Иван Маринов

Коледен благослов

Рождество Христово е всесветски празник. Независимо по кой календар се празнува, той излъчва от себе си божествено сияние, стига с тържествения си звън до мало и голямо. Глухи за него остават малцината нещастници, които се мъчат да затулят с длан очите си от лъчезарието. Останалите – а това са милиарди човешки същества по белия свят, очакват това Рождество с многолики трепети: Едни – с надежда за здраве и дълголетие, други – за късмет и сполука, трети – от топлото дихание на празника да се стопи грамадата от тъга и болка.

От дете помня, че Рождество Христово (тогава се празнуваше на 7 януари) беше за всички ни вкъщи ден на свети чувства и помисли. Като малчуган тогава едва ли съм се замислял за мисията на Исус Христос в световно измерение, нито пък съм лягал и ставал с молитви за всеопрощение. Тогава нас, селските чеда, ни вълнуваше отпразнуването на Коледа, Бъдни вечер, как ще премине коледуването, подреждането на празничната трапеза, игрите с насъбраните орехи – всичко, което стелеше в дома ни празничната атмосфера.

Днес, изминал голготата на шест десетилетия, с умиление бързам да скътам в душата си полъха на истинския коледен празник, да го видя и преживея с цялата му божествена тоналност, да приема върху себе си озарението от бъдника в огнището като светлина от Бога, да се прекръстя като християнин при благославянето на вечерята. И в такъв един миг, неповторим и неописуем, да се врека в името на доброто, човешкото, да пожелая на ближния радостен пулс на сърцето, сияние от християнски помисли върху лицето му и сполука във всяко едно добро начинание.

И още нещо – този божествен празник може да затвори устата на богохулници и клеветници, да сближи непримиримите, да приюти скръбните, да приласкае онеправданите. Рождество Христово е велико прераждане на душата на всеки, който не е забравил човешкото си начало, възраждане и подтик към смирение, добри дела и разбирателство, импулс за честен труд, вяра в могъществото на съдбата, непрекъснати усилия за плодна жътва. Това, че сме жители на нашия реален свят, е щастие. Ако направим така, че коледната празничност успее да приглуши в нас завистта и недоверието, да пречисти мислите ни в купела на благородството – то има за какво да се живее, да се мечтае и да се труди синът божи – човекът!

Иван Маринов. Коледен благослов