Избрани мисли от неделна беседа- Да наследя

„Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен ." *

Един големец, учен човек, запитал Христа: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?"

Ако ви запитам, какво е животът, как ще отговорите? Ще кажете, че животът е най-голямото благо. Според някои, животът е най-голямото нещастие. – Да се докаже това. – Няма защо да се доказва. Това е очевидна истина. Всеки е опитал живота като голямо благо и като нещастие.

Представете си, че двама другари, по неволя, попадат в затвор. Стаята, в която се намират, е херметически затворена, със стъклени сводове. В първо време, те са весели, но после си казват: Става някаква промяна в нашия живот. Атмосферата около нас се сгъстява. Нищо не се вижда, но нещо ни души, гнети ни. След известно време, единият се чувства малко неразположен, а след това и вторият. Единият погледне през прозорците, после и другият. От притеснение, те започват да се борят, но и това не помага. Положението им постепенно се влошава от тежкия въздух, и те започват да се задушават. Коя е причината за това? Съществувала ли е тя по-рано? С вдишването и издишването те сами си създадоха затруднението – развалиха въздуха. Според окултистите, със своите мисли, чувства и действия, човек сам може да развали въздуха в окръжаващата среда. Както въглената киселина се отразява вредно върху нас, така и ние можем да се задушим от своите мисли, чувства и действия. Ще кажете, че знаете това. Не го знаете. Всяко знание, което не се прилага в живота, не е истинско. Някои от вас казват: От толкова години слушаме Учителя. Ние го разбираме вече. – Ще извините, още нищо не разбирате. Не е въпрос за теоретично разбиране.

Казвате: Този свят е лош, не е създаден добре. – Това е специфично мнение. Други казват, че този свят е добър. Според някои, земята е свят на страдание, долина на смъртта. Това е неразбиране. Моето мнение е, че този свят е един от великите светове, които са съществували. Нека учените и философите ми покажат по-добър свят от този. За кой свят говоря аз? Не говоря за света, който носиш в ума си и се оплакваш, че не можеш да живееш добре със жена си, с децата си, с брат си и сестра си. Аз не говоря за човешкия свят, пълен със заблуждения и противоречия. За друг свят говоря аз. Ще кажете, че Бог е наредил да се женят хората. Ако беше така, те щяха да се раждат женени. Всъщност, те се раждат неженени, а после се женят. Женитбата е създадена от хората. Ще кажете, че Бог е наредил да има господари и слуги. Ако беше така, хората щяха да се раждат свързани, господар и слуга заедно. Защо трябва да се поддържат такива фалшиви положения? В Божествениясвят такива отношения не съществуват. Ще кажете, че в църквата непременно трябва да има богомолци. Ако беше така, свещениците и богомолците щяха да се раждат заедно. В заключение, хората искат да турят в устата на Бога такива думи, каквито Той никога не е казал. Бог тъй казал, иначе казал. Не говорете неверни работи в името Божие. Бог търпи човешките глупости, но ги преработва.

„Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? – „Едно ти недостига: Иди, продай, все що имаш; раздай го на бедните и ела, та ме последвай." Младежът нищо не отговори и остана да мисли. И до днес, богатите и учените още мислят. Вижте ги, какво правят в канторите и в кабинетите си – решават различни задачи с по няколко неизвестни. Обаче, и резултатите им са неизвестни. Те казват: Да се любим! – Как? – Със сладки думи. – В какво се заключават сладките думи? Да кажеш на човека една сладка дума, това не е любов. Американците, като практичен народ, предпочитат да се молят за умрелите, да се подобри техният живот, отколкото да помагат на живите. На живия трябва да дадеш нещо, да отвориш кесията си. За умрелия ще се помолиш и ще се освободиш от всякаква отговорност. С молитвата си ти само се подписваш и оставяш на други, те да свършат работата. В Божествения свят няма такъв закон. Щом искаш да помогнеш на умрелия, ще оставиш той да влезе в тебе, да му разбереш мъчнотията, и ти сам да я разрешиш. В това отношение, и свещениците търсят лесния път. Ще се помолят за умрелите и нищо повече. Не, ще носиш умрелия в себе си и ще му помагаш, докато го успокоиш. Не се позволява, в името на любовта, да се вършат престъпления.

Ще ви кажа една велика истина: Всички можете да се подмладите в пет минути, но вяра е нужна за това. – На кого говориш това? Ние сме свършили университет, не се лъжем. – Че сте свършили университет, че сте учили, не отричам, обаче, зная, че се съмнявате и правите грешки. – Ние знаем много неща. – Знаете много неща, но едно не знаете – че сте нещастни. Няма щастлив човек на земята. Всички задавате въпроса: „Учителю благи, що да сторя? – Както и да ви се отговори, вие не сте готови още да пожертвате всичко за Господа. Казвате: Да омотаем някак Учителя. – Как ще ме омотаете? Преди всичко, аз не съм всякога в тялото си. Някога дохождам в събранието, и вие мислите, че съм при вас. Аз не съм между вас; аз съм извън времето и пространството. Само тялото ми е при вас. Вие виждали ли сте ме? Познавате ли ме? Ще кажете, че съм проповядвал нещо. Нищо особено не съм казал. Когато кажа нещо, светът ще се оправи. Засега, само ви забавлявам. Днес около мене се повдига цял въпрос. Искат да противодействат на моето учение. Ето какво ще ви кажа: Когато Божественото учение се приложи, навсякъде ще се яви огън от 35 милиона градуса. Всичко ще изчезне – свещеници, владици, министри, царе, майки и бащи, – всичко около вас ще се стопи и ще се създаде нов свят. Тогава всички ще кажете: Благодарим Ти, Господи, че ни освободи от всички заблуждения. Можем да живеем вече по братски. Какво по-голямо благо от това? Да може всеки свободно да живее и да се развива. Казвам: Иде огън в света! От 20 години вече говоря на българските държавници да не прилагат насилието; да бъдат искрени един към друг; да се обичат като братя. Едно време се оплаквахте от турците, от гърците, от сърбите. Сега от кого се оплаквате? Всички сте българи. Няма основание да се оплаквате. Значи, турчинът, гъркът, сърбинът са още в България, не са си заминали.

– Кои са причините за страданията? – Безлюбието. Приложете любовта, както в индивидуалния, така и в обществения живот. Бъдете искрени помежду си. Съдействайте на всеки държавник, който иде със светли идеи и желания. Бъдете доблестни и самоотвержени. Не говоря само за партията. Тя е един организъм. Говоря за целокупния живот, който обхваща всички партии. Какво струва на българските държавници да приложат закона на любовта? Мислят ли те, че ако обесят министрите, в България ще се въдвори ред и порядък? С убийства не се разрешават въпросите.

Едно ви недостига: Да се приложи законът на любовта, за да се даде възможност на всички да живеят добре. Това е най-малката програма, според която сегашните хора могат да живеят. Днес всички хора са под закона на кармата.

– Как действува този закон? Във времето на един от египетските фараони, наречен Раамез-Фухи, живял един велик Учител Амраха-Фу. Раамез-Фухи имал красива дъщеря, на име Елита. Тя заболяла от проказа в най-остра форма. Всички видни египетски лекари приложили своето изкуство, но не могли да й помогнат. Най-после, фараонът извикал великия Учител и го запитал: Можеш ли да излекуваш дъщеря ми? – Мога – отговорил той – но при условие, да изправи тя една своя погрешка. – Каква е погрешката й? – попитал бащата. – Тя може да я каже само пред мене, защото аз ще приложа всички усилия да я излекувам. И вие се питате, каква била грешката на царската дъщеря.

Това, което ви говорих дотук, е разбрано за вас. Дотук работите вървят добре, но ако проследя историята на това предание, ще останете на особено мнение. Обаче, с това въпросът не се разрешава. Трябва да се дойде до великата истина на живота. В далечното минало, великият Учител и Елита живели заедно в една планинска местност, като другари. Той бил овчар, но се занимавал с астрономия: изучавал небето и многобройните звезди и планети. И двамата били бедни. По едно време, през тази местност минал царският син, красив, млад момък. Като го видяла, Елита се влюбила в него и напуснала другаря си. Останалия си живот прекарала с царския син. Ще кажете, че те били щастливи. Царският син бил сегашният Раамез-Фухи, бащата на Елита. Той принадлежал към черното братство. След време и двамата умрели. Минали много поколения, и те отново дошли на земята, като баща и дъщеря. Сега тя заболяла от проказа поради измяната към младия овчар. Днес само великият Учител може да я излекува. Ако тя може да съзнае грешката си и да разбере, какви страдания е причинила на младия овчар, само с едно махване на ръка, той може да я излекува – да я освободи от страшната проказа. Не сте ли и вие от тези, които живяхте в планинската местност и, без да мислите много, напуснахте своя възлюбен и тръгнахте след царския син? Вашите нещастия в живота ви се дължат, именно, на това, че тръгнахте след царския син, представител на черната ложа. С други думи казано: Всички вие напуснахте Бога, всички вие се поругахте с любовта и отидохте в света, дето и днес страдате. Казвам: Аз мога да ви помогна още сега. – Как? – Ще признаете своето престъпление от далечното минало, своята безхарактерност. Така ще се намерите пред любовта, която ще ни поздрави и ще каже: Не мислете, че Бог е далеч от вас. Той е близо до вас, но вие, които много пъти сте изменяли на любовта, сега страдате, без да знаете причината на вашите страдания. Готови ли сте да признаете своята грешка? Ще кажете: Слушаме Те, Учителю! – Вие ме слушате, и аз ви слушам, но само със слушане, въпросите не се разрешават.

Казвам: Няма любов, като проявената, като изявената и като осъществената Божия любов. Нека всички сърца и умове, на учени и прости, на богати и бедни се проникнат от идеята за Бога. Нека всички да виждат Бога навсякъде – вън от вас и във вас.

Да продължа разказа: Великият Учител забранил на бащата да влезе при Елита. Той влязъл сам при нея. Тя веднага го познала и извикала: Прости ми, прости, сгреших пред тебе! Той прострял ръката си над нея, и здравето й моментално се възстановило. Като я видял здрава и красива, бащата казал на великия Учител: Давам ти моята дъщеря.

Желая, любовта и мъдростта да проникнат в сърцата и умовете ви и да се съединят в едно. Можете ли, като Елита, да кажете: Господи, прости ми, сгреших против великата истина на живота. Сега вие седите, оплаквате се, че сте нещастни, че имате неуспехи в живота си. Кажете: Господи, прости ни, прости. Той ще простре ръце над вас и ще ви прости. Само така ще видите Неговите очи с мекия и благ поглед на любовта. Само така ще се преобразите и ще възкръснете.

Днес аз искам, всички да възкръснете. Не само вие, но и целият български народ да възкръсне. Управляващи и управляеми; съдии и подсъдими; свещеници и владици – всички да възкръснете. Във всички да се яви съзнанието, че сте престъпили по отношение на Великата Любов и всички да кажете: Прости ни, Господи!

6. Беседа от Учителя, държана на 19 ноември, 1922 г. София.