Ангел Господен говори-НБ от Учителя, държана, на 15 октомври, 1922 г., София.

Entry posted by Розалина · Декември 7, 2011

934 прегледа

„И ангел Господен говори на Филип и рече: „Стани и иди към пладне в пътя, който слезва от Ерусалим в град Газа. Той е пуст.““ (Деяния на апостолите 8:26)

„Ангел Господен говори на Филип." Значи, трябвало е ангел Господен да слезе от небето, да намери Филип и да му каже: „Стани, иди към пладне!" Ангелът точно определя времето. Който не разбира закона, ще каже, защо именно към пладне, а не по друго време. В този стих е вложена известна идея.

„Иди в пътя, който слиза от Ерусалим, в град Газа." – Какво представя Ерусалим? – Материалният свят. Вие се кланяте всеки ден на този свят. Всеки ден сте на поклонение в този храм. Казвате: Да отидем на Божи гроб! Вие сте всеки ден на Божи гроб, в Ерусалим. Всеки момент хората се кланят на материалния свят. Там влизат всички хора, мъже и жени, владици и свещеници; всички готвят в кухнята на материалния свят.

Ангел Господен говори на Филип: „Стани и иди към пладне." – Пладне, това са условията, при които се развиват добродетелите на човека. Пладне, юг, е мястото на топлината. Само добродетелните хора имат топли сърца. На север, в студените места, е истината. Който няма добродетели и търси истината, ще изстине. Истината вкаменява човека. Тя му посочва всички недъзи. Добродетелта храни човека. Тя казва: Нахраних те с първото си мляко. Който иска да познае истината, трябва дълго време да се школува в училището на добродетелта. И когато душата му се изпълни с добродетелта, с топлината на живота, тогава може да отиде на северния полюс. Там ще намери той чистотата на живота. Тя се намира само на северния полюс. Единственото неопетнено място на земята е северният полюс. Значи, който търси истината и чистотата, ще ги намери на северния полюс. Може ли да бъде чист онзи, който няма истината? Тя прави човека чист.

„Стани и иди към пладне в пътя, който слезва от Ерусалим, в град Газа." Как мислите, мога ли да изтълкувам името на града Газа? Случайно ли е това име? Не е случайно, какво име ще се даде на някой град или човек. Нищо не е случайно и живота. Важно е, че Филип послушал думите на ангела. Всеки човек има по един ангел, който му говори. Ще кажете, че това е привилегия само за Филип. Не, това е привилегия за всички хора. Когато някой дойде и ви пошепне нещо велико, мислите ли, че ще ви даде обяснение защо ви го нашепва? Ще ви каже: Слез на юг, в този пуст град. Защо трябва да слезете, няма да ви каже. Мнозина идат при мене и казват: Готови сме да приемем новото учение, но искаме да ни го обясните. Питам: Когато посяваме житното зърно, даваме ли му обяснение за това, което правим? Ние му казваме: Ще те посеем и после ще разбереш, какво нещо е физическият свят. По същия закон и вие първо ще приемете истината, а после ще се поставите при условия да я разберете. Не мислете, че вашият живот е реален. Според мене, той е едно сапунено мехурче, което достига до едно високо място и там се пука.

И сегашният живот на хората се явява и изчезва, както сапуненият мехур. Казвате: Нашите мехурчета не се пукат. Аз ще ви докажа, че и вашите мехурчета се пукат. Ти си млад момък, идеалист, вярваш на силите си. Ходиш от къща в къща, между познати, и се чудиш защо хората не живеят добре. Казваш: Да имам такава жена и такива деца, в един ден ще ги оправя. От мене зависи да оправя живота си. Започваш да търсиш мома, да се ожениш. Най-после намираш, каквато търсиш. Ожениш се, роди се дете. Казваш: Аз ще възпитам детето си, както трябва. Възпитаваш го, то расте, добре се развива, но, като стане на три години, заболее и умре. Отиде гърнето! Отиде и сапуненият мехур! Казваш на жена си: Пукна се първият мехур, но ще гледаме да запазим втория. – Защо се пукна мехурът? – Колкото по-високо се качва, въздухът се разредява, стените му стават по-тънки и като не може да издържи на вътрешното налягане, пука се.

Казвате: Съдбата му била такава! – Не се заблуждавайте. В никоя Божествена книга не е писано, като стане детето две-тригодишно, да умре. Писано е, че при сегашните условия и еволюция човек трябва да живее 120 години. След това той поема друг път на живота. Да се говори, че Господ е определил да умре детето, това е неразбиране на законите. Майката трябва да знае, че не е могла да съгради здрав организъм на детето си. Умът, сърцето и организмът на детето са злоупотребили някъде, затова то умира.

Казвате: Мехурчето се пукнало. Закон е: Деца, които са родени без любов, умират. Когато майката и бащата нямат любов помежду си, децата умират. Те са родени без любов. Когато двама млади се свържат с любов, те раждат деца, които живеят по 120 години. Тази връзка не трябва да се основава на желанието на младите да се осигурят. Когато се жени, жената мисли за осигуряване. Тя казва на мъжа си: Гледай да си направим къщичка, да си купим покъщнина, да се осигурим. Щом мисли за осигуряване, децата й непременно ще умрат. И мъжът иска да се осигури, търси мома с голяма зестра, да го поддържа в странство. Оженят се, но след четири-пет години се развеждат. Може ли от такива бракове да се родят деца, в които да живеят разумни души? В този дом ще влизат лекари, свещеници, ще палят свещи, докато един ден кажат: Горкото дете, умря! Така му било писано. – Не е писано така.

Днес всички културни хора боледуват. Гледате, жената наготвила според знанието си, да задоволи началника на дома – мъжа си. Но той остава недоволен. Някога жената е началник на слугинята; тя отваря, затваря капаците, хвърля чиниите. Веднъж келнерът ще бъде мъмрен, друг път – готвачът, все ще стане някаква грешка. Повечето хора са недоволни от яденето. – Защо? – Защото се готви надве-натри. И който яде – пак надве-натри. Всички бързат, нямат време. „Времето е пари." Англичаните казват: „Времето е злато." Това значи: Времето носи пари. С времето човек придобива знания. Умният придобива знание, а глупавият – пари. Кое от двете е за предпочитане? Аз нося знание, а ти – пари. Туряй 10–20 кг. злато в раницата си и тръгваме с параход за Америка. Ти казваш: Докато имам пари, всичко мога да направя. А ти какво ще направиш с твоето знание? – Аз съм изкусен плувец, мога да карам лодка. Случва се нещастие. Параходът потъва. Питам: Как си, приятелю? – Моля ти се, свали раницата от гърба ми. – Сега равни ли сме? Ще ме слушаш ли? Сядай скоро в лодката и аз ще управлявам. От мене зависи твоят живот. Твоите пари са на дъното на океана, не помагат. Сега аз ще те спася. Помни: Не са парите, които управляват, а знанието. Мъдрост, знание са нужни на съвременните хора. Сега и бащите, и майките казват: Синко, пари трябват. Гледай да станеш богат. Нито една майка не казва: Синко, гледай да придобиеш знание и мъдрост.

И тъй, влезте в коя и да е евангелска черква, ще видите, че много евангелисти знаят евангелието наизуст, но колко от тях го живеят? Един евангелист казва: Аз зная цялата Библия наизуст. Друг казва: Аз не съм я научил наизуст, но я живея. Кое е по-добро: да знаеш стиховете наизуст или да ги живееш? Единият има златото, а другият – знанието. Не можем да изживяваме нещата, ако не ги разбираме.

Много проповедници говорят на хората за невидимия свят. Не е лошо да се говори за този свят и да се доказва, че той съществува. Аз мога да ви докажа с факти, че Иван е богат, че печели много, но какво от това? Каква полза имате от неговото богатство? По същия начин мога да ви докажа, че съществува невидим свят, че съществуват ангели, но каква полза от това доказване? Друг е въпросът, ако влезете съзнателно в този живот. Важно е, дали разполагате с богатството на Иван. Да ви докажа, че слънцето съществува, това значи, да ви въведа в този свят, да се ползвате от неговата енергия. Да влезем в пряка връзка с природата и да се ползваме от нейните сили, това значи знание. Ние проповядваме едно учение, което може да ни свърже с природата, за да се ползваме от нейните сили. Както днес ви се говори за живата природа, то се различава от онова, което ви се говорило преди две хиляди години. Днес сте по-възрастни от онова време, затова и природата ви говори на по-разбран език,

И тъй, новото учение казва, че природата е жива и разумна. Мнозина се усмихват на това и казват, че ние трябва да подчиним природата, да станем нейни господари. – Там е нещастието на хората! Да мислят, че могат да подчинят природата, това е невъзможно! Тази мисъл трябва да се избие от вашите умове, както и от главите на вашите деца. Не е въпрос да подчиним природата, но да я изучаваме и да влезем във връзка с нейните закони, да бъдем в съгласие с нея. Всички учени се стремят да подчинят природата, но, докато я подчинят, тя ги подчинява. Тя скъпо им плаща за всеки опит да я подчинят. Всяка всемирна война е урок от природата, чрез който тя учи и възпитава хората. Тя ги пита: Как смеете да измисляте тези взривни вещества? Аз ще ви дам един урок, който ще помните с години. Знаете ли, какъв урок готви тя? Един ден, когато хората минават край природата, няма да вървят така свободно и с пренебрежение към нея, но отдалеч още ще духат, да не се изгорят, и ще питат: Моля, позволено ли е да минем оттук и само да надникнем?

Какво направиха хората, като надникнаха в природата? Измислиха взривните вещества, аеропланите, с цел да се убиват и унищожават едни други. Подчиняване на природата ли е това? Това е злоупотреба с Божествените сили. Вместо да ги употребят за развитието па човечеството, те ги употребиха за унищожаването му. Днес, като се докоснете до вътрешните отношения на хората, няма да намерите честен човек в мислите и в чувствата.

И природата има методи, с които изпитва хората. Ти имаш къща и казваш: Моя е тази къща. Получих наследство от баща си и с тези пари си направих къща. - Не е твоя къщата, нито парите са твои. Аз ще ти докажа това. Питам: Камъните за къщата твои ли са? Ти си ги взел от планината. - Аз ги купих. - Ти ги купи от човек, който ги обсебил. Работниците, които влагат енергията си, от баща ти ли останаха? Питам те още: Отде взе ума си, с който се гордееш? - Даден ми е от майка ми и баща ми. Мой е умът. – Ако умът е твой, кажи ми, отде си дошъл и кое е твоето отечество. - Майка ми ме роди. – Щом майка ти те е родила, умът не е твой. Отде е дошла майка ти? Всичко, с което разполагате – къщи, ниви, камъни, греди, са пособия, дадени за упражнение. Камъните са чужди, енергията е чужда, умът е чужд. Само работата, която вършите, усилията и упражненията са ваши. Хората са съдружници с природата. Тя работи, а те се въртят около нея, искат да събират парсата.

Един турчин – кафеджия седял пред кафенето си и чукал кафе. Като дигал и слагал тежкия чук, той се уморявал и казвал: Ха-ха! Един българин минавал край кафенето и се спрял пред турчина, да погледа как чука кафето. Понеже бил без работа, той се обърнал към турчина с думите: Слушай, приятелю, приемаш ли ме да ти стана съдружник? Ти ще чукаш кафето, а аз ще казвам „ха-ха", да не вършиш две работи едновременно. Турчинът се съгласил и продължил работата си. Счукал кафето, пресял го и започнал да прави кафета на посетителите, срещу което му плащали, колкото трябва. Българинът, като гледал, как постъпва турчинът, казал му: Приятелю, дай и на мене половината от печалбата. Нали съм ти съдружник? Турчинът отговорил: Няма защо да ти плащам. Аз се потих, като чуках кафето, ти нищо не направи, не се изпоти като мене. Българинът се обидил от тези думи и завел дело срещу кафеджията. Като разказал цялата история на съдията, последният се обърнал към турчина с думите: Ще направиш една тенекиена кутия, в която ще турят парите от кафетата. После казал на българина: Ти ще слушаш внимателно, какъв звук се чува при пущане на парите в тенекията. Като чуеш звука „тин", това ще бъде за тебе – твоята печалба.

Сега и вие сте всред природата. Тя работи, а вие казвате „ха-ха". Това „ха" е вашата заплата. Разболее се някой и започва да пъшка „ох, ох!" Като го слушат да пъшка, хората мислят, че много страда. Много хора минават само с пъшкане. Природата работи, а те пъшкат. В края на краищата, казват, че животът им е тежък. Защо е тежък? - Защото не работят, а само пъшкат. Те седят на едно място и казват „ха-ха". – „Тин" е тяхната заплата.

И тъй, когато изучавате Божествената наука, трябва да взимате живо участие в работата на природата, а не да седите индиферентни към нея. Когато се проповядват истините на новото учение, някои казват: Да видим какъв ще бъде резултатът на това учение, че тогава ще решим – да го приемем или не. – Не е нужно да минат години, за да видиш резултата. Сто души са жадни. Отиват при една чешма да задоволят жаждата си. Първият пие от водата, а другите го чакат. – Каква е водата? – Много хубава. След него се изреждат останалите 99 души. Като задоволят жаждата си, всички се усещат доволни, освежели, с голям апетит за ядене. Не е нужно да минат векове, за да се произнесеш за качествата на тази вода. Казвате: За да се приложи истината, нужно е време. Истината може да се приложи моментално. Да се приготвиш за живота е нужно много време, но прилагането истините на новото учение става моментално. Следователно, моментът, в който решиш да приложиш Божественото учение, решава съдбата на твоя живот.

Ангел Господен каза: „Стани и иди!" Днес този ангел казва и на вас, и на всички хора: „Станете и идете, на юг от пътя на Ерусалим, към Газа. Той е пуст." – Защо да отидем там? – Ще ви се каже. Там ще срещнете вашия скопец, от когото ще научите велик урок на смирение. На драго сърце и аз искам да науча тази велика истина. От вас искам да я науча. Ще кажеш: Почакай малко, не е време сега, не ме безпокой. Имам да уреждам работите си, да свърша къщата си – не съм свободен. – Остави къщата си настрана, остави друг да я свърши. Ти иди на пътя, на юг, в града Газа. Аз говоря в преносен смисъл. Къщата представя нашето тяло, навсякъде можем да я градим. На тази къща трябва да поставим най-здрава основа: да я съградим с най-хубав материал.

Питате: Каква религия трябва да поддържаме? – В света съществува само една религия – религията на Любовта. Няма сила извън Любовта! Няма религия извън Любовта! Ние се нуждаем от религия с любов, която да даде такава свобода на човека, каквато първоначално Бог му е дал. Ще кажете, че това е крива мисъл. – Не, Бог е вложил любовта в човека и днес Той говори чрез нея. – Възможно ли е това? – Ако ви кажа, че всичко ще се нареди така, както Бог първоначално е определил, ще ви се види чудно. Любовта не е нещо вън от човека! Тя се провиква от човешкото сърце и казва: Мене ще слушате сега! Никакви проповедници и свещеници, никакви попове – мене ще слушате! Това, което аз кажа, него слушайте. Ако и те говорят това, което аз говоря, слушайте ги! Тъй казва любовта! -Трябва да се обичаме.

Повтарям: Само Бог обича, а ние сме носители на Неговата Любов. Ако някой се осмели да каже, че ни люби, той не говори истината. Смешно е човек да говори за любовта. Това е все едно, да се грее той на слънцето и да казва, че има печка в тялото си. – Да, грял си се на слънце. Като приемеш малко от тази храна, т.е. от слънчевата енергия, щом дойде някой при тебе, кажи му: Приятелю, днес се грях на слънце, имам достатъчно запас от енергията му, ще дам и на тебе малко. Така е поставен въпросът. Значи, само Бог може да ни люби. И като се изправяме всяка сутрин пред Господа на Любовта, можем да приемем малко от Неговата Любов.