Е първо да стане зряла. След това ще си намериш зрял партньор, тогава незрелите хора изобщо няма да те привличат. Това си е просто така. Ако си на двадесет и пет години, няма да се влюбиш в бебе на две години. Точно по същия начин когато си психологически, духовно зрял, няма да се влюбиш в едно бебе. Такова нещо не се случва. То не може да се случи, ти можеш да видиш, че то ще е безсмислено.

Един зрял човек има интегритета, необходим му да остане сам. И когато такъв човек дава любов, той дава без никакви връзки, закачени за нея - той просто дава. Когато един зрял човек дава любов, той се чувства благодарен, че си приел неговата любов, а не обратното. Той не очаква от теб да му благодариш за това - не, изобщо не, той дори няма нужда от твоите благодарности. Той ти благодари, че си приел любовта му. И когато двама зрели хора са влюбени, се случва един от най-големите парадокси на живота, един от най-прекрасните феномени: те са заедно и все пак са напълно сами. Те до такава степен са заедно, че са почти едно, но тяхното единение не унищожава индивидуалността им - всъщност то я засилва, те стават още по-индивидуални. Двама влюбени зрели хора си помагат един друг да стават по-свободни. В това няма политика, няма дипломация, няма стремеж към доминиране.

Как да властваш над човека, когото обичаш? Само си помисли - доминирането е нещо като омраза, като гняв, като враждебност. Как можеш да си помислиш да доминираш над човек, когото обичаш? Ти ще искаш да го видиш напълно свободен, независим, ще му дадеш повече индивидуалност. Ето защо това е най-големия парадокс: те до такава степен са заедно, че са почти едно цяло, но въпреки това в своето единение те са индивидуалности. Техните индивидуалности не са се заличили - те са се засилили. Те се обогатяват взаимно що се отнася до тяхната свобода.

Когато незрели хора се влюбят, те един другиму си унищожават свободата, създават обвързване, изграждат затвор. Зрелите хора, когато са влюбени, си помагат един на друг да бъдат свободни, помагат си в унищожаването на всякакви видове обвързване. И когато любовта тече със свобода, в това има красота. Когато любовта тече със зависимост, в това има грозота.

Свободата е една по-висша ценност от любовта. Така че ако любовта унищожава свободата, тя е без стойност. Можеш да изоставиш любовта, но свободата трябва да се спаси - свободата е по-висша ценност. А без свобода никога няма да си щастлив, невъзможно е. Свободата е вътрешно присъща на всеки мъж, на всяка жена - върховната свобода, абсолютната свобода. Затова човек започва да мрази всичко, което разрушава свободата.

Не мразиш ли мъжа, когото обичаш? Не мразиш ли жената, която обичаш? Мразиш! Това е необходимо зло, трябва да го търпиш. Тъй като не можеш да бъдеш сам, трябва да се уредиш някак си да бъдеш с някого и ще трябва да се приспособиш към изискванията на другия. Трябва да го търпиш, трябва да го понасяш.

Любовта, за да бъде наистина любов, трябва да бъде душевна любов, даряваща любов. Душевната любов означава състояние на любов - когато си пристигнал у дома, когато си познал себе си, тогава в душата ти, в твоето същество възниква любов. Тогава ароматът се разпространява и ти можеш да го даваш на други. Как да дадеш нещо, което нямаш? За да го даваш, първото основно изискване е да го имаш.