За мартениците на българите

1 Мнозина искат да им се каже истината. Какво ще им се каже за истината, когато те сами живеят в нея? Физическият свят, това е истината. Физическият свят е резултат от истината. От милиони години насам, всичко, каквото природата е създала, това е все истината. Истината не е нещо субективно. Всичко онова, което виждате с очите си, това е истината. Вашите очи, уши, ходенето ви, устата ви, всичко това е истина. Понякога вие си мислите, дали ходите или не. Може ли човек да си зададе въпроса, дали вижда или не? В това отношение вие можете да изпаднете в положението на онзи човек, който отишъл за пръв път на банята. Като му казали, че трябва да съблече дрехите си и гол да влезе в банята, той си казал: „Ако остана така между тия голи хора, аз ще се изгубя, затова трябва да си туря някакъв белег на ръката си.“ Той си турил една мартеница на ръката си да се познава между хората и да не се изгуби. Така и мнозина мислят, че като отидат в онзи свят, няма да се познават, ще се изгубят. Те се питат: „Как ще се опознаваме в онзи свят?“ Важно е, тук да се познавате, а що се отнася до онзи свят, този въпрос оставете настрана.

Иди си с миром (Неделни Беседи, 25.12.1938 Неделя, София)

Беинса Дуно

2 По някой път аз говоря за страданието. Казвате: човек страда. В моя ум идеята е друга. Страданието е една работа. Мъчно е, понеже не знаем как да работим. Ако знаем как да работим, по-хубаво от страданието няма. И по-лошо от страданието няма. По-хубаво нещо от страданието няма, като го разбираш. Вие сега търсите друго нещо вън от страданието, което е добро. Ще кажете: любовта. Та в любовта има най-големите страдания. Вижте всички тия органически същества – едно друго се ядат. Рибите се гълтат. Живите същества си причиняват най-големите страдания. Как ще го обясните? Когато хиляди реки се събират, образуват една голяма река. Ако тия рекички имаха съзнание, че са се индивидуализирали, като влязат в голямата река, ще считат, че са изгубили нещо. В неорганическия свят имаме групиране на много реки в голямата река. В органическия свят имате растене. Едно растене нагоре върви. Водата, наместо да се събира, се индивидуализира. Тази вода се разпръсва на малки струи. Всяко клонче показва една енергия. На всяко клонче се образува едно листенце. Всичките тези части съставят едно цяло. Вие, като не разбирате вътрешния процес, мислите, че ще изчезнете някъде. При органическия процес вие трябва да изчезнете като водата на една река – влее се в голямата. Изчезва ли, изгубва ли се? Къде изчезва? Казва: изгуби се. Често съвременните хора мязат на онзи, който влязъл в банята гол и се уплашил да не се изгуби. Излязъл из банята, турил си една мартеница, че като влезе между голите хора, да не се изгуби. Като гледал мартеницата, казвал: „Няма да се загубя.“ Или запример във вас има идеята, да не страдаме. Че какво трябва да правите? Вие да сте радостни, че страдате. Майка ви страдала, природата страда, докато дойдете в този свят. Вие сте причината. Няколко милиони същества страдат, вие сте причината, а само вие искате да не страдате. Сега казвам, всички хора мислят така, не искат да страдат. Те не знаят, че и те причиняват страдания.

Мъчение, труд, работа (Младежки Окултен Клас, 19.07.1940 05:00 Петък, София)

Беинса Дуно

3 .Едно време Господ искал да уреди света и затова изпратил един ангел да носи на хората Божиите благословения. Ангелът, като наближил към земята, видял една царска дъщеря, която била толкова красива, че той се зачудил, че може да има на земята такава красота. Той искал да знае кои са причините за това. На небето, за да станат съществата така красиви, той разбирал, но на земята как може едно същество да стане толкова красиво? На небето ангелът нямал изкушения. Той се вгледал в красивата царска дъщеря и не забелязал как започнали да падат благословенията на земята и хората ги разграбили. Той трябвало да раздаде тези благословения на способните, а сега като нападали на земята, кой каквото сварил, взел. Накрая дошъл един човек, който нищо не бил взел. Той попитал: "Има ли и за мене едно от тия благословения?" Ангелът отговорил, че само вярата останала. Това благословение е за небето, а всичко друго, което било на земята, е вече разграбено. Понякога някои идват при мене и казват: "Няма ли нещо за нас?" Казвам, само едно е останало – вярата. Този ангел останал на земята дълго време, за да изправи погрешката си. Ако вие сте изпратени да занесете Божиите благословения и като се захласнете, всички благословения изпадат на земята, дето хората ги разграбват, при това положение вие наполовина сте извършили работата си.

Вие трябва да разглеждате живота не от това положение, в което сте сега. Защото, какво сте сега, вие не знаете. И ако не се познавате, вие ще се намерите в трудното положение на онзи българин, когото поканили да отиде на баня. Като се опасявал, че като влезе между голи хора, ще се изгуби, турил на ръката си една мартеница. Като влязъл в банята, видял, че всички имат на ръката си по една мартеница. Всички, които влезли в банята, си турили по една мартеница, за да не се изгубят. Гледа, че има мартеница на ръката си, но вижда, че и другите имат такава. Той се намерил в чудо. Казал си тогава: "Това аз ли съм, или не съм?" Кое е вярното? Той мислил, че другите хора няма да имат мартеница, но и те имали.

Да имаш една черта, която никой друг да я няма. Това е човекът. В себе си ще имаш една черта, която само ти ще я носиш. Аз няма да ви кажа коя е тази черта. Тя не е любовта. Любовта е нещо общо. Не е и знанието. Знанието е общо. Не е и свободата. Не е и красотата. Кое е тогава? Аз ще ви оставя да мислите върху нея. Помислете. Това, което намислите, да не го мисли друг някой. Защото, щом се съберат няколко души и мислят за едно и също нещо, то не е онова, което търсиш. Сега към предмета. Онова, което е заложено у вас, него трябва да развиете. Какво можете да направите от себе си, това е важното в сегашния момент. Без разлика.

СЕГАШНИЯТ МОМЕНТ- 25 лекция на Общия окултен клас 11 март 1936 г., сряда, 5 ч. сутринта София, Изгрев

4 Това е нашето съзнание – ние се оглеждаме чрез другите хора. Като видиш друг човек, ти можеш да се сравняваш с него. Другият човек може да те познае по-лесно, отколкото ти себе си можеш да познаеш. Тогава, прав е бил българинът, от онзи анекдот, който влязъл в една баня, съблякъл се и, понеже всички били голи, вързал си една мартеница, да не се изгуби. Питам: Каква е неговата идея? И нас ни е страх понякога, приблизително по този начин. Вам ви се вижда смешно, че този българин го било страх – да не се изгуби в банята, вижда ви се тази работа малко чапрашък*. Но и вас, някой път, ви е страх да идете в света, за да не би да се изгубите, защото сте християни. Или пък, някога ви е страх да пуснете дъщеря си или сина си, да не би да изгубят това, което имат. От какво се страхувате? Кое ви дава повод? Ако, след като влезете в света, вашето християнство може да се изгуби, значи, то нищо не струва. То е, тогава, нещо относително.

Трябва да имате една велика идея: любовта на Христа! Ако ти влезеш в света с любовта, която Христос е имал, никой не би бил в състояние да отнеме любовта ти. И доброто, което е в тебе, също – ако ти имаш същинското добро, то, по никой начин, не може да се изгуби! Няма какво да се страхуваш.

Ако ти вярваш, че Бог не те обича, то е заблуждение. Ако ти вярваш, че учението Христово е за теб непостижимо, то е друго заблуждение. Ако ти вярваш, че след като умреш, няма да живееш, то е едно заблуждение. Ако, след като си паднал, мислиш, че не можеш да станеш, то е друго заблуждение. Има неща, в които човек не вярва. Или, правиш разлика между евангелист и православен – то е друго заблуждение. Ти не си нито православен, нито евангелист – никакъв не си, ти си се боядисал. Туриш си една червена дреха на гърба и минаваш за българин; туриш си синя дреха и минаваш за англичанин. Червената дреха няма нищо общо с българина, нито синята – с англичанина. Отде взеха българите своето име? Не знаят! Вие отде взехте своето име: Стоян, Петко, Драган? Ти се родиш, турят те в купола, искаш-не искаш – ударят ти печат и казват: "Иванчо!" Оттам насетне ти носиш името Иванчо; или Драган, Стоян и пр., или Марийка, Драганка, Петканка. Хубаво. Пита ме някой: "Какво е било моето име, в миналото прераждане?" Че ти не си имал име в миналото прераждане! Много кучета има, които минават с името Цезар, но цезар ли е кучето, може ли да бъде то цезар?

КЪМ ИЗВОРА "Добрата молитва" 7 ч. 10 м.

10-та лекция на Общия окултен клас, изнесена от Учителя на 27 ноември 1935 г., сряда, София – Изгрев.

Следват гимнастически упражнения.

5. Щастието е един резултат. Всички хора търсят щастието. Аз съм чел за щастието. Определили са щастието. Има една книжка написана, Кришнамурти обосновава своето учение за щастието. Той не говори за любовта, казва: „Елате да ви заведа при този, дето се намира щастието.“ Хубаво е, както е описал, и доста потънко. Като един източен тип е описал вътрешната страна – той взима безличното, казва: човек не може да бъде щастлив, който е свързан с личния живот. Той трябва да изхвърли личността. Да стане безличен, само така може да бъде щастлив.

Докато ти мислиш, според неговото учение... не според неговото учение, според неговото схващане, ако ти мислиш, че си учител, ти не можеш да бъдеш щастлив; ако ти мислиш, че си жена, че си мъж, че си дете, ти не можеш да бъдеш щастлив. И докато ти мислиш, че си богат, че те докачил някой, че обуща нямаш, че дрехи нямаш, че това нямаш, че онова нямаш; щом мислиш и положителното, и отрицателното, ти не можеш да бъдеш щастлив. Той казва: безличното е да считаш благото на всички хора като че е твое благо. И да си доволен. И в погрешките на всички хора да виждаш своите погрешки. И в доброто на всички хора, и в техните погрешки да виждаш своите погрешки. Е, как ще разберете това сега? Туй е цяла метафизика. Ти си се докачил, казал ти някой: „Ти си невежа.“ Невежа е общо за всичките. Щом съм аз невежа, който ме е родил, е бил такъв. Че за една цигулка казват: „Тази цигулка е съвсем проста.“ Цигулката е безлична и не се докача. Ако тя имаше съзнание, щеше да се докачи. Че, не е виновата тя. Че [виноват е] онзи, който [я] е направил такава. Дъска е тя, не е погрешката в цигулката. Е, представете си, че цигуларят е майстор човек. Но дървото не е седяло 200 години, да е изсъхнало, няма тия вибрации, не може да издава тона, дъската не е хубава.

То е личността навсякъде. Вие всички имате един личен живот. Мислите ли, че като идете в онзи свят, ще носите ли същата личност както тук, на Земята? Конят мисли, като влезне в човешкия свят, ще си носи ли копитата, опашката, космите си, гривата си, после, ще мяза ли на кон или не? И неговите философи ще докажат, че като влезне в човешкия свят, той ще си има своите копита, и 4 крака ще има, и опашката си ще носи. Питам: Ако един кон влезне в човешкия свят като един ученик, какъв успех ще има? Ако го туриш като ученик на един чин? Как ще влезне в училището, като кон? Как ще седне и как ще учи? Как ще седне конят в тази конска форма, ако не иска да изгуби копитата си? Ще се измени той непременно! Нищо не трябва да остане у него от конщината!

Сега вие мислите, като влезнете в духовния свят, ще мязате ли на такива хора? Ще се измени всичко туй. И ни помен няма да остане! И онова, което ще видите, ще бъде хиляди пъти по-хубаво, отколкото формата, която сега имате. Нас ни е страх да не би да изгубим себе си някъде. Мисля, да ви приведа един пример е хубаво. Но този хубав пример има една страна, която ще даде нещо лошо. Лошото ето в какво седи. То е само уподобление. Искал един да иде на баня, но не бил ходил на баня; и му казват: който иде там, трябва да се съблече гол. – „Как, ще се изгубя между голите. Дрехи като нямам, как ще се позная? И обуща като нямам, и всичко? Гол в банята?“ И тогава му дошло на ума: турил си една мартеница на ръката, че като влезне вътре, гледа между хората, и се погледне, казва: „А, аз съм още.“

Основни правила наричам: Да мислиш добре – това е едно правило. Да чувствуваш добре – това е второто правило. Да говориш добре – това е третото правило. Три правила има. Като влезеш в банята, веднага – цензура. Донасят ти билети: ако можеш да мислиш право, ако можеш да чувствуваш право и ако можеш да говориш право, добре, пущат те в банята. Ако не можеш да говориш право, да чувствуваш и мислиш право, казват: в тази баня не се позволява да влезеш. В този свят, в банята подразбирам: да имаме постижения. В банята ще оставим кирта си, а ще придобием чистотата. За мен една баня е символ на чистота. Да бъдем чисти, аз разбирам баня. Някой ми говори за чистота. Аз уподобявам: трябва да се съблека гол; и ще се умия. И след като се умия, тази вода ще смъкне всичкия ми кир, ще се отворят порите ми; и след като съм се окъпал, аз ще излезна, ще се облека с хубавите дрехи и тогава ще влезна в света на Божествените проявления.

Божият Дух носи всичките блага на живота. (Три пъти.)

6 ч сутринта

(На поляната – гимнастическите упражнения.)

30-о неделно утринно слово, държано от Учителя на 26.IV.1936 г., 5 ч сутринта, София – Изгрев Правата мисъл, чувство и говор 26 април 1936 г., 5 ч сутринта.