Превъзмогване (Младежки Окултен Клас, 03.01.1941 Петък, София)

Беинса Дуно

И любовта сега проучвате. Тя е една област, която сега изучавате. Вие сте постили с години. Като дойде любовта, наядете се с любовта и тогава какво става? Една четвърт от зърното на гроздето ще вземете. Сега по старата любов – големи самуни. По новата любов разбиране трябва, светлина трябва. В новата любов никога не се позволява да мислиш отрицателно, че той не те обича. Обича ме, но той не се е проявил, спи още. Нека си почине човекът. Още като се събуди, той ще ви търси. Не ходете да го мушкате, да кажете: „Стани да видим каква е любовта ти.“ Не го събуждайте. Имате право да отворите вратата, да надникнете. Ако спи – пак тихичко да затворите и да излезете. Не да блъснеш, да го стреснеш. Петнайсет–двайсет пъти може да отворите вратата тихичко, то е любов.

Сега вземам любовта, онзи вътрешен процес. Ако вие нямате този процес, не можете да разберете любовта. Най-първо, умствено трябва да разберете какво нещо е любовта. Тя трябва да произведе светлина. После, сърдечно трябва да разберете любовта, да разберете вашата симпатична нервна система. Аз правя наблюдения. Като ям хубаво и храносмилането е добро, казвам: любовта е на място. Когато има запичане, любовта не е на място. Щом ме заболи коремът, процесът на любовта не е правилен.

Всичките болки на стомаха се дължат не една неестествена промяна на любовта, на симпатичната нервна система, защото болките в света не са нищо друго, освен ония енергии, с които е напълнено тялото. Когато се набере повече кръв в някои капилярни съдове, ще прави голям напор, образува болки, дето са капилярните съдове. Тази кръв не може да минава свободно. Тя трябва да минава, да тече. Щом не може да тече кръвта свободно, веднага се образува болка в капилярните съдове. Някой път се събира повече енергия на едно място, по-малко на друго, става разместване не енергиите. Тогава в единия случай се образува изстиване на краката, изстиване на ръцете, в другия случай се образува пък набиране, повишаване на температурата. Тогава има два процеса. При повишението на температурата трябва да отнемем тази температура, защото капилярните съдове не може да издържат голяма температура. Ако температурата е малка, тогава трябва да повишим температурата.

Казвам сега, щом спрете процеса на вашата мисъл, усилва се процесът на вашето храносмилане. Ако човек спре да мисли, усилва се процесът на яденето. Той яде повече и задебелява. Но при този процес той дава повече работа, отколкото те може да свършат. Ти казваш: „Не може да работя.“ Ако една работа свършиш, безсмислено е това, което свършиш, да го повтаряш с години.

Представете си, че във вас се задържа чувството: искате вие да се удоволствате, да ядете, да пиете, да се обличате. Взимате пари от този, от онзи назаем. Наберат се петдесет, сто хиляди – имате да плащате. Зор ще видите, докато изплатите дълга. Никога не взимайте пари назаем. В любовта – argent compté. Не искайте голямата любов, да мислят хората само за вас. Няма по-ужасно нещо да мислят хората само за вас. Ти като спиш, ще искат да знаят как спиш. Толкоз ви обичат, че ще видят юрганът дали е тънък или дебел. Като ви обича някой, ще иска да тури повече масло, че ще види хляба ти. Ти не може да бъдеш свободен. После ще видят дали си загорещен. Навсякъде ще те следят. Затуй царете се обличат, инкогнито да се движат, да го не знаят хората, че е цар. Другояче като детективи всички се насъберат около него. Главата му ще побелее. Онзи иска за децата си нещо, онзи за слугата.

Казвате: „Да съм цар.“ Какво като си цар? Та вие всички сте царе, знатни хора сте. Щом страдате, много знатни хора сте. Казвам, престанете да бъдете знатни, облечете се с обикновени дрехи и инкогнито да походите в света. Казва: „Аз съм голям грешник.“ То е тщеславие. Друг казва: „Много добър човек съм.“ То е тщеславие. Нито съм грешник, нито съм праведник. Онези са знатни хора, сега аз започвам. Не зная какво нещо е доброто, не зная какво нещо е злото – сега го търся. Не съм учен човек, сега съм започнал да уча, разбирам нещо от геометрия. Казва: „Знаете ли какво нещо е куб?“ В куба може да те затворят. Ако е малък, безопасен е. Ако е голям, може да те затворят вътре. Ако ти отворят, ще излезеш. Някой казва: „Аз ви обичам.“ Знаете ли какво се крие в тия думи? „Аз ви връзвам.“ Вие сте вързан. Вие седите и казвате: „Обичам ви. Моето сърце се е запалило.“ Ако се запалиш, и не знаеш как да гориш, образува се кадеж. Съмнението според мене е непълно горение. Щом започнеш да се съмняваш, чувстваш своята ревност, това е кадеж, непълно горение. Тук преди няколко дена една сестра си е взела нова соба. Запалила собата, тя се задръстила, кади онази соба. Цял час се чуди. Аз минавам, виждам тази соба, кади, не гори. Каква е причината? Пълни са кюнците със сажди. „Не може да бъде.“ Виждам канала – запушен. Иде един брат, бръква, изважда един камък. Най-първо бяха кюнците пълни със сажди, после изваждаме този камък и печката започна да гори. Но два дена минаха, докато мина кадежът на стаята.

Някъде нещо казва: „Спри се!“ Спри се. Не бързай изведнъж да се качиш. Погледни местността и тогава тръгни. Казваш: „Аз бързам, нямам време. Как ще се спра?“ Ако не внимавате на Божественото, на туй, което говори във вас, вие ще се натъкнете като онзи българин, който мислел, че всичко зависи от него. Казва на жена си: „Ще ида на лозето.“ Тя казва: „Не казвай тъй. Кажи: Ако е рекъл Господ, ще ида на лозето.“ Той казва: „Рекъл, не рекъл, ще ида.“ Тя казва: „Кажи: Ако е рекъл Господ.“ „Ще мълчиш. Аз утре ще ида на лозето. То е моя работа.“ Станал сутринта, тръгнал за лозето, но го срещат турци, хващат го с колата и целият ден го разкарвали да носи ангария. Вечерта се върнал посред нощ. Казва: „Жено, ако е рекъл Господ, отвори.“ Ти казваш: „Това не може да правя, онова не може да правя.“ Те те турят на бойното поле като войник, ще се свиваш, ще стреляш. Като се върнеш, ще кажеш: „Ако е казал Господ.“

Казвам, туй, Божественото, благо, дръжте него. Тогава всичките други въпроси ще се уредят сами по себе си. Как ще ви обичат хората, то не е ваша работа. Колко дълго време ще живеете, то не е ваша работа. Днес например, този ден, който Бог ми е дал, е важен. Щом днес ще живея, и утре ще живея, може да работя. Има ли невежи хора в света? Аз другояче мисля. Не може да извадим всичкото жито от хамбара и да го посеем. Та всичко онова, което ние желаем, поне разумно да се изпълни – една малка микроскопическа част е достатъчна. Всякога да благодарим на онова, което вършим. То е реалното. Другите неща – що са дни, занапред са. Във вековете всичко ще добием. Казвате: „Ние да си отживеем.“

Първото нещо е да се разтоварите. Вие сте на почивка. Раниците, които имате, турете долу. Не правете онази погрешка, която направил един турист. Някъде из Америка среща един каруцар турист с една тежка раница. Казва: „Качете се на колата.“ Той се качил на колата и държи раницата на гърба. Казва: „Снемете си раницата.“ „Не искам да ви отегчавам.“ Държи раницата на гърба си. Има място и за вас, и за раницата, снемете я. Аз те поканих на гости и тебе, и раницата. Мене ми е мъчно, като виждам раницата на гърба ти. Когато Господ ви покани на Неговата каруца, снемете си раницата долу. Вие ще кажете: „Господи, да не Те главоболим.“ Снемете си раниците, поблагодарете, че за раниците има място. Като слизате от каруцата, турете раницата. Щом се качите на Божествената каруца, раницата долу. Има място и за тебе, и за раницата.

Писанието казва: „Възложете товара на Господа.“ Често казват този стих. Като ви покани Господ, приемете.

Сега един метод да се подмладим. Преди години постеха по десет дни. Като пости десет дни, пожълтее, но като започне да яде, се оправи. Най-първо лицето е жълто, после стане приятно, взема да придобива хубав цвят, напълни се. Този човек десет дена нищо не е вземал. Като пие вода, казва: „Колко е хубава водата. Колко са хубави картошките.“

Казвам, малкото, което приемате, то е онзи, който е постил десет дни. Винаги благодарете на ума, на сърцето за малките работи, които получавате.

Като говоря дълго, някои станаха, и си мисля, че са болни, кашлица имат. Сега разбирам, че те са чиновници, на работа трябва да идат. Намирам за всяко нещо подбудителната причина. Не са болни хората, искат да идат на работа.

„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“

Единадесета лекция на младежкия клас 3 януари 1941 г., петък, 5 ч. сутринта София – Изгрев