Добрата земя - резюме

„А друго падна на добрата земя и, като израсна, стори плод стократен."*

Средата и условията дават тон и направление на човешката душа. Често се говори за условията на живота, като добри и лоши. Някога се говори и за средата, като добра и лоша. Сегашният век е повече материалистичен, поради което окръжаващите предмети са толкова близо до очите на хората, че привличат всичкото им внимание. Те се залъгват с тях, като деца, и не им остава време да се занимават с други работи. Аз наричам материалистическия век – век на забава, век на детски игри. Следователно, както в децата стават промени, така и във възрастните. Днес възгледите на хората се менят лесно. Сега защищаваш една философска система, утре – друга. Слушаш един младеж да казва: Няма Бог. Утре същият младеж поддържа обратното, че Бог съществува.

Въпросът за смяната на убеждението е вътрешен. Човек има свой вътрешен морал, някога съществен, някога несъществен, т.е. някога се изменя, някога не се изменя. Що е морал? Кои са моралните принципи, които никога не се изменят? Има мисли и чувства, които никога не се менят. Например, каквото е било чувството на човека за глада и жаждата преди 8 000 години, такова е и днес. Тогавашното облекло се крайно различавало от сегашното. Като се говори за облеклото на сегашните хора, обръщам вниманието им на скромността. Скромното облекло е за предпочитане. Ще ми възразите, че има пеперуди и птици, които природата е облякла с такива пъстри и разкошни дрехи, каквито и най-видните дами не носят. Други пък тя е облякла с прости, скромни дрехи. Защо е така, природата, си знае. Тя има някаква цел. Като говоря да се обличате скромно, аз имам пред вид да се пазите от дрехите на неправдата, лъжата, измамата, кражбата. Облечете се с дрехите на добродетелите. Носете пръстени на ръцете си, но със скъпоценни камъни. Всеки камък представя една добродетел. И десет пръстена да имаш, важно е да можеш да ги носиш.

Хората се делят на материалисти и идеалисти. По какво се отличават едните от другите? Едно нещо е нужно на човека – да бъде здрав. И материалистът, и идеалистът трябва да бъдат здрави. Животът изисква здрави хора, безразлично, какви са те – материалисти, или идеалисти.

И в свещениците, и в лекарите се крие една неувереност. Без да искат, те лъжат и себе си, и другите. И всички минават за знаещи. Всички говорят за Бога. Да говориш за Бога, това е най-важно за душата. Ще разисквате върху създаването на света ! Светът бил причина в последствието или последствие в някаква причина. – Светът не съществува по някаква причина. Светът е бил, е и ще бъде. Дето има причина, зад нея се крие друга причина. Всяко нещо, което може да се обясни, не е реално; което не може да се обясни, то е реално. Всяко нещо, за което не може да се мисли, е реално. Такава е нашата философия. Това, което не може да сънуваш, и то е реално. – Възможно ли е това? – Питам: Мравката мислила ли е нещо за човека? Въпреки това, човек съществува. Едва ли някога, в мравешкия ум ще мине мисълта, че съществува човек на земята, който разваля техните жилища. Едва ли някога, през ума на мравката, ще мине мисълта за Кант, за Айнщайн, с неговата теория за относителността на нещата. Едва ли мравката ще дойде някога до мисълта, за последните нововъведения в музиката. Мравките не са дошли в мисълта си до степента на висшите животни. Даже и човекът, достигнал до високо развитие, още се занимава с въображаеми неща.

Направете следния опит: Седиш вкъщи, искаш да знаеш, дали приятелят ти, който живее на края на града, е у дома си. Вместо да пращаш слугата си да провери това, ти сядаш тихо и спокойно, концентрираш мисълта си към него и се вслушваш в себе си. Ако останеш спокоен, без никакво раздвояване, ще знаеш, че приятелят ти е вкъщи. Пращаш слугата си да провериш, дали приятелят ти е вкъщи. Оказва се, че той, наистина, е вкъщи. При няколко опита се явява само едно колебание, а именно: на четири случая, трите са верни, а един неверен, или – трите са неверни, един верен. Резултата на всеки опит отбелязвай в едно тефтерче. За да бъде опитът ти абсолютно верен, трябва да го изпълниш поне 100 пъти и, ако на стоте има само едно изключение, ти си постигнал пълен резултат. Този опит може да се направи с всички същества, които ние обичаме и които ни обичат. Разумното носи живот в себе си. За съществото, което обичаме, има приготвено специално място в нашата душа. То живее там като квартирант, който влиза и излиза от стаята си, когато пожелае. Ето защо, когато искаш да провериш, дали твоят приятел е в стаята си, ти ще се вглъбиш в себе си и, ако е вътре в тебе, ще бъде и в стаята си. Ако не е там, и в своята стая не е. Това лесно може да проверите. Случва се, че прозорците на твоята вътрешна стая са затворени. Тогава трябва да знаеш законите, по които да ги отваряш. Ще отвориш с ключа, ще влезеш в стаята и ще видиш, какво прави той. Може да чете, да учи, да мисли и др. Следователно, каквото правиш ти в твоята вътрешна стая, това прави и той в своята стая. Тук никаква жилищна комисия не се меси, защото няма жилищна криза.

Ако нещо е вътре в тебе, има го и вън от тебе; ако го няма вътре, и отвън не съществува. Казва се, че и Бог има специална стаичка в човека. - На кое място е тя? – В душата му. Най-хубавата стаичка в човека е тази, в която Бог живее. – Докажи ни, че Бог живее в човека. – Влез в тази стаичка, сам да се увериш. Ако намериш Бога там, Той, наистина, живее в тебе. Ако не Го намериш, това показва, че още не си Му дал път в себе си. Обаче, това не значи, че Той не изпълва целия космос. – Как ще позная, че Бог не живее в мене? – Ако се молиш, палиш свещи и кандила, а въпреки това, усещаш, че нещо ти липсва. Това показва, че Бог не е в тебе. Не може да отправиш една искрена молитва към Бога, и Той да не ти отговори. Щом не ти отговаря, няма Го в тебе. Момата чувства, когато изгуби любовта на момъка. И момъкът чувства, че момата не го обича вече. Отвън я вижда, говори с нея, но вътре я няма. Казвате: Духът отсъства. – Да, същината на нещата я няма. Това са факти, които не се нуждаят от доказване.

Дойде при мене някой и ме пита, съществува ли Бог, или не. – Слушай, приятелю, това е висока и отвлечена философия, с която малцина могат да се занимават. Аз те моля да ми помогнеш да довърша едно музикално упражнение, което съм започнал преди няколко дни. – Не мога. – Чудно нещо, искаш да разрешиш толкова голям въпрос, а не можеш да ми помогнеш в едно малко музикално упражнение! Твоят приятел те обидил, и ти не можеш да се справиш с тази обида, а искаш да разрешиш толкова важен въпрос. – Кое е заставило Бога да създаде света? Аз те питам: Кое те заставя да ядеш по три пъти на ден? – Така е наредено. – От кого? Защо днес искаш да ядеш картофи, утре кюфтета, на третия ден кокошка? – Така ми дойде по разположение. – И това не е отговор. Всяко нещо си има причина.

Да се върнем към основната мисъл. Запомнете важното: всеки от вас, за това, което обича – за своя възлюбен, за добро и зло, има една специална стаичка. И, като проектирате вашата мисъл навън, към невидимия свят, каквото е вътре във вас, такова ще бъде и вън. И обратно, по същия закон: каквото е вън от вас, такова ще бъде и вътре във вас. Какво е казал Христос в притчата?– „А друго падна на добрата земя и, като израсна, стори плод стократен." В какво се състои тази добра земя? На какво се радва земеделецът? – На добрата земя. А какво е добрата почва? Тя е месото на милиони измрели малки животинки, от които се образувала тази почва. Добрата почва – това е почвата на умрелите. Така стои въпросът. И в тази мъртва материя трябва да дойдат семената. Всяко зърно е спасител за почвата. Когато семето падне в земята, в почвата на умрелите същества се усеща такава радост, както когато ние приемаме топлия хляб и започваме да движим устата си. Там е мястото, през което минава хлябът, там е главният вход за храната.

Мнозина искат да разберат тайната на живота. А тайната на живота е законът на любовта. Това, което хората разбират под любов, съвсем не е любов, Под любов аз разбирам закон на братство, закон на свобода. Да намериш закона на любовта, това значи, да намериш свободата си, а който намери свободата си, той може да расте и да се развива – може да прави всичко, каквото поиска. Но като казвам така, аз разбирам, че само умният човек може да прави, каквото иска. Това не се отнася до лошия човек, защото злото изменя онези отношения, които сега съществуват, изменя реда им, както са нагласени.

А сега често питат: Де е Господ? Чакат Го да дойде след 2 000, след 3 000 години. Казват: В бъдеще, когато хората се издигнат в своята еволюция, ще бъдат по-способни да познаят Бога и да разберат истинския живот. Не е вярно това. Онзи, който иска да познае Бога, трябва още днес да Го разбере.

Яденето е закон на любовта. Когато някой ме гощава, аз ще почувствам любовта, която това същество има към мене. Като ям ябълка, аз се спирам и казвам: Колко ме обича тази ябълка! Тя пожертва днес живота си за мене. Аз не съм отговорил на нейната любов. Често ти изяждаш една-две ябълки и после казваш: Колко съм нещастен! Аз ли се намерих в този свят да страдам? – Че какво си видял ти? Изпитал ли си положението на ябълката, да се забият зъбите в тялото ти? А ябълката казва: Колко те обичам! И колкото по-навътре влизат зъбите ти, тя казва: Аз те обичам. Като я изядеш, ти ставаш радостен, обновяваш се. Това се дължи на нейната любов. Стой три дена гладен и след това започни да четеш някоя философска книга, даже моите беседи, и виж, как ще се почувстваш. Казваш: Гладът е страшно нещо! Като се нахраниш, казваш: Има нещо велико в яденето. Любовта в хляба, в ябълката ти говорят: Ние не сме чели още Евангелието, но Онзи, за Когото се говори там, живее в нас, и ние се жертваме за вас – изпълняваме Неговите закони. Той ни повелява да се жертваме за близките си. Такава е жертвата за великия закон на любовта. Ще кажете, че това е аналогия. Не е така. Божественият закон работи във всеки плод. И в кокошката, която колите, работи също този закон. Някога кокошката роптае, кряка и пита: Братко, щом искаш да ме изядеш, ти разбираш ли любовта? Не съжалявам, че ставам жертва. Ако разбираш любовта, ще се радвам; ако не я разбираш, и ти ще страдаш.

Христос казва: „А друго падна на добрата земя." Кое семе падна на добрата земя? – Доброто семе. То е Словото Божие. Син Человечески дойде да донесе Словото Божие. В Стария завет се казва, че глава на Словото Божие е Истината. – Де се ражда Истината?–При Любовта. Който люби, само в неговата душа царува истината. Невъзможно е истината да работи там, дето не е любовта. Истината не е нещо абстрактно; тя се явява във всяка любеща душа. А любовта се явява при самопожертването.

За изяснение на мисълта си ще ви предам един окултен разказ.

Един окултен ученик бил изпратен при адептите – хора с по-висока култура от човешката. Те живеят в най-хубавата част на земята, специално място, дето кракът на обикновен човек не е стъпвал. Много европейски експедиции се опитвали да проникнат там, но безуспешно. Те са оградени толкова добре, че никой не може да проникне през тази ограда. Жилищата им са построени по нематериален начин. Целият им живот отговаря на тяхната възвишена култура. Те не са духове, но всичко знаят, какво става по земята: във Франция, Англия, Русия, всичко им е известно. Няма събитие, станало на земята, което те да не знаят. Понеже познават добре законите на природата, те направляват човешките мозъци. Изпращат към хората специална енергия, с която изменят мислите на управляващите, на учените. Те им казват: Днес ще разисквате по този и този въпрос. Хората на земята устройват събрания по внушение на тези адепти. Всички хора се движат като параход, по течението на водата. Ако попиташ парахода, как се движи, той ще ти каже: Ти имаш ли витло? Ако ти турят едно отзад, и ти ще се движиш с голяма бързина. Колко обръщения прави витлото в една минута? Щеш не щеш, и ти ще се движиш. Ти казваш: Добър е Господ. Такава е волята на моя капитан. Който движи парахода, разбира движението на витлото.

Сега ще се върнем пак при адептите. Ученикът, който отивал при адептите, им носел писма от своя Учител. Какъв е този Учител и отде е, не е важно. Учителите, както и всички учени и философи, са ключове за развитието на човека. Както религиозните системи, така и философските, са сложни системи, не са създадени така просто, както мнозина мислят. Ученикът отивал при адептите с желание да му отговорят на въпроса, който го занимавал от години: как да използва живота си правилно, или какво да прави, за да живее добре. Още при тръгването си, Учителят му казал да спазва правилото: Да излиза и да се връща точно навреме, защото адептите затварят вратата на своя град в определен час. Закъснее ли само една минута, ще стои вън. Като минал през Русия, той чул да се говори там за болшевишкото движение – това било в наши дни – и решил да се спре за известно време, да види, какво ще бъде новото управление, и как ще живеят хората при новите условия. Докато стигне до града на адептите, вратата се затворила.

– Какво представя болшевизмът? – Това е идея, излязла от адептите, които живеят на земята. Ще кажете, че тази идея е лоша. – Не е така. Питам: Какво прави земеделецът, когато иска да засади една нива с нова култура? Той разорава добре земята и изкоренява всичко, каквото намери на нея. Ще кажете, че това е в реда на нещата, такава е Божията воля. Питам: Ако дойде една философска система и изисква да се вземат парите на богатите, да се отнемат правата на владиците, има ли нещо лошо в това? Ако тази система не иска богати хора, като сегашните, де е лошото? – Защо стават тези неща? – Има причини за това. Как ще постъпи синът със своя баща, който постоянно го бил и ругал? Ще му благодари ли? Бащата, в гнева си, осакатил своя син, счупил му ръката или крака, счупил му едно-две ребра. Мислите ли, че този син ще благодари на баща си за обходата му към него? Като порасне, синът казва на баща си: Не искам да живея с баща, който осакатил сина си. Или ти ще излезеш вън, или аз, заедно не можем да живеем. – Какво трябва да бъде управлението на една държава? – Такова, че народът да се повдига, и поданиците да се развиват правилно. Когато едно управление дойде на времето си, то е добро. Управниците трябва да бъдат умни и здрави. Може да се случат и изключения между тях, това е в реда на нещата, обаче, повечето управници да отговарят на изискванията.

Пак се връщам при адептите. Ученикът стигнал в техния град, но късно. Една минута преди пристигането му, вратата се затворила. Кога ще се отвори отново, той не знаел. Останал вън и започнал да лее горчиви сълзи, че изгубил един от щастливите случаи да получи отговор на въжделения за него въпрос – как да живее добре. В това време, покрай него минал един от прислужниците на адептите, който също останал вън, и го запитал, защо плаче. – Остави се, братко, тръгнах за този свещен град, но се спрях за малко в Русия, да разбера нещо за болшевизма и закъснях с една минута. Намерих вратата затворена. – Не плачи, има само един начин, по който можеш да влезеш в тази света местност. – Какъв е този начин? – Ще си изровиш един гроб и ще легнеш в него. Преди това, ще помолиш да посеят върху гроба жито, което след време ще израсте и ще завърже. После ще ожънат житото, ще го овършеят, смелят на воденица и като направят от брашното топъл, хубав хляб, ще те занесат при адептите. Значи, само като топъл хляб ще влезеш вътре. Друг начин няма. – Не, не искам да влизам в гроб, да гния, да ме засяват отгоре с жито и т. н. Много скъпо ще платя за знанието, което търся. Казвам: Това е символ, в който е скрита истината. Това показва, че има само един начин за придобиване на истината. Съвременните хора, които са закъснели за тази истина, и до днес стоят пред затворената врата на адептите. Превеждам символа: Вратата на рая е затворена за човека, и дълго време той ще стои, ще оре земята и ще сее на нея, докато от посятото жито се направи топъл хляб. Какво става сега? Бащата иска да стане ученик на Бялото Братство, да влезе между адептите, но синът му казва: Татко, легни в гроба. Аз ще посея върху тебе жито, да направим от него топъл хляб за адептите. Този е единственият начин за влизане в Царството Божие. Разбирайте ме по дух, а не по буква.

В Стария Завет се говори за праведния Йов. Той беше богат човек, ядеше и пиеше, от нищо не се нуждаеше. Неговият велик Учител, който искаше да му покаже пътя, казваше: Не е този пътят, по който искаш да намериш смисъла на живота. Той, обаче, мислеше, че има много знания. Неговите приятели идваха, остреха си езиците, но с това нищо не стана. Като отидоха къщите му, и нивите, и лозята, и овцете, и говедата му, и синовете, и дъщерите му – той всичко изгуби, тогава го нападнаха и струпеи по цялото тяло, и той почна да търси Бога. Той се бори със себе си, със своята гордост и си казваше: Аз това направих, онова направих. И най-после, Господ му каза: Нали искаш да ме видиш? Запретни се като мъж, аз ще ти проговоря. Като му проговори Господ, той каза: Значи, тази работа не била така! С тази болест Йов влезе в гроба, изгни вътре, и жито порасна отгоре му. И нивите, и къщите, и синовете му се върнаха. – Но кога? – След като издържа великия изпит на страданията. Знаете ли, на какви страдания беше подложен Йов? – На такива, каквито вие не можете да си представите. Между вас има някои, които мислят, че лесно могат да влязат в Царството Божие. Аз се чудя на тях. Този път, в който сте влезли, е един от най-трудните – не е за ходене, а за изпълнение. Не си правете илюзии, че този път е лесен. Опитали ли сте най-големите страдания? Те са условие, за да бъдете щастливи. И тогава, при тези условия, вие ще се удостоите да вкусите Великата Божия Любов, и от вас ще изникне нещо много хубаво. И тогава вие ще бъдете истински човеци.

Христос казва: „Доброто семе." – Кое е доброто семе? – То е онзи ученик, който е слушал своя Учител. Коя е добрата почва? – Като казвам „добрата почва," разбирам любовта. Почвата е реалното. Ако ти, като семето, не можеш да се посадиш в любовта; ако ти не си готов да жертваш всичко за нея, ти ще бъдеш един обикновен човек. Всичко можеш да бъдеш, но никога ученик на Братята – адепти, никога Син на Царството Божие.

Ако най-малката постъпка на твоя брат може да те съблазни, ти не си готов за ученик. Минаваш по улицата и казваш: Защо този брат има две къщи? – Защо те съблазняват тия две къщи? Този брат може да ми бъде господар, а аз – негов слуга. Обаче, господарят няма знания, а слугата има знания. Кое, в случая, е същественото? И кой, фактически, е господарят? – Който има знания. Следователно, почвата, в която е посадено житото, е любовта. Вие ще турите любовта, като основа на живота си, и условията ще започнат оттам. При всички условия ще разрешиш този въпрос: и като чиновник, и като работник, и като господар, и като слуга. – Ама имам несгоди! – Несгодите са у тебе.

„Първото семе падна край пътя, затъпка се, и птиците небесни го озобаха." – Това семе не издържало изпита си.

„Друго семе падна на камък и, като изникна, изсъхна, защото нямаше влага." – И то не издържало изпита си.

„Третото падна сред трънете и, като пораснаха те, заглушиха го. – И то не издържало изпита си.

„Четвъртото падна на добрата земя и, като израсна, стори плод стократен." – То издържало изпита си. Това са все отношения на закона.

Минавали ли сте през тези опитности, за да знаете, какви са отношенията? Да допуснем, че ти имаш една приятелка, която те хване за ръцете, прегърне те, целуне те. И ти също я прегърнеш и целунеш. Какво сте спечелили и двете от тези прегръдки и целувки? Какво иде след тях? Да обясня мисълта си. Ти си гладен. Дават ти няколко картофи и бял хляб. Три дена си гладувал. Питам: Сега, като си ял, на какво ще се превърне яденето? Ако аз съм писател и съм бил гладен, след като хапна картошките, ще седна да напиша едно стихотворение за малките деца. И ще го вземат в училищата, да го учат децата. В този случай, яденето има смисъл, то се оползотворило. Като съдия, аз трябва да осъдя едного на смърт. Ако, след като изям картошките, издам оправдателна резолюция за този човек, яденето има смисъл. Ако съм богат човек и, след като изям картошките, кажа, че давам половината си богатство за страдащите братя, това ядене има смисъл. Не е нужно да раздадеш богатството си безразборно, но чрез него да се създаде условия за работа на страдащите братя. Аз не насърчавам онова благодеяние, ти да се считаш за благодетел, а другият – зависим от тебе. Не, това трябва да стане от любов и заради любовта. И аз, заради любовта, ще направя нещо за тебе; и ти, заради любовта, ще направиш нещо за мене.

Днес от всички се изисква смелост и решителност, Без тези качества, не може да бъдете ученици на това велико учение. То не е обикновено учение, както си мислят някои. То изключва всякакви илюзии, всякакво въображение. Че е така, лесно мога да го докажа. – Как? – На опит. Казваш, че имаш здрава нервна система, че всичко издържаш. Ще те бодна с един голям шиш и, ако не трепнеш, наистина, имаш здрави нерви. Сега ще опиташ и моите нерви. Забиваш в ръката ми голям, дебел шиш, и аз не трепвам. Значи, моята нервна система е здрава. И да потече малко кръв, ще туря сол, и кръвта ще престане. Както виждаш, аз не извиках. Едва боднах иглата в твоята ръка, и ти почна да викаш. Значи, твоите нерви не издържат. Ще направя още опити, да видим, колко ще издържат в ходене, в носене на тежести. Ако, при изкачване на най-ниския връх, се изморите, при носене на тежести не издържате, тогава, какво ще кажете? После ще се подложим на 10-дневен глад. Така ще се опитаме, кой е здрав, и кой – болен. Не само това, но като гладуваш, ще работиш. Ето защо, преди да говори, човек трябва да е изпитал силите си. Казваш за някого, че е болен, а той пръв се подлага на тези опити и ги свършва с успех. Това са максими, които всеки може да приложи в живота си.

Питате: Кое е същественото в живота? – Това, което издържа при всички условия в живота. Щом дойдеш до него, няма да казваш: Това мога да направя, онова не мога. Божественото начало в човека е същественото. То се проявява по разумен начин и внася в човека светлина, чистота и го прави свободен. Божественото поставя любовта за основа в живота и казва: Живейте в любовта, която дава условия за растене. Под „любов" разбирам процес на растене. Светлината е процес, който се извършва извън любовта. Свободата е процес, който освобождава човека от ограниченията. Тя е плод на живота. Всеки иска да бъде свободен в своите действия. Щом е свободен, ще пази свободата и на другите. Свободата изключва съмнението. Ако си свободен, и Бог живее в тебе, ще подозираш ли хората? Аз имам пълна, абсолютна вяра в Онзи, Който живее в мене. Който се съмнява, той не разбира живота. Добрият живот подразбира добри резултати.

Мнозина казват: Докато Учителят ви е жив, вашите работи ще вървят добре. Какво ще правите, като умре един ден? – И да умра аз, учението ще живее. То е Божествено учение, а Божественото всякога живее. Светът страда от човешки учения. И те са на мястото си, но аз говоря за себе си. Ако ви преподавам човешко учение, няма защо да ви уча, вие имате такива учения. Ако ви проповядвам обикновена философия, или ви запознавам с обикновена музика, нищо ново не съм ви дал. И без мене, вие знаете тези работи. Има нещо необикновено в света – то е Божественото.

– Ако се съмняваш, нищо няма да разбереш. Който се съмнява, не може да намери истината. Застани на почвата на любовта и знай, че Този, Който е създал света, никога не може да те измами. Имай абсолютна вяра в Бога! Мисли за Него, не както хората мислят отвън, но както ти мислиш в себе си. Всичко, което носиш в себе си – заложби, способности, дарби, се дължи на Бога.

Де е Бог? Ще кажете, че е някъде на небето. А Христос? Преди две хиляди години Той е дошъл на земята, а сега е отдясно на Бога. Не се лъжете, не заблуждавайте и хората. Днес Христос обикаля целия свят, всички народи, и се чуди на това, което се проповядва в Негово име. Той се чуди на догмите, които се проповядват, чуди се на човешкото верую, на символа на православната вяра. Светият Синод седи и мисли, какво да прави с еретиците, така наричат моите последователи. Той се чуди, какво име да им даде. Един ден аз ще посетя владиците в Синода по такъв начин, какъвто те не очакват. Те ще разберат, че има един жив Господ, Който вижда всичко и отдава всекиму заслуженото. Те трябва да знаят, че ние стоим на една здрава, чиста основа, без лъжа и измама. Ако българският народ трябва да чуе истината, нека я чуе такава, каквато е. Преди 2 000 години Христос проповядваше едно учение. Нека се изнесе това учение такова, каквото е било тогава; нека се изнесе така, както се проповядва днес. Желанието на адептите е да се приложи Христовото учение, както е. Тогава и те ще приложат своята сила и мощ. Като ви наблюдавам, виждам, че някои се съмняват. Аз не казвам, че трябва да се държите за мене, да вярвате във всяка моя дума; напротив, аз не искам да се излагате заради мене, нито да страдате заради мене. Крайно неприятно ми е, когато някой страда без любов. Ако имаш съзнание, доблест, да страдаш за истината, това става само с любов. Какво ще спечеля, ако ви изложа на страдания, на гонения, на глад заради мене? Ако в душата ви се яви дълбоко желание да разберете и намерите Бога в целокупния живот, страданията ви имат смисъл. Това са страдания с любов

„А друго падна на добрата земя." Добрата почва е любовта. Любов трябва на българите! Духовенството трябва да чуе това. Ще питате: Какво е новото учение? – Моето учение е на абсолютната Божия Любов. Всичко трябва да се постави на добрата почва. Всички добродетели растат на добрата почва

Казано е в Писанието: „Бог е Любов." Щом намерите любовта, ще намерите и мъдростта. Като намерите любовта и мъдростта, ще намерите истината. След тях ще намерите правдата и добродетелта. Като придобиете тези добродетели, вие ще намерите пътя, в който може да съградите онзи велик дом, да живеете с всички братя и сестри в любов. Дето е любовта, там е радостта и веселието.

„Друго падна на добрата земя." – Коя е тази земя? – Любовта. Има само една земя, на която можем да растем и да се развиваме. Вън от любовта няма друга земя.

10. Беседа от Учителя, държана на 17 декември, 1922 г. София.