. Като обикнеш някого, ще станеш сляп за всичките му недъзи и в него ще се породи желание да се повдигне. Няма ли ги тези два процеса, тогава Любовта не може да се прояви. В Любовта има жест – когато дава, дава щедро. Любовта има голяма задача. Тя превързва раните на човека и отминава. Щом дойде до отрицателните неща, тогава казва: „Можеш да живееш и без мен“ и я няма. Щом тя се изгуби, всички страдания идват.

Закон е: най-първо започни с Бога и тогава ще свършиш с хората добре. Ако човек обича Бога, той ще обича и хората повече, отколкото те даже могат да носят. Любовта е Божествена, ако едно същество минава през центъра на другото същество и обратно. Когато едно същество минава през Божественото, свързва се с Великата Реалност, която живее в другото същество; Любовта е Божествена. Когато едно същество минава не през центъра на друго същество, в този случай Любовта е по-слаба. Когато едно същество покрива другото, това е обсебване. Любовта ти към някого трябва да дава на теб и на обичания от теб подтик за работа в Живота и взаимопомощ. Ако любовта е истинска, вие ще растете като души. Реките се сливат една в друга. Преливането на душите е един вътрешен процес. Реките се сливат и бреговете преливат. Когато реките не се сливат, бреговете не преливат. И двата процеса вървят едновременно и точно това съществува в Природата между съществата. Същото става между човека и Бога, между човек и човек. При сливането става преливане от едната душа в другата. Това сливане и преливане може да става само между две души, между които има Любов. Същото е при нашите отношения към Бога. Във време на молитва да се почувства Любов към Бога, за да се реализира сливане и преливане. Затова основата на всяка молитва е Любовта към Бога.

...

Онези, които се занимават с духовните науки, често нямат ясна представа за нещата. Нито чрез благотворителни дружества, нито чрез манифестации ще се оправи света. Чрез това се помага само донякъде. Това, което ще оправи света, е хората без разлика да станат добри проводници на Божествената Любов. А това става чрез приготовление и чрез добър живот. Изисква се да бъдеш чист, добър, разумен, да имаш вяра, надежда. За да бъдеш добър проводник, трябва да имаш необходимите качества, та да предизвикаш добра проводимост и тогава ще влезе в теб Висшето, Разумното. И ще научиш неща, които не се обясняват, но се опитват.

Например можеш да говориш за сладчината на захарта някому, само ако той има малко опитност в това. Много е важна проводимостта на човека за Любовта. Ако човек има облаци в мисловния и в чувствения си свят, той не може да възприеме Божествената вълна на Любов, която иде отгоре, но ако е чисто Небето му, ще я възприеме. По-хубаво нещо от Любовта няма. Който съжалява, че обича, се заблуждава. Ако се откажеш от любовта, съкращаваш живота си. Та във вашата градина на Любов, разработвайте всички цветя и посаждайте нови.

Един брат попита: „Има ли нещо по-съвършено от мисълта?“

По-съвършено от Любовта няма, но за да я разбереш на Земята, трябва да има мисъл. Мисълта е среда, през която се предава Любовта. Ако не мисли, човек не може да обича. Вън от мисълта, Любовта е непонятна. Ние се стремим към Съвършената любов! Това търсим! Любовта трябва да бъде в подсъзнанието, в съзнанието, в самосъзнанието и в свръхсъзнанието. Да проявяваме онази Любов, която никога не пресъхва.

Отивам при цветето, за да видя какво е написал Бог в него. Отивам при един камък и правя същото. В тези книги аз чета какво е писал Бог и, като чета от тях, и те четат от мен. В Божествения свят живите книги се радват, когато ги четат. На Земята защо ли скърбим? Понеже хората минават покрай нас без да ни четат. Когато ние се зачетем в това, което Бог е писал в една жива книга, ние обичаме. Да ни обичат, това значи да изчетат какво е писал Бог в нас. Писанието нали казва: „Написан е Божият закон в сърцата ни.“ Всеки човек е една книга и когато го обичаме, ние я четем, а когато не го обичаме, книгата остава неразбираема.

Една сестра попита: „Какво се разбира, дето казвате, че човек не трябва да се привързва към тази или онази форма?“

Във формите, които среща, човек трябва да види Божественото, но да не спре на тях, а да продължи по-нататък. Човек е част, а Бог е Цялото. Ти ще се привързваш не за частта, а за Цялото.

Неизказаната любов е Реалната любов.

Учителя запя думите: „О, Неизказана любов!“

Бог е това! Той не може да се изкаже. Когато пееш тези думи, трябва да си представиш величието на Бога, благостта, която се лее от Него, мекотата Му, онази тихост в Него, когато ти прощава: „Няма нищо.“

Само Непроявената любов е Божия Любов!

Когато Учителя каза тези думи, мнозина останаха изненадани, понеже досега казваше: „Само проявената Божия Любов е Любов.“ Учителя обясни това така:

И двете изречения са верни. Да, някой ви обича, услужва ви и като проявява така любовта си, това е Божествена Любов. Обаче по този въпрос има и една друга, по-дълбока, вътрешна страна – преживяванията вътре, които остават скрити, са Божественото, Реалното. Изявява ли се вече Любовта, тя не е любов. Сега тя не може да се изяви във физическия свят в своята пълнота, защото тук е много груба материята, но в бъдеще ще може да се проявява и тук така, както в Божествения свят.

Щастието е във възприемането на Божествената Любов. При Божествената Любов човек има любов към всички същества и голямата Радост, която изпитва, е присъствието на Бога, който обича и змиите, и зверовете, и червеите наравно с вас. И от това състояние по-високо няма.

Качества на Божествената Любов