В какво седи доброто? Доброто седи в това, човек да има на какво да се радва. А радостта в какво седи? Радостта е там, дето има път. Дето има живот. Дето има Истина. Щом има път, ти можеш да се радваш; щом има Истина, животът е с тебе, ти можеш да се радваш. Сега, къде е пътят? Пътят е там, където е радостта. Когато имаш радост, пътят ти е отворен. А къде е Истината? Вътре в живота. Истината е там, дето има светлина и топлина в човека. А човешкият живот е там, дето е Духът, дето е душата, дето е умът, сърцето, там е животът. Всички тези идеи: да бъдем добри, да живеем добре, трябва да се обяснят. Може да ви се даде една тема да пишете: "Какво нещо е да живеем добре". И всеки един да определи. Досега ние знаем, че другите хора трябва да живеят добре. Но малко хора ще срещнете, които знаят как те самите трябва да живеят добре. Ние живеем според нашето разбиране. Но да живееш добре, значи да имаш една обширна наука, за всяко нещо трябва да знаеш, как да го направиш. Защото, доброто живеене, то е отношение, което съществува между хората. С всяко едно живо същество, във всеки един даден момент да знаеш, как да постъпваш. Не само с близките, но и с всички останали, да знаеш в дадения случай, как да постъпваш разумно, че и ти да си доволен, и те да са доволни от тебе. И мислите ли, че това нещо е една постижима наука? То е толкова мъчна наука, че и сам Господ се намира в едно противоречие, като дойде да прилага тази наука. Този, Който е толкова умен – най-умният, най-мъдрият в света. Дълго време, години се изискват, докато Го разберете.

…

Трябва да имате за живота едно правилно понятие. Да обичаш и да те обичат. Като обичаш, трябва да дадеш и трябва да вземеш нещо. Вие вървите по пътя на формулата. Казано е: Даром сте взели, даром давайте. Даром си го взел и даром ще го дадеш. То не е твое. Бог ти е дал даром нещо. Значи, като Го обичаш, заради Любовта на Бога това, което Бог ти е дал на тебе даром, не го задържай за себе си, раздай го даром! Направи нещо за Него! Ако го задържиш, ти правиш едно престъпление. Бог ти е дал изобилно и ако от изобилието на твоя живот ти не даваш, ти сам си създаваш вътрешни нещастия. Животът трябва да тече. И всичките сегашни хора страдат от това, че нямат изтичане. Те мязат на затворени езера. Нямат никакво изтичане вън от тях. От тях става само едно изпарение. А тия, затворените езера, мязат на онова, Мъртвото море в пустинята. Нищо не може да живее там. И това Мъртво море се е образувало от потъването на някои грешни градове. А пък философите ще ви кажат, че човек трябва да се затвори в себе си – не си струва човек да се отваря. Съгласен съм, до известна степен, но да се затвориш съвършено в себе си и да се отвориш съвършено, това са крайности. Сега туй, за което ви говоря, това са само едни такива временни мисли, които минават и временни желания, и временни постъпки във вашия живот. И малко е времето, в което те живеят.

…

Питате: Човек не трябва ли да живее за себе си? На същото основание, ако и Бог би казал, че и Той трябва да живее за себе си, тогава какво би станало с нас? Нашето благо седи в това, че много същества не живеят за себе си, а живеят заради нас. И благодарение на тях, ние сме щастливи. Най-великото в света е, когато ти не живееш за себе си! И ако всичките хора не живеят за себе си, тогава ще дойде онова, великото благо и тогава няма да има никакви изнудвания в света! А че хората живеят за себе си, там е погрешката! Щом живеят за себе си, има престъпления, изнудване, а щом не живеят за себе си, тези престъпления няма да се вършат! Ако хората живеят за себе си, престъпленията сами по себе си ще дойдат!

…

Вяра е да вярваш, че Онзи, Който върви с тебе, никога няма да те остави. Що е вярата? Да вярваш, че Бог, Който върви с тебе, никога няма да те остави. И само по този начин учениците могат да напреднат. Казват учениците на Христа: Придай ни вяра! Ще вярваш, че Бог, Който върви с тебе и с Когото ти вървиш, Той никога няма да те остави. Ти казваш: Ами как да Го разбера? Не питай как. Не разрешавай туй. Ти само вярвай. Ама ще кажеш: Сляпа вяра. Сляпа, каквато и да е, тази вяра ще те спаси повече, отколкото ако имаш и сто очи. Само една вяра има: да вярваш, че който върви с тебе не може да се изгуби. Да вярваш, че Онзи, Който върви с тебе, няма да те остави. Защото, ако ти изгубиш и тази вяра в себе си, никаква философия не може да те спаси.

…

Няма в историята случай, когато Бог да е оставил някого. Никога Бог не е оставил някого! Може само временно, привидно да ти се стори така, но действително Бог няма да те остави!

Всички вие трябва да знаете и да вярвате, че Онзи, Който ви ръководи, няма да ви остави. Той е сигурността на човека! И трябва да бъде така. Дойдеш до Него, ще се спреш там. Той е почивната станция. Тази вяра е островът. Там като стигнеш, ще си починеш. Това трябва да бъде мярката за вярата ви. Вярата ви казва, че Онзи, Който ви ръководи и работи за вас, няма да ви остави.

Няма да ви остави