НЕ ГЛЕДАЙ НА ЖИВОТА ИЗПОД ВЕЖДИ,

такъв е той - и ласкав, и суров.

Осъмнеш ли - живей с надежди

и вярвай в споделената любов.

++++++++++++++++++++++++++++++++++

Вяра

Не съм я теглил на везни и мерки,

дори не знам, какво е, всъщност, тя.

Кали я с огьн не една проверка,

изкачва се, и пада, и боля.

Стоя до мен, когато вълчи вятър

в душата ми като сираче ви,

кипя в едничката сълза пролята,

но издържа, гръбнака не преви.

Намираше отнякъде опора,

минаваше през иглени уши.

С какви ли не обсади се пребори,

но на предателство не се реши.

Сега и през ума ми не минава

посоките ни да се разделят.

И двамата сме мъничка държава

с една звезда и неизминат път.

Иван Маринов -поетично творчество