Умът е просто една функция,една дейност.Основното нещо,което трябва да разберете е,че когато мисленето го няма вас ви има.Когато дейността на ума я няма,когато мислите са изчезнали подобно на облаци,истинското ви същество блясва подобно на чистото синьо небе.То е винаги там-само че до сега е било покрито с облаци,с мисли.

Оставете ума да си прави каквото иска.Вие просто гледайте.Не се намесвайте.Бъдете само свидетел,наблюдател.Бъдете незаинтересован,като че ли това не е вашият ум,като че ли не ви влиза в работата какво става.Не бъдете загрижен за ставащото с вашия ум.Просто наблюдавайте и оставете умът да се носи.Умът се носи поради набраната в миналото инерция.Не помагайте на това движение.Наблюдавайте и оставете ума да тече.Когато просто гледате,без да се идентифицирате с ума,без да съдите,без да одобрявате и заклеймявате,без да избирате,с една дума-когато само наблюдавате потока на ума,идва времето когато,умът,сам по себе си,престава да се движи.

Когато няма ум,се установявате здраво в състоянието на свидетел.Станал сте свидетел.Сега вече не правите нищо,не мислите:просто съществувате,превърнали сте се в най-чистото съществуване.Именно тогава свидетелят се установява в самия себе си.

В другите състояния съществува отъждествяване с модификациите на ума.Сборът от всички идентификации образува светът.Ако живеете сред идентефикациите,то живеете в света,в страданието.Ако сте преодолели отъждествяването вече сте свободни.Станали сте просветлен.Постигнали сте нирвана.Надраснали сте света на страданието и сте влезли в царството на блаженството.Това царство е около самите вас,то съществува и в настоящия момент.За да влезете в него не се иска дълго чакане.Станете свидетел на ума и вече сте влезли.Ала държите ли на отъждествяване с ума,този свят ще остане недостъпен за вас.Това е основното.