Придобиване на щастие
Entry posted by Лъчезарна ·
1499 прегледа
Често се говори за единство в природата. Какво се разбира от тия думи? Засега по този въпрос има две разбирания, които вървят паралелно в човешкото съзнание. Едното разбиране е обективно, външно схващане на живата природа. То се спира върху положителната страна на природните явления. Това схващане се нарича материалистическо или материализъм. Това схващане изхожда от проявите на обективния ум у човека. Второто разбиране на природата е наречено субективно, вътрешно, или пасивно. Обаче и обективното, и субективното схващане на нещата са резултат на целокупния човешки ум.
Когато разглежда субективния и обективния свят и вади заключения за тях, човек се основава върху отражения и впечатления, получени чрез мозъка. Всъщност, какво представляват тия два свята, и той не знае. Впечатленията, които човек получава по отражение от мозъка, са толкова верни с действителността, колкото са верни образите, които той получава при разглеждането им през лупа. Едни и същи предмети, гледани през лупа и без лупа, имат различни големини. Никое живо същество не може да види нещата в тяхната естествена форма и големина, каквато в действителност те имат. Както и по какъвто начин и да ги разглеждат, те са относителното им положение, а не действителното. Единствен Бог, единствена Първата Причина вижда нещата в тяхната абсолютна действителност, защото Тя ги е създала.
~
Сега мнозина ще се запитат какво отношение имат тия обяснения към техния ежедневен живот, пълен с тревоги и неразрешени задачи. Обясненията, които ви давам, имат отношение към вашия живот, който не е нищо друго, освен проява на вашата душа. Душата ви живее, а вие растете и се развивате. Като се натъквате на ред противоречия, които не можете да си обясните, вие растете и всеки ден прибавяте по нещо ново към живота на вашата душа.
– „Защо човек ослепява?“ – Защото не е живял съобразно законите на разумната природа. Когато човек се тревожи много, тревогата произвежда сътресение първо на стомашната му система; оттам сътресението се предава на дробовете; от дробовете – на мозъка, а от мозъка – на очния нерв. Щом очният нерв отслабне, човек почва постепенно да губи зрението си. За да възстанови зрението си, човек трябва да започне по обратен път да възстановява нормалното състояние на органите си: първо, на мозъка, после, на дробовете и най-после, на стомаха, където е дошло първото сътресение. После, трябва да намери причината, която е произвела сътресението, и тя да се премахне.
Сътресенията, които човек преживява, всякога произвеждат разширяване или намаляване на пространството между молекулите на живата материя. Когато в междумолекулните пространства на материята се събере повече енергия, която не може да намери изход, там се развива магнетична сила. Който не може правилно да използва тази енергия, той започва да мечтае за много работи – да стане богат, учен, силен. В него се развива голяма алчност. Макар че не може да постигне всичко това, той изпада във фалшиво положение, започва да мисли, че е нещо по-особено от другите, и вместо да върви напред, спира на едно място. Обаче това напрежение предизвиква сътресение в мозъка му и не се минава много време, казват, че този човек се е разстроил умствено. Сътресението на мозъка се дължи на разширяване на междумолекулните пространства в мозъчната материя. Оттук молекулите на нервната система изгубват своята стабилност и пластичност, вследствие на което магнетизмът не може да се предава по нея.
Хората са изложени на сътресения, които разстройват нервната им система, вследствие на което у тях се явяват ред болезнени състояния: припадъци, треперения, земетресения и др. Гневът у човека също така се дължи на голямо количество енергия, събрана между молекулите, която търси изход да излезе навън. Докато се освободи от тази енергия, човек става, сяда на стола, хваща се за главата, сърди се на този, на онзи. Щом тази енергия се асимилира от лицето, с което разгневеният се обменя, последният се освобождава от гнева си.
Всеки човек в живота си трябва да се обменя с някого. Тия двамата представляват два центъра, които взаимно се обменят: енергията от единия център тече към енергията на другия. Обмяната може да става между двама души, които се обичат, но може да става и между двама души, които не се обичат. И когато се обичат, и когато се мразят, хората мислят едни за други.
Природата не обича да подпушва енергиите си. Този закон съществува в цялата природа, затова, когато един човек се радва, друг скърби. Когато двама души не се разбират, в помощ ще им дойдат други двама, с противоположни на тях енергии, за да се обменят. Събраната енергия в междумолекулното пространство, като по-гъста, минава в междуатомното, където функционира електричеството, и по този начин тези енергии се взаимно обменят. Ако човек подпуши в себе си енергиите на едно висше желание, в него става голямо сътресение, голямо земетресение. Не отвори ли път на това желание в себе си, непременно ще го сполети някакво нещастие. За да не става това, той трябва да даде ход на своето желание, да му отвори път. Щом му отвори път, събралата се междумолекулна енергия ще мине в междуатомните пространства. Спирането на енергията в междуатомното пространство се придружава с голяма експлозия. Тази е причината за внезапната смърт на хората. Когато една бомба експлодира у човека, тя причинява внезапна смърт.
Мислите на човека проникват в междумолекулното пространство на мозъчната нервна система, а чувствата – в междуатомното пространство на симпатичната нервна система. В това, именно, се заключава разликата между мислите и чувствата на човека. Ако човек подпуши някоя своя мисъл, т.е. не ѝ даде възможност да се реализира, тя ще предизвика взрив в мозъчната нервна система. Ако пък подпуши някое свое чувство, то ще предизвика взрив в симпатичната нервна система.
Ето защо, за да се запази човек от разрушителното действие на силите, които се крият в междуатомните и междумолекулните пространства на нервната му система, окултната наука казва: „Не противодействай на своите добри чувства и желания! Не противодействай на своите възвишени мисли!“ Природата не търпи никакви противодействия. Който не я слуша, тя ще го разтърси. Същото научно обяснение се прилага и при земетресенията. Земетресенията се дължат на напрежението, което изпитват силите на земята в междумолекулните ѝ пространства. Това напрежение предизвиква разширяване на тия пространства, което се изпитва от нас като земетресения. Напрежението върху силите на природата не е нищо друго, освен космическа енергия, която идва от хората, от всички живи същества на земята. Живите същества са врати, проводници на енергии. През човека, като през най-висша форма, минават най-висши енергии.
Следователно материята живее и съществува поради космическия човек. Ако той умре, т.е. престане да живее на земята, и земята ще умре – няма повече да съществува. Ние сме дошли на земята, за да може тя да живее. Значи недиференцираната материя приема живота, който минава през хората. Когато казваме, че човек е причина за земетресенията, подразбираме онези човешки мисли, които са в състояние да подпушат междумолекулната енергия на земята. Чрез земетресенията природата стресва хората, уплашва ги, а по този начин тя трансформира енергиите си. Когато се проповядва на хората да живеят добре, да не изтезават и да не колят животните, целта е да ги заставят чрез молитви, чрез добри дела да преработят недиференцираната материя на земята, да отпуснат запушените ѝ отвори, да се избягнат земетресенията и катастрофите, които стават в природата. В Божествения свят не съществуват никакви сътресения, никакви катастрофи. Там всичко е абсолютна хармония. Дисхармония съществува само на физическия свят, причина заради която са хората.
~
Днес всеки иска да бъде здрав, млад, щастлив. Всеки търси щастие, но щастието върви по известни закони. Щастието не се намира нито в окръжаващата среда, нито в парите, нито в знанието, нито в красотата. Щастието е нещо вътрешно. Щастието се обуславя на вътрешни закони. Човек може да бъде красив само когато е щастлив. Човек може да стане музикален, когато е щастлив. Човек може да стане учен, богат, когато е щастлив. Без щастие човек нищо не може да постигне. Без щастие човек е актьор на сцената.
Щастието представлява първата допирна точка на човека с Бога, или на ученика със своя Учител. Когато ученикът се отрече от своя личен живот и се слее с живота на своя Учител, и двамата са щастливи. Когато придобие това щастие, съзнанието на човека се слива с висшето съзнание на разумната природа, с Духа Божий, Който витае в нея. Това значи да придобие човек единство с Природата. Това значи, изобщо, единство в Природата. Единство на съзнанието между две души означава дълбоко вътрешно разбиране, вътрешно сливане: когато единият говори, другият го разбира и му отговаря; когато вторият говори, първият го разбира и му отговаря.
Следователно щастието е резултат на сливане между две души. Където има сливане, там е щастието; където няма сливане, там никакво щастие няма. Там има временно, привидно настроение, което моментално изчезва. Истинското щастие никога не изчезва. Щастливият не може да бъде беден, не може да бъде невежа. Той разполага и с богатство, и със знания. Може ли да бъде беден и невежа онзи, който се е слял с Духа на природата? Той ще разполага с богатствата и със знанията на природата като със свои. Това щастие може да се придобие, само когато човек изпълнява законите на Любовта. За да се обичат хората, между тях трябва да има вътрешно сливане. Без това сливане няма Любов, няма и щастие.
Сега, като говоря за щастието, аз засягам един закон, който обединява всички явления в природата. Който е придобил щастието, той е еднакъв в отношенията си към всички живи същества. Щастието не може да дойде нито от мъжа, нито от жената, нито от децата, нито от учението. Щастието идва само от едно място – от Всемирния, Всесилен Божи Дух.
Някой казва, че бил много щастлив. Неговото щастие трае ден и половина. Друг се хвали с голямото си богатство. Колкото голямо да е богатството му, с него той може да обиколи най-много земята, но не може да отиде до слънцето, до Венера, до Сириус. Обаче със своето богатство щастливият човек може да обиколи цялата вселена. Той няма да живее само на земята и да трепери като другите хора, да не го скъсат на изпит, било в университета, било в живота някъде. Той е в състояние да направи хората около себе си щастливи.
Ако се запише студент в университета, той ще се остави съзнателно да го скъсат, за да помогне на професора си, който не живее добре с жена си. Ще се запознае с професора си и ще му помогне. Невъзможно е щастливият студент да бъде скъсан, но това се допуска от невидимия свят, за да се създадат отношения между професора и студента. Много начини има за създаване на отношения, но и този е един от начините, които се допускат в живота. И доброто, и злото се допускат еднакво, като проява на абсолютния закон на свободата. Който мрази злото и се страхува от него, а обича доброто, той не е щастлив човек.
Докато със своя живот човек става причина за подпушване на междумолекулните и междуатомните пространства в своята нервна система, а оттам и на земята, злото винаги ще го следва във форма на земетресения, експлозии, нещастия, страдания. Дали разбира причините на тези неща, не е важно. Един ден все ще ги разбере, ще престане да се подпушва. Атомите и молекулите са живи, разумни същества. Между тях съществуват нежни чувства. Атомът на кислорода, като невеж, внимателен кавалер, пише любовно писмо на два атома водород, като им казва, че не може да живее без тях, и ги поканва да се съединят, да образуват една молекула вода, с която да услужват на жадното човечество, да утоли жаждата си. По техния пример милиарди още кислородни и водородни атоми се съединяват, за да образуват онова грамадно количество вода, източник на живот. При всяко съединяване на атомите се образува топлина, някога и светлина, придружени с малък взрив, който химиците означават с думата „реакция“. Този е вътрешният живот на атомите. Външният живот на атомите е подобен на говора, на звуковете, които се чуват от грамофонните плочи. Те говорят нещо, без да разбират какво говорят; декламират или пеят нещо, без да го разбират.
Знанията, които сега ви давам, са нови. Те се отнасят до шестата раса, а не до петата. Петата раса ще си замине със своите стари възгледи. Шестата раса има нов морал, който почива върху закона на Любовта. Новият човек ще се разговаря с атомите и молекулите на тялото си като с приятели. Сутрин, като става от леглото си, ще ги запитва в какво състояние се намират, имат ли излишна енергия в празните си пространства, за да вземе мерки, да отвори всички пътища, да излезе тази енергия навън. Ако те кажат, че имат излишна енергия в себе си, той веднага ще направи едно добро дело и ще ги освободи от излишния товар. Затова, именно, се препоръчва на хората да правят добро. Когато някой човек усети в себе си излишна енергия, за да се предпази от експлозия, той трябва да направи едно добро дело. В каквато форма и да е доброто, то непременно трябва да се извърши. От някого се изисква да свърши основно училище, прогимназия, гимназия и университет. Защо трябва да свърши, не е важно. Ще учи и няма повече да пита. От друг някой се иска да следва окултна школа. Ще влезе в школата и ще учи, без да пита защо му е това знание. Когато започне да учи, тогава ще разбере защо е трябвало да следва тази школа.
Когато невидимият свят е изпратил човека на земята, той предварително е начертал неговия път. За всеки човек е определена специална служба, която той трябва да свърши. За всеки човек е предвидена специална задача, която той трябва да реши. От правилното решаване и изпълняване на задачата и службата, която му е дадена, зависи да му се даде право да се ползва от богатствата и привилегиите на разумната природа, да бъде съработник с нейните разумни същества. Като работи правилно, човек ще се примири с противоречията в живота.
Главната мисъл в тази лекция е, че всеки човек очаква да намери своя Учител, който да донесе Божествената запалка на щастието. Без Учител, като висша съвършена форма, като образец в живота, никой не може правилно да се развива. Чрез висша форма се предава висша енергия. Възвишените същества представляват две форми, свързани в едно. И Христос представляваше такава душа. Той имаше два центъра: един горе и един долу. Затова, именно, Христос казва: „Както ме е Отец научил, така говоря“. Значи по плът Той живееше на земята, а по дух се ръководеше отгоре. В това се състои истинското щастие.
Сега, като ученици, вие трябва да работите за придобиване на щастието. Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, там ще придобият щастие. Те се самоизлъгват. Каквото човек придобие на земята, това ще занесе със себе си на онзи свят. Понякога на земята има по-добри условия за придобиване на щастието, отколкото на онзи свят. Понякога в онзи свят условията за придобиване на щастието са по-добри. Апостол Павел се обръща към своите последователи с думите: „За мене е по-добре да отида при Христос, там да придобия щастието, но за вас е по-добре да остана на земята“. Апостол Павел можа да понесе всички страдания с радост, защото беше щастлив, учен човек. Той казва: „Не живея вече аз, но Христос живее в мене“. Значи между Павел и Христос има вътрешно единство. Затова той казваше: „Никой не може да ме отдели от Любовта Христова“. Благодарение на тази Любов, на щастието, които придоби, Павел имаше голям ентусиазъм и голяма смелост, вследствие на което като малко дете ходеше от плевник на плевник – човешките души, да ги подпалва. И като ги подпалваше, той се отдалечаваше, гледаше как горят и казваше: „Старата слама трябва да изгори, за да дойде нова!“
Старата слама, това са старите вярвания, обичаи, разбирания, които са пълнили бурето. Съдържанието на това буре трябва да се излее навън и да се напълни с ново – съдържание на щастието. Повечето хора днес са пълни с нещастия. Когото срещнете, все се оплаква, че бил нещастен, и пита какво да прави, за да се освободи от нещастието си. – Много просто! Нека отвори горното дъно на бурето си, да излее старото съдържание навън, да го измие, дезинфекцира добре, да извика един кацар да стегне добре обръчите му, да го напълни със съдържание на щастието и след това да постави горното дъно на място.
Щастието не се придобива чрез закона на еволюцията, нито чрез раждане и прераждане. Чрез раждане и прераждане човек изкупва греховете си, а щастието принадлежи на новата епоха. Първо, човек трябва да ликвидира с кармата си, с прераждането си, да стане едно с Бога, и тогава да дойде до новата фаза на живота – до щастието.
Хората на земята живеят по благодат, но не са щастливи. – Защо? – Те не могат да използват благодатта, която им е дадена. Има щастливи хора на земята, но повечето са кандидати за щастие. Човек моментално може да стане щастлив, няма защо да отлага нещата. Обаче като очаква щастието, той трябва да бъде доволен на най-малкото, което му се дава, на зазоряване на щастието. Пълно щастие не може да се придобие изведнъж. За вас е важно да придобиете щастието, а как по-нататък ще се развива животът ви, това е въпрос, върху който не трябва да се разисква. Като дойдете до щастието, благодарете за всичко, което досега сте преживяли; благодарете за всички усилия, които досега сте правили.
Придобиването на щастието е в зависимост от миналия живот на човека, от усилията му, от паданията и ставанията, от страданията и изпитанията, през които е минал. Пред щастието няма да говорите за вашето минало нещастие или за добрите животи, които сте прекарали. Пред щастието няма да говорите за добро и за зло. Щастието е извън доброто и злото.
Някой се оплаква, че е добър човек, а е нещастен. Когато щастието ви посети, вие ще бъдете в съвършено друг свят – нито на небето, нито на земята – в света на Любовта. Любовта ще бъде среда, условие за проява на човека. В този свят не съществуват понятия за добро и за зло. Любовта е плод на Духа. Така трябва да мисли човек, за да има ясна представа за света. Които не разбират законите на Любовта, те търсят щастието по механически начин. Те го търсят в горите и в пустините, но не го намират; търсят го между хората, не го намират; търсят го в женитби, в раждане на деца, и там не го намират; стават учители, свещеници, владици, министри, учени, и в това не го намират. – Защо? – Защото търсят Бога по външен, по механичен начин. Това са само условия за развитие.
Сега аз разглеждам щастието в широк смисъл, като първа стъпка, като първа връзка в живота. Като се говори за щастието, някой казва, че не се нуждае от наука, не се нуждае от богатство, само да придобие щастие. – Това е едната страна на въпроса. Има бедни и прости хора, които за да добият щастие, нужно им е и богатство, и знание. Има богати и учени хора, които за да добият щастие, трябва да се откажат от сегашното си богатство и знание. Щом се откажат от старото, ще придобият новото. По кой от двата метода ще придобият щастие, не е важно. – „Ама ще дойде ли щастието?“
Хората говорят за щастието, но не вярват в него, вследствие на което гледат да се осигурят в различни банки, да си правят къщи и т.н. И при това положение пак са нещастни. Ако по-рано са били доволни на една стая и кухня, сега искат две стаи и кухня, после три стаи и т.н. Ако днес са доволни на едно ядене, утре няма да бъдат доволни и на две. От сутрин до вечер готвят, а после се оплакват, че са роби на кухнята. От човека зависи да бъде роб, от него зависи да бъде свободен. – „Тогава да не ядем.“ – Това е друга крайност.
Човек трябва да разбере защо природата му е дала органи за хранене, защо някой път го заставя повече да яде, а някога – по-малко; защо някога го оставя да живее само в една стая и кухня, а друг път – в две и повече. Защо природата постъпва по този начин, тя има свой план. От човека се иска да слуша. Каже ли му природата, че трябва да има една стая, да благодари на нея; каже ли му, че трябва да има две стаи, да благодари; каже ли му да има десет стаи, десет ще има и ще благодари. Рече ли му да има само една стая, а той иска десет, в скоро време бурето му ще се изпразни. Каквото природата каже, трябва да я слушате. Тя е Великият Учител, който ви ръководи. Не я ли слушате, тя ще ви сложи далеч от себе си. След това ще дойдат страдания, нещастия; ще охкате, ще пъшкате, но тя няма да ви погледне. Ще мине покрай вас и дума няма да ви каже. Слушате ли я, изпълнявате ли нейните закони, вие ще бъдете свободни, ще живеете разумно.
~
За вас е важна основната идея, че след всички страдания и нещастия, които сполетяват човека, той пак има възможност да придобие щастието. Постигане на щастието, това е идеалът на човечеството. Щастието представлява първа връзка, сливане на две души. Когато душите започнат да се сливат, нова основа се поставя, нов свят се създава. От този момент нови деца се раждат, нови отношения се поставят, нова култура се възцарява – култура без деление, без програми и налагания – култура на Любовта.
От този ред, който днес съществува в държавите, в обществата, в училищата, в семействата, светът не може да се поправи. Земята днес е покрита с гробища. За да се оправи светът, всички хора, двама по двама, трябва да се слеят с Първичния Дух. Днес хората не могат да разберат и да приложат този закон поради вътрешно отклоняване, вътрешно заблуждение у тях. Дойдете ли до щастието, вие ще почнете да говорите на понятен език помежду си и всички ще се разбирате. Няма по-велико нещо от щастието! Няма по-велико нещо от сливане на душите с Първичния Дух!
Сега, за да придобиете щастието, гледайте философски на нещата. Знайте, че зад всичко, което става в света, седи Бог и коригира. Зад всичко, което хората говорят, пак седи Божието Слово и коригира. – Ама някой казал някоя обидна или неразбрана за вас дума – не се смущавайте, не мислете, че това е противоречие. Вървете напред и всичко ще си изясните. Кандидатът за щастието гледа другояче на нещата.
А обикновеният човек, като го бутнеш малко, той веднага избухва: устата му започва да се криви, ръцете му се движат нагоре-надолу – цяло земетресение става в него. Той не е виновен. Причината за това се крие в излишното електричество в междуатомните и междумолекулните пространства на неговата нервна система. Значи причините за земетресенията са вън от човека. Не обвинявайте капитана на парахода, когато последният се клатушка всред бурните морски вълни. – „Ама защо не ни казахте кога да тръгнем? Защо не ни казахте, че ще има толкова големи вълни?“ Капитанът отговаря: „Аз се подчинявам на Великия Закон“. – Това значи да има човек нови схващания, да разбира смисъла на живота.
Няма по-велико нещо от щастието!
Няма по-велико нещо от сливане на душите с Първичния Дух!
из Придобиване на щастие, ООК, 30.05.1928 г.
2 Коментара
Recommended Comments