Аз птица съм, а ти си моята сянка –

защо избрала си таз глупава съдба:

аз да летя, а ти да пъплиш по земята

в преследване обречено във всички времена?

Нима разчиташ с полета си – имитация

да се откъснеш от повърхността?

А може би високото те плаши,

отнемайки ти от сигурността?

В небето слънцето блести сияйно,

но туй сияние тъй чуждо ти е, знам…

Защо избрала си да бъда между теб и него,

не се ли криеш всъщност ти зад мен от срам?

Не е ли по-удобно да си сянка –

да можеш „смело“ да надигнеш глас –

за всичките беди що те сполетяват,

да кажеш, че виновникът съм аз?

Аз птица съм свободна в небесата –

за мене твоите измислени окови не важат…

Но ти, защо сама се приковаваш –

нима не виждаш този тъй обширен свят?!

Нима не можеш да откриеш своето място –

защо е таз обсебеност от мен?

Та аз не те държа – ти си свободна!

Повярвай и поискай, и ще полетиш до мен!