И сега, точно тук, нашият линеен модел на физическия свят започва да изпитва затруднения. Ядрото на атома има два структурни компонента, известни като протони и неут­рони. Електроните кръжат във вероятните орбити. Установено е, че когато учените се опитват да измерят или наблюдават „действителната" ор­бита, самият акт на това измерване разпада всички вълни на възможността в една вероятна орбита. Тази нова орбита сега ще има по-голяма вероятност за поява, защото нашето наблюдение е разрушило или ограничило всички други въз­можни резултати.

В действителност всичко на податомно ниво се поддава на ефекта на наблюдателя. Ако сведете това до най-малка­та единица, която е открита до днес, ще стигнем до фотона, основната частица на светлината. Фотоните могат да същес­твуват и като частици, и като вълни, в зависимост от въздействието на наблюдателя. Ако актът на наблюдение променя формата или поведението на това, което се наблюдава, тогава съзнанието трябва да се приеме за активен и съществен елемент в тази картина. Може да се каже, че физическите елементи, които изграждат това, ко­ето наричаме материален свят, възникват, когато ги наб­людаваме. Те са крайният резултат на нивото ни като физи­чески същества. Ние сме изградени от светлина и информа­ция, или съзнание.

Така както сме убедени, че реалността ни и диагнозите ни са верни, така можем да се убе­дим и в нематериалността на проблема. Казвам това, не за да омаловажа страданията на хората, а за да покажа, че в едно друго, също толкова реално ниво на реалността проб­лемът, както и вероятното му решение, е просто СВЕТЛИНА.