Когато говореше, Учителя успяваше да ни освободи от скърбите, напрежението, потиснатостта, да повдигне самочувствието ни. Словото му омекотяваше и облагородяваше, внасяше примирение между нас, готови бяхме да сторваме само добро, да прощаваме, готови за жертва дори. Още при първата беседа, която чух, аз изпаднах в такова повишено състояние, обхвана ме неописуема радост, че човек може да бъде добър и може да живее един възвишен живот. Никога дотогава не бях изпитвала такава вътрешна радост от това, че имам възможност да помагам, да съм в услуга на хората, да живея по-добре и в добро настроение.

Елена Андреева (из «Образът на Учителя през моите очи»)

Доктор Штейнер должен был изыскать для беседы с нами время, которого фактически не было.

Тихое человечное тепло, все, что исходило от него, было переживанием того, что он знает тебя, знает твою глубочайшую сущность – во времени и в вечности, знает твою судьбу с ее добром и злом. Об этом свидетельствовало то, как тепло он относился к твоему существу, протягивая руку, помогая тебе прийти к самому себе; все это потрясало до глубины души.

А.А. Тургенева. Воспоминания о Рудольфе Штейнере и строительстве первого Гётеанума