от 2000 години насам, но като кажеш тази идея, ти трябва да вложиш нещо от себе си. Или идеята „Да обичаш Господа Бога Твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, ум и сила!“ се преповтаря от 3–4000 години насам. Но важното е това, което ти ще вложиш в нея. Какво е мислил Моисей е едно, а какво е мислил Христос след 2000 години, е друго нещо.

Аз казвам: Обичай душата си, обичай духа си! Или с други думи казано, никога не злослови майка си и баща си, понеже е казано: „светилникът ти ще изгасне.“ Всичката твоя умствена деятелност, всичката ти сила зависи от твоя дух. Всичката ти сила, която сега имаш, зависи от твоята душа, без разлика дали я познаваш или не. Всичко това, което си ти, се дължи на твоята душа, на твоя дух.

Разправяха ми за един господин, как го изнудил един апаш – жена. Това се случило в България. Един господин по някакъв случай изгубил дъщеря си. Той я търсил цели 20 години наред, но не могъл да я намери. Един ден идва при него една красива млада жена и му казва: „Татко!“ Той се чуди отде е дошла тази негова дъщеря. – „Какво искаш?“ – „Имам нужда!“ – „От какво?“ – „Трябват ми 9000 лева.“ Той ѝ дава 9000 като на своя дъщеря. Но после се научил, че тя не била негова дъщеря. Дъщеря му и досега я търсят. Та, не всеки, който ти казва „татко“, е твой син.

Съвременният свят е пълен с такива примери. Сега ще ви приведа друг един пример, за един наш приятел, който живееше в Търново. Дошъл при него един ден един непознат човек, хванал го за ръката и му казал: „Аз съм твой пръв братовчед от Габрово.“ Започнал той да му разправя цяла история за дома, за близките му. Тогава той го хванал под ръка и го завел при жена си, като казал: „Този е мой пръв братовчед.“ Той веднага след това му поискал 3–4000 лева и си заминал. Наскоро след това се разбрало, че никакъв братовчед не е бил.

Пророчества за бъдещето на света

Сега да оставим настрана това. Туй са посторонни въпроси, това са странни явления, които аз наричам вметнати явления или наследствени черти, които са отклонили човека от неговото правилно развитие. Аз ви навеждам тези примери, понеже вие сами може да се отклоните от вашия път. Но онези, които вървят с параход по океана, те трябва да имат един уред, един инструмент или един барометър в хоризонтално положение, който да показва отклоненията на парахода. После, те трябва да имат инструмент, който да показва какво е налягането на котвата. Ако няма този уред, параходът може да се отклони. Всеки човек трябва да си има известни инструменти, с които да проверява дали посоката, в която върви, е права.

Та, при сегашното състояние, този светилник, който имате, трябва да бъде в състояние да премахне всички онези бури, противоположни бури и урагани, които влизат във вашите души. Освен обикновените, има и необикновени бури и урагани. В това отношение всеки дом е замязал на място на борби. Ти вървиш по улиците, но навсякъде срещаш препятствия, спънки, които те смущават. Ако си един чувствителен човек и живееш в Америка, ти пеш не можеш да ходиш. Трябва да хванеш непременно един автомобил. Там не може да се пътува тъй, както в България. Непременно трябва да хванеш автомобил, иначе ще те прегазят. В Америка има 45 милиона автомобили. Мнозина мислят, като отидат в Америка, че тъй свободно може да се върви по улиците. Не, даже и по шосетата не може да се върви свободно. Там, ако очите ти не са отворени, на всеки час може да те прегазят. Де ще отидеш тогава? Туй не е един, не са два автомобила. Трябва да се качиш на едно такси и тъй да пътуваш.

Та, при сегашните условия на живота ние се намираме в една трудна област на пътуване. Те са така преплетени, социални и други условия, че човек мъчно може да се ориентира в живота. И религиозните хора със своите вярвания мъчно могат да се ориентират в какво да вярват. И светските хора в социалните условия пак мъчно могат да се ориентират.

Сега аз говоря само за напредналите хора и оставям живота да си тече тъй, както си е. Аз оставям да мисля защо Земята има такава форма или защо оста ѝ се е наклонила на 23 градуса. Това е станало от преди хиляди години, но да ви казвам защо се е наклонила оста и как ще се изправи, това е друг въпрос. Въпросът е как ще се справим при това положение, както оста е наклонена. Въпросът е как трябва при това положение на Земята да възприемаме слънчевата енергия.

Аз мога да ви кажа какъв е сегашният строй, но как може да се измени този порядък, това не е лесна работа. В света съществуват два милиарда хора, които мислят. Всяка една нация е мощна сила в света и на тях именно се дължат тези промени, които стават със Земята. Няма по-мощна сила в света от човешките мозъци. Това са два милиарда материи, които действуват в света. В това отношение, ако тия 500 милиона християни, които съществуват на Земята, биха обединили своята мисъл в едно, те биха премахнали всички препятствия, които съществуват в света.

Има известни препятствия, които трябва да се премахнат. Ако аз бих се спрял да обяснявам причината, която е създала бедните и богатите и как мислят едните, как мислят другите, това е една дълга история, цяла лекция би трябвало да ви държа. Няма да се спирам, за да не се увлечете в идеята за богатството. Има опасност, като знаете истината, да не попаднете в тази грешка, в която са попадали хората на миналото. Защото не е въпросът ние да бъдем богати. Един ден богатството трябва да попадне в ръцете на разумните хора. И сиромасите трябва да бъдат най-добрите хора, да знаят как да носят сиромашията. Сега нито богатите знаят как да използуват своето богатство, нито сиромасите знаят как да носят своята сиромашия.

Първите организми, които се явиха в най-малките си форми, богати ли бяха? Аз съм изучавал органическия свят и съм видял през какви неудобства се развиваха тия организми. Милиони жертви се дадоха, докато с малко нещо се подобри тяхното положение. И всичкият успех днес се дължи на този гениален ум, който от хиляди и милиони години насам работи в пространството. Казано е в Битието: „Земята беше не устроена и пуста и Духът Божи се носеше върху нея.“ Този дух е умът, гениалният ум, който мислеше, който работеше, за да може да приспособи целия живот, целия органически свят към условията на живота, да създаде един ред и порядък. Това не зависеше от материята. Ако вие мислите, че зависите напълно от външните условия, вие сте изгубени тогава. Човек може да се бори само тогава, когато той съзнава, че е независим от външната среда, от външните условия. Тази среда може да не позволява, то е друг въпрос, но човек трябва да знае, че той не зависи от външните условия и каквито и да са те, той може да ги преодолее.

Казвам на мъжете сега: Мъже, пазете се да не ядете от забранения плод на онова дърво. Вие можете да кажете, че ви иронизирам. Не, казвам: Пред всички мъже, които представят един човек, седи днес едно голямо изкушение. Вие имате вече опитността на жената. И ако днес мъжът съгреши, ужасно ще бъде положението. Ако мъжът съгреши, грехът ще бъде двойно по-голям, отколкото грехът на жената. Затова именно сега трябва да дойде жената в света да царува, а мъжът трябва да стане слуга на жената.

Досега жените бяха слуги, понеже те съгрешиха първи. Сега мъжете трябва да станат слуги, преди да са съгрешили. Иначе, ако съгреши и после стане слуга, опасно е положението му. Мъжът трябва да стане слуга на жената, да се пази от греха. Той трябва да се ползува от нейната опитност. Когато жената види един мъж, в душата ѝ трябва да се породят най-хубави, най-чисти желания. Когато мъжът види една жена, той трябва да си каже: „Аз трябва да бъда внимателен, да не направя същата погрешка, каквато жената направи.“ Особено пък ако той срещне някоя жена, на която очите ѝ играят, той трябва да внимава много. Мъжът да си каже: „8000 години ние вече страдаме за твоята погрешка, затова аз ще гледам да не изпадна в същото положение, да направя същия грях.“ В това седи нашето спасение. Ако и мъжът съгреши, ще отидат още толкова хиляди години.

Та, мъжете трябва да внимават да не изгасят своя светилник.

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

8-а неделна беседа, държана от Учителя на 19.XI.1933 г., 10 ч сутринта, София – Изгрев.

Неделни Беседи

19.11.1933 10:00 Неделя, София