17. После, всички ви предупреждавам в едно: в похвалите и в укоренията всякога има известен примес, който не е добър. Дойде някой да те хвали. Защо? Или някой ме укорява. И единият, и другият са заинтересувани. Когато аз ще похваля един човек, трябва да го похваля. Не че това не е добро, но похвалата трябва да съответства на онази реалност. Казвам: „Ти ми направи една много голяма услуга, благодаря ти много.“ И на този човек му подарявам една отлична класическа книга. Книга му давам – да чете. Това е похвала! Давам ти я, защото одобрявам твоята постъпка. А аз дойда и кажа: „Ти си даровит, ти си талантлив, втори човек като тебе няма!“ И го видиш – на друго място той другиго хвали и казва: „Като тебе няма друг.“ Ти седиш, но след туй, зад гърба ти, той казва: „Понамазах му малко колата. Обича, тщеславен е, обича все да го похвалят.“

И при укорението е същото. Укоряваш един човек – пак си заинтересуван. Той е художник, кажи му: „Неприятно ми е, но този нос, както си го нарисувал – на такова лице такъв нос не се туря! И в действителния живот не е така.“ – „Ама аз употребих всичкото си усилие.“ – „Употребил си, но виж го този човек, ето обекта – носа му не си нарисувал, както трябва!“ – „Ама ти не си художник.“ – „Не е въпросът, че аз не съм художник: туй, което ти казвам, право ли е, или не? Ти като изправиш този нос, не е заради мене, но заради тебе е – твоята картина ще придобие цена! Ако не го изправиш, ти като художник ще загубиш.“

Ангелите на светлината. Новите възгледи

18. На всинца ви сега трябва взаимно почитание. Да почитате в себе си Божественото. То е първото нещо. Да се не укоряваш. Да бъдеш добър, да бъдеш справедлив, да бъдеш красив, да бъдеш разумен.

Движение, учение и работа

19. Сега един ученик на окултната школа трябва да се научи да върви в пътя, без да го хвалят. Защото ти по един начин се укоряваш, а по друго се похваляваш. Но това нищо не помага. Укори и похвали, те са за децата. Там са на място. Когато казвам похвали и укори, кога се дават? Сега да бъда ясен, защото в моя ум седи една строго определена мисъл, без никакво колебание. Тя е следующата: Ние никога нямаме право да произнасяме своето мнение върху една картина, която не е завършена! И знаете, когато някой художник изрисува първоначално плана на своята картина, някой може да се хване за корема и ще каже: „Това художник ли е? Това са детински работи!“ Но като погледне картината, когато е вече завършена, ще каже: „Това е отлично нещо!“ И тъй той дава две мнения за една и съща картина. Чакай, когато се завърши работата, тогава дай мнението си! Ще имате търпение във вас да се завърши работата на някого; не давайте мнението си преди да е завършена работата! Туй значи да не се критикуваме.

Двете посоки

20. Да кажем, че аз ви похваля. Но тази похвала трябва да иде нанякъде. Ако тази похвала повдигне вашето религиозно чувство, ако тази похвала повдигне вашето милосърдие, ако тази похвала повдигне вашия разсъдък, или ако тази похвала повдигне у вас музиката, на място е. Всяка похвала, която дойде за облагородяване на сърцето, на ума и тялото, е на място. Пък някой път може да се усъмните и да кажете: „Не ми хвърляй подигравки." Някой път може да вземете похвалата като подигравка.

При сегашните условия хубаво е, когато видите някой брат, да го похвалите. Има една похвала, която може да му кажете в очите. Има една похвала, която е много хубава, да я кажете зад гърба му. Ще кажете: „Колко е добър, много добър е този брат." Зад гърба му ще кажете това. Той, като върви, ще усети това и ще му стане приятно. Друг път този брат бил при вас и като си отиде, казвате: „Малко будала е, особен характер има." Той, горкият, като върви, стигне до тази мисъл, не може да се събере в кожата си, чуди се откъде дойде това настроение. Такива работи да ги няма помежду ви.

Минало и настояще

21. Преувеличаването се дължи на желанието в човека да усилва ефекта. Например, някой казва, че видял някъде чешма, която текла много силно, воденица могла да кара. Като отиде човек на същата чешма, какво ще види? Обикновена чешма, която тече, като всички чешми, но далеч от възможността за кара воденица. Изкуство е човек да предава фактите, както са. Това значи, да говори човек истината. Някой се укорява, с цел да получи някаква похвала; друг се хвали, за да получи потвърждение на думите си. И единият, и другият не говорят истината. Изкуство е, и като се укорява човек, и като се хвали, да говори истината.

Като ученици, вие трябва да развивате в себе си чувство на благоговение, което се изразява във взаимна почит и уважение помежду ви. Който е развил в себе си любов към Бога, той има силно развито чувство на благоговение. В това отношение българинът не може да се вземе за образец. Той не е развил в себе си любов към Бога. В българина това поле е кораво, твърдо, мъчно се подава на обработване. Мъчно се възприемат семената на Божественото учение от българската почва. Неблагоприятни са условията за новите, Божествени идеи в България. Като знае това, българинът трябва да работи съзнателно върху себе си, да развие тъкмо това качество - любов към Бога, за да даде път на Божественото начало в своя живот. Той трябва да развие в себе си любов към истината. Този е единственият път за неговото спасение и самоусъвършенствуване.

Личност и душа

22. Като ученици на окултна школа, ще знаете, че има кой да се интересува от вас, има кой да ви обича и да ви дава съвети в най-трудните моменти на живота ви. Тези същества, които са готови всякога да помагат на човечеството, са наречени "невидими помагачи". В миналото, когато не са знаели това, хората са чувствали помощта им, но са мислили, че тези същества са някакви божества, вследствие на което са ги боготворили. Така се е създала идеята за многобожието, като са делили божествата на добри и лоши. Всъщност невидимите помагачи са Божествени лъчи, изпратени от Бога да помагат на хората в техния труден път. Благодарете на Бога за тези лъчи, без да ги боготворите. Когато срещнете една круша или един извор на пътя си, това не са нищо друго освен условия, които подпомагат вашето развитие.

При известни случаи съществата от невидимия свят не помагат на хората, защото, ако в едно отношение им помогнат, в друго ще ги спънат. Запример, излекуват един човек, но като не знае как да поддържа здравето си, той влошава положението си. Срещате човек, който имал някакво хубаво видение. Какво прави този човек? Започва надясно-наляво да разправя какво видял. По този начин той сам си пакости, вместо да придобие нещо от това видение. След това видение този човек трябваше да започне да работи върху себе си, да използва енергията, която му е дадена чрез видението. Не е лошо, че някой се похвалил с опитността си, но като се хвали с нещо, човек трябва да прецени в себе си дали тази похвала ще послужи за неговото повдигане, както и за повдигането на неговите ближни. Ако опитността на един човек събуди завист, омраза в другите, по- добре да мълчи. От своите опитности човек може да разправя само онова, което не събужда отрицателни чувства и мисли в окръжаващите.

Ето защо от най-дълбока древност на учениците се е препоръчвало мълчание, докато развият в себе си деликатност, внимателност, да разбират де какво да говорят. Всеки ученик, който е постъпвал в школата на Питагора, е трябвало цели три години да мълчи. Мълчанието е било първото качество, което ученикът е трябвало да развива. Не е лесно човек съзнателно да си наложи мълчание. Египтяните са мълчали като риби. Силни хора са били те. Докато спазвали закона на мълчанието, египтяните били силни хора. Щом нарушили този закон, те загубили силата си. Същото може да се каже и за евреите.

И съвременните християни се намират пред същата опасност: те повече говорят, по-малко действат. Те говорят какво е направило християнството досега, а не мислят какво трябва да направи днес. Когато се говори, че Англия, че Америка са силни, силата им зависи от прилагането на великите принципи в живота. Когато се казва, че дадено общество седи високо, това зависи от прилагането на великите принцити в неговия живот. Това не значи, че хората на това общество са по-добри от другите, но тия хора прилагат. Щом прилагат, те ще имат резултати. Който прилага Божествените принципи в своя живот, той има Божието благословение, той има добри резултати.

Превръщане на киселините

23. Най-малките неща, микроскопическите, трябва да се приложат. Прилагайте всяка мисъл! Не искам да ви изкушавам, но казвам, че всяко нещо, което е приложено, ще бъде за ваша похвала.

Ще хвърля мрежата – 2

24. Когато ви се смеят, когато ви корят, не се обиждайте. Знайте, че това не се отнася до вас. Обаче, когато ви хвалят, не се забравяйте. Знайте, че за всяка похвала трябва да платите нещо. Когато някой ви хвали, той иска да вземе нещо от вас.

*

Когато хвалите човека, може да се предполага, че съвестта ви е подкупена. Обаче, като човек, който служи на любовта, на истината, и когато хвалите, и когато укорявате някого, за нищо не продавайте съвестта си. Има право да хвали, да укорява само онзи, който обича. Да обичате човека, това значи, да постъпвате така, както той постъпва. Дохожда в дома ви гост, който живее според източните нрави. Поканвате го на трапезата си, добре сложена, с чисти чинии, със сребърни вилици, лъжици, ножове. Обаче, гостът постъпва по своему: отчупва хляба с пръстите си и направо, без никаква вилица или лъжица, започва да топи в яденето. Веднага заповядвате на слугите да вдигнат лъжиците и вилиците, и целият дом започва да яде по начина по който гостът се храни. Ако държите на буквата на нещата, вие ще му забележите, че не се яде така. Но любовта не се ръководи от буквата на нещата.

Всичко е за добро

25. Ако някога се поскарате помежду си и си кажете някоя лоша дума, ето какво да направите: хванете се за ръцете и единият да каже на другия: „Аз много ти благодаря за красивите думи!“ И другият да му каже: „И аз ти благодаря, че ми каза една красива истина!“ А сега какво правите? – Най-първо някой твой познат ти каже една похвала: „Аз съм много доволен от тебе.“ Това обаче не е истина – не се минава много време и той ти казва: „Ти си егоист, ти си такъв-онакъв.“ Става ти мъчно. Защо?

Питам ви: кой от вас е бил толкова щедър, та като е дошъл приятелят му на гости, да му е отстъпил леглото си? Може някои да са направили това, но те са единици. И кой от вас, ако има един доход от хиляда лева, е дал петстотин лева на приятеля си? Може да го е направил някой от вас, но то е изключение. Общото е: всеки живее повече за себе си. Това не е идейно. Ако вие мислите за другите толкова, колкото за себе си, вие бихте били хора с идея. Тази трябва да бъде общата идея, която да ви ръководи в бъдеще. Това да става по свободна воля, по един вътрешен принцип, а не да ви се налага отвън. Даде ли ти някой твой приятел нещо, ще го питаш: „От Любов ли правиш това, или от друга някаква идея? Ако го правиш от Любов, после да не ми го споменаваш.“ Ако му услужваш с пари, а после пращаш други хора да питат кога ще ти ги върне, по-добре нищо не му давай! Ще дадеш и ще забравиш, като че нищо не си дал – нека помни заради тебе този човек, комуто си услужил.

Млади и стари

26. Аз, като живея по Любов, трябва така да продавам, че всички да живеем по Любов. Този свят не е само за мен, но той е Живот за всички хора – всички трябва да живеят добре. Светият Живот е добър Живот. Когато го живееш, в ума ти няма нищо, което да те безпокои и всякога си радостен. Сега искам всички да живеете по новия начин. Влезете ли в този Живот, когато продавате, всякога ще теглите с по десет грама повече от вас. Никакво подяждане!

Когато говорите за някого, спрете се, защото вие понякога преувеличавате, тълкувате и критикувате неговите погрешки – ако купувате, вие ги увеличавате, за да платите по-малко пари. Когато ги прецениш без преувеличение, ще им сложиш по-голяма цена, ще видиш, че тази сестра не е толкова лоша, че е по-добра, отколкото я мислиш. Вие сте умната жена, а лошата се продава; ако кажете, че е много лоша, вие я обезценявате. Когато укоряват някой човек, продават го на пазар. Такова е било някога робството: когато продават някой роб, продават му злото – това било хилаво, онова било износено, всичко правят, за да дадат по-малко пари.

По същия начин дяволът те изнася някъде, за да те продава – дяволът идва и като чуе, че укоряват някого, той го продава. И когато хвалят някого, пак го продават. При укоряването те го обезценяват, а когато го хвалят, те го надценяват, но и в двата случая той отива в робство. И след това за този човек казват: „Ти знаеш ли колко добре съм говорил за теб, и ти направи нещо за мен!” Той ще каже: „Ти знаеш ли колко зло си ми направил – аз ще ти отвърна със зло!” Затова когато дойде този брат, ти кажи: „Този още не е за продан, не си струва хич, не го купувайте!” Та когато казвам, че хората не трябва да се одумват, искам да се развали продажбата. Вие поопознаете малко този човек и втори път го изнасяте на пазара, така правите в продължение на няколко месеци или на една година.

Истина и живот