Някой казва „Няма да се моля вече“, като че ли Невидимият свят има нужда от неговата молитва. Каквото правиш, на себе си го правиш. Например обленяваш се да станеш за молитва, стаята е студена, уморен си, неудобно ти е да се помолиш навреме. Ако не се помолиш, изгубил си момента. Знаеш ли, че с тази молитва не на Бога допринасяш, а на себе си. С тази молитва ти ще избавиш от много големи страдания и нещастия себе си и другите. Затова не се обленявай; дори и да е студена стаята, стани и се помоли. Много нещо ще спечелиш.

Ако в даден момент човек може да вярва, че в света съществува едно Висше съзнание, което прониква през умовете на хората, и ако отправи мисълта си към това Съзнание, всичките му мъчнотии и страдания ще изчезнат, но не изведнъж, а постепенно, както слънчевите лъчи постепенно разтопяват снега и леда. Мислите на света изпълват въздуха и ако човек не е буден, ще навлязат в него, ще го превземат и тогава той ще почне да мисли както светът мисли. Светът е една вълна, която ще завлече човека, ако няма постоянно будно съзнание. Тази будност иде с молитвата. Молитвата е страж на човека. Тя не трябва да отслабва. И почне ли да отслабва, човек трябва да я засили. Молите се; има лоши духове, които ви обкръжават и гледат на всяка цена да скъсат връзката ви с Бога, да ви причинят нещастие. Хората трябва да бъдат будни, непрекъснато да държат връзка с Бога, за да идват добрите духове и да им помагат.

Страж на човека

Акордиране на човешката душа - том 1