Първолюбов

Всичко затихнало,чака в копнение.

Всеки, в своя си лъч светлина.

Сърцата притихнали,чакат вълната на вечното щастие...

Първолюбов!...

Майко на майките, всичко се ражда във теб.

Много е казано...

Всички сме чули...

Но... идва незнайното...

Вечното...

Миг тишина...

Колко велико е...

Ето, още малко и ще го бъде...

Сътворение...

Милуващи думи,

като бриз ухаещ, на жива вода.

Влизам в сърцето си,

моя храм неръкотворен,

подарен ми от теб, Първолюбов.

Тихо запалвам,

топлото, чистото, скритото...

Ето, днес и сега,

Вечната Истина пише със нови слова.

Стъпка по стъпка, напускам човешкото...

В ново пространство, в живот вечен.

За твоята ръка Първолюбов се държа...

Харесва ми...

Другото го опитах...

Вкусът ми е точен...

Бях порочен, но...вече съм чиста сълза...

Мъка ужасна мина през мене.

Омразният студ и врящата лава на Карма,

изпиха всичко човешко.

Кой би се върнал назад?

Очите ти Първолюбов,

нежно сияние синьо,

безкрайно небе,

неизброими звездички.

Сърцето ти, море от Живот,

Планети, Слънца...

Светове сътворени от Твоята ръка.

И пак твориш...

Този път моят дом...

Новата Земя.

Искам да кажа:

Благодаря!...

14.10.2011г.