Аз желая на първо място да обикнете музиката, защото за благородството ви трябват музика и поезия заедно. След туй ние трябва да влезем в живота, нали? Не да се трудим – трудът показва, че вие сте извън Рая. Работата е в Рая, а мъчението – в ада. Всички казват: "Да се трудим!" Не употребявайте думата труд, а кажете: "Да работим." Духът се труди и работи – започва с труд и после свършва с работа. Някои казват: "Ще работим и ще се трудим." То значи, че сте в Рая и после ще ви изпъдят отвън – и там ще се трудите. Трудим ли се, не сме в Рая, ще работим, за да влезем в Рая. Труд значи, че си между два принципа – ти се трудиш. А работата е въпрос на Свобода. Работата става по свободен избор. Затуй музиката е работа, поезията е работа; пеенето, четенето, ученето – те са работа, а не труд. Казват: "Този ученик се труди." Ако той се труди, да излезе навън. Трудът е на нивата, а в училището ще работиш. Сега защо казвам, че в училището трябва да идваш с разположение? Ако не идваш с разположение, тук не ти е мястото. Вие сте в Рая: ще забравите за вашия труд, за това как ще се уреди въпросът с референдума и т.н.

Този въпрос ще остане вън. Референдумът ще стане точно тъй, както кармата е определила. Нищо повече! И ще излезе много хубаво.

Ние нямаме дарби и отново ще ги придобием. Както и да е, но след 8 или 10 хиляди години тази дарба аз ще си я възвърна. Може да ми отнеме едно дълго време – ще работя! Нека ми отнеме 10 хиляди години, но отсега започвам и след 10 хиляди години аз ще я придобия. Ама то е дълго време – 10 хиляди години! В окултното училище 10-те хиляди години може да ги съберем в един час. За един час може да извършим работа колкото за 10 хиляди години. И работа за един час може да я извършим за 10 хиляди години. Тъй стои въпросът. Това е една велика Истина. Та време и пространство – те зависят от начина на работа, от методите, които ние употребяваме.

Представете си, че аз и още някой другар сме затворени в един замък, но тъй херметически сме затворени, че няма откъде да влезе въздух. Той се отчайва, казва: "Нашата работа е свършена. Тук ще умрем." Обаче аз работя, чета и откривам, че в тази стая има един заден вход. Той като легне да спи, аз излизам навън. Вън има Слънце, чист въздух, ходя по планината, по горите, върна се – той ме вижда бодър, весел, радостен. Той казва:

– Лош е този свят, как ще се живее? Защо ти си тъй радостен?

Аз му казвам:

– Аз вземам нещата отвънка.

– Къде отвънка, не виждам ли как живееш?

– Има друг един свят отвън.

– А ти виждал ли си го?

– Видях го.

– Кому разправяш тези работи!

Той пак заспи болен, хилав, аз пак изляза на слънцето, радвам се, а той се чуди откъде у мен това разположение? И най-после един ден го убедя, изведа го и излезем и двама на отворено място: "Е, кажи сега!" "Аааа…"

Сега вашето положение е такова. Аз искам да ви кажа, че този свят, в който вие живеете, е замъкът, в който сте затворени, и в него има една задна врата, през която вие можете да излезете и да идете в Божествения свят. Не ви казвам да излезете и да не се връщате. Не, ще излизате и ще се връщате, ще излизате и ще се връщате. И тогава ще кажете на другаря си: "Тук издържам, това е място за работа, мога да работя цял ден в този замък." Това не е илюзия, това е една велика реалност! И сега защо ви свиря, знаете ли защо ви свиря? Тъй ви показвам вратата – как да излезете. Да излезете, нищо повече! Има някои хора, които само с музика може да ги накараш да излязат. Аз съм отвън, свиря ви, вие давате ухо, после казвате: "Някой отвън свири, чакай да го видим, откъде можем да го чуем?"

Като излезете през тази врата навън, ще видите свиреца. А като видите свиреца, ще видите и Слънцето. Туй е една жива философия. Това не е само един пример на картинен език, но е реален пример. Не се съмнявайте! Имате една душа, в която да вярвате. А сега един ден вярвате, че има Господ, а друг ден не вярвате. Най-после на какво базирате живота си? Че Бог е Любов. И тази Любов е всепроникваща. Тя е вътре в нас и прониква не в туй ни тяло, а вътре в нашето съзнание, в нашата душа. Прониква навсякъде, постоянно прониква. В най-голямата скръб вярвайте в Любовта, не избухвайте, дръжте си ума! Всичките външни предмети, външни условия искат да те държат в затвора. Не, не, ти за затвора не мисли, не стой вътре! Те като заспят, ти през тази вратичка на задния вход излез навън. Туй е картина. Няма какво да ни плаши сегашният свят, сегашният живот. Мъчения може да има и ще има, но има и една задна врата, ние през нея трябва да излизаме и влизаме. Тя е реална. Вие влизате и излизате през нея, но някой път излизате с вързани очи. Не, аз искам да ви се отвържат очите. Аз искам вие с отвързани очи да излизате. Не искам да казвате, като излизате: "Почувствувах, че има една топлина, но не видях нищо." Свързан си. Казвам: ще снемем тия превръзки! "Ама мен ми казаха, че не може да се снемат." Може, може. "Ама опасно било." Никак не е опасно. "Ама еди-кой си окултист тъй ми каза. Някой адепт, еди-кой си учител тъй казва." Остави този учител. "Еди-кой си професор." Остави този професор. Този учител вие слушали ли сте го? "А, не, неговите ученици тъй казват." Не е хубаво! Пийте вода от мястото, от извора направо! Тъй, от мястото пийте, от самия извор. Аз не ви казвам да слушате учениците, а да проверявате нещата и да бъдете съгласни с този велик принцип. Аз искам да ви напомня неща, които вие сте забравили – не нови неща, а стари неща говоря на света, които хората знаят от онова далечно минало. Аз ви казвам: слушайте, светът се е изменил, то не е онова време. В какво се е изменил? Тогава слизаше надолу, а сега прави един подем към Бога. Сега започваме със закона на еволюцията, започваме да се качваме и тогава ще търсим своето щастие в Любовта. За Любовта ще ви говоря още, колко има да ви говоря още за тази Любов!

Музика и пеене – средство за тониране