Твоят ум е като един скитник.Той никога не е в една точка.Той непрекъснато върви,движи се,пристига,но никога не е в някоя точка.Той върви от едно място към друго,от А към Б.Но никога не остава в А;никога не е в Б.Постоянно е в движение.Умът е в непрекъснато движение надяващ се да пристигне някъде,но никога не стига.Той не може да стигне.Самата същност на ума е в движението.Той може единствено да се движи.Това е присъщата на ума природа.

Ако ти се спреш в А или Б,или друга точка,умът ти ще се съпротивлява.Умът ще каже да продължаваш,защото ако ти спреш,умът незабавно ще умре.Той може да живее само посредством движението.Умът означава един процес.Ако спреш и не се движиш умът незабавно умира.Той повече не съществува.Остава единствено съзнанието.

Съзнанието е твоята природа;умът е твоята активност-точно като ходенето.Трудно е да се приеме защото смятаме,че умът е нещо субстанциално;ние го мислим за субстанция.Той не е.Умът е само една дейност.Затова е по-добре да го наричаме „умуване” вместо ум.Той е един процес също като ходенето.Краката могат да ходят.Но,ако спреш краката ще останат,но ще липсва ходенето.Съзнанието е като краката-твоята природа.Умът е като ходенето-просто процес.Когато съзнанието се премести от едно място към друго,този процес представлява ума.