Пътят на интуицията е многостранен. Подобно на неведомостта на Божиите пътища.

Целият свят е залят с продукти, идеи, курсове и практики по фън шуй. Води се за Китайски приоритет, в което няма нищо лошо, но нека да поразгледаме малко зад кулисите.

Има едно основно противоречие в тази система и въпреки това тя работи перфектно. На практика различните школи по фън шуй са десетки, а може би и стотици. Едни работят с компас, други работят със специални карти. Нямам достатъчно познания, за ви ги представя, но не това е целта ми.

Дори и само работещите с компас използват посоките на света както си искат или както са научени. В едни и същи случаи, абсолютно различни методи дават добри или перфектни резултати. Дори и само в една отделна школа има набиващи се на очи противоречия.

И въпреки това, различните практики дават добри резултати.

Как става това.

Нека ви дам пример за протичане на енергията по фън шуй.

Представете си празен болничен коридор. Сивата мозайка отдолу, затворените врати, охканията зад някои от тях. Боядисаните в посивяващо-бяло стени.

При вида на този коридор, енергията се стрелва и отлита – няма какво да я задържи.

Какви чувства ви навява тази картина?

Представете си същият този коридор, подготвен за Коледа или Нова година или някакъв празник.

Вратите са отворени, по стените висят гирлянди. Окачени са красиви картини, някои от болните са станали, сложили са по някоя цветна дрешка и щъкат по съседните стаи, потъвайки във весели разговори с другите болни. Има цветя навсякъде, дори и по земята.

Очите са весели, лицата са усмихнати, стенанията и охканията са намалели до минимум.

Енергията на живота се спира навсякъде, завърта се весело около всеки и всичко и дори намусената старша сестра се поусмихва, защото Живота я гали по бузата с нежни ръце.

Как чувствате тази картина?

Дори и в представите ви се усеща разликата при протичането на енергията.

Как става така, че буквално противоречащи си методи, водят до добри или подобни резултати?

Интуитивно нагласяне на Намерението.

Общото между различните, външно противоречащи си методи, е Намерението с което се правят промените. Като случая с празника в болничният коридор. Цветята, гирляндите, картините, цветните дрешки са само външни фактори, които водят намерението и въпреки това отново намерението, самото възнамеряване на празника е довело до украсяването на коридора.

Тук вече идват и разликите в школите по фън шуй. Китайците, като изключително прагматичен народ, са разбрали, че различни методи облечени в едно и също намерение водят до добри резултати.

Тоест – по какъвто и различен начин да се украси коридора, то намерението е да се посрещне празника и да бъде весело.

Та дори и едно просто пребоядисване освежава коридора. Две искренно усмихнати лица на сутрешната визитация и празника започва.

Самите школи, без изключение, потвърждават, че ако се изгубите в разликите при тълкуванията на проблема, единствено интуцията ви може да помогне.

Какво са правели нашите баби и дядовци? Некитайци.

Българи.

Спомняте ли си разкошните родопски халища. Невероятните писани чипровски килими. Везаните дървени тавани и резбованите дървени слънца в къщите на старите българи.

Украсата на юларя на коня, вплетените цветни висулки в опашката му.

Невъобразимо красивите народни носии, пафти, огърлици с пендари и цялото многообразие на народното творчество.

С какво намерение са везани и тъкани, резбовани и майсторени?

Материализирано намерение за по-хубав живот. И той става такъв.

Кой е карал предците ни да украсяват живота си.

Кой ни кара да купуваме картини и да ги окачваме по стените си? Да обичаме хубавото. Да го творим. Фън шуй ли???

Ин туицията, която е доловила бъдещото развитие на нещата, при украсен или променен по някакъв материален начин живот.

Неведоми са пътищата на интуицията. А какво е интуицията?

При всеки един Кръстопът, интуицията прониква в някаква степен напред в разклонението, разглежда и проверява, в зависимост от заряда, който притежаваме и връща в съзнанието ни бъдещата все още картина. Вслушваме ли се в интуицията си, ние сме себе си, защото взимаме „правилният” за момента избор.

Изборът, който е най-близко до нас самите, нуждите ни и нашата настройка. Нашият собствен избор.

С помощта на интуицията ние възнамеряваме и съответно „хващаме” по-доброто или пък желаното от нас разклонение.

Какво става, когато отидем на врачка, гадател или ясновидец.

Независимо дали вярваме в тях, подсъзнателно ние се надяваме на положителни отговори.

Добре. Но съответното лице, може да проникне само в разклонението, което ви сте хванали за момента. В повечето случаи, за да стигнете до услугите на съответното лице, вие сте на жизнена линия, която в някаква степен е несигурна и губеща. „Виждайки” по един или друг начин бъдещото развитие, само в тази линия, предсказващият, дори и да е с най-чисти намерения, ви ограничава Само в развитието на моментната ситуация. Абсолютно всички по-добри разклонения се пропускат - понякога и съзнателно – от предсказателят и вие оставате лишени от надеждата за добро развитие на нещата.

Ясновидеца ли ви е виновен?

Не!

В повечето случаи той даже не предполага, че има и други възможности за развитие. А дори и да знае, как би могъл да ви посъветва, кое разклонение да хванете, след като вие желаете сигурност, а не варианти.

Коментирам само развитието на нещата единствено в случаите, когато предсказателят е с чисто намерение да помогне.

Импулсните телефони са друго нещо.

Да, знам, че разсъжденията ми не могат да обхванат пълнотата на значението на всичките тези неща, но вие сами можете да си извадите изводи.

Но нима самите вие не можете да си „предскажете”?

Каква е разликата между много опитния и интуитивен бизнесмен, чиито очи буквално гледат „през вас” и предсказателят? Почти никаква.

Като във светкавична игра на шах, бизнесменът отхвърля хилядите губещи варианти с помощта на интуицията си и в резултат на това или спира погледа си върху вас (забелязва ви като потенциален партньор) или оставате „прозрачен” за него. Няма ви във неговите работни варианти.

Нима нямате интуиция?

Преди години започнах да се уча да втъкавам намерение в камъните. Изходна позиция ми беше древната легенда за вграждането на нечия сянка в градеж или стена. На пук, реших да вграждам живот в камъните.

Когато с един мой камък, приготвен специално за нея, помогнах на едно момиче да намери мъжа на живота си, останах изненадан от коментарите и, тъй като тогава все още мислех, че аз съм движещата сила.

Радостина ми довери, че вечер сядала до "нейният" вече камък, наречен „Спокойствие” и му е разказвала какъв мъж търси, какво и харесва в него и подобни нейни желания. Процеса е продължил няколко месеца, а аз и бях споменал предварително, че са необходими поне 2-3, за да проработи „магията”.

В един момент Радостина ме покани на сватба. Всички се радвахме. Беше се появил Кирил – голям, светъл и благ мъж – материализирана нейна мечта.

Радостина е имала нужда от крайпътен камък – в случая приготвеният от мен със втъкано намерение за любов, семейство и здраве – а камъка на свой ред е имал нужда от живо човешко намерение, което да поддържа, усилва и развива втъканото в него намерение.

Радостина и Кирил имат вече дете. Нима това би било възможно без разговорите на Радостина с намерението?

Нима самите вие не можете сами да си „Предскажете”?

Нима сами не можете да украсите живота си?