НБ четена в Портала на 9 октомври 2011 г

В тази беседа мисли за:

1 Религиозните отношения

2 За народите

3 За политиците

4 За милосърдието

5 За войната

6 За лъжата

7 За храненето

8 Съвети за управляващите и за четящите беседата

Резюме

Даже като дойдем до религиозните отношения, много съвременни религии човечеството вече ги е надрасло, те са несъвместими с развитието на човешката душа, не отговарят на изискванията, в които човешкият ум и сърце се намират сега. Но сегашните религиозни хора мислят и искат да ни убедят, че формите на религията не търпят никакви изменения. Но това не е вярно: неизменяем в света е само един Бог, а всичко друго се мени. Тъй седи великата Истина. И който казва противното, той не разбира основния закон на битието.

Христос казва: „Ако думите Ми пребъдват във вас...“ Кои са тия думи? – Разумното в света. Кое е това разумно? Разумно е туй, което може всякога да измени нашите състояния. Туй разумното, което може да измени едно твое състояние в даден момент, да разшири ума ти, да роди една нова идея, да даде подтик на сърцето ти и на волята ти, туй, разумното, ние наричаме Слово. Туй определение е хубаво.

Сега някои искат да ни обвинят, че това учение, което се проповядва, разваляло народа. Не, не, да говорим Истината: онова, което разваля един народ, не произтича от самите говорители: те са израз на своя народ. Какъвто е народът, такива са и неговите говорители. Какъвто е народът, такива са и неговите духовници. Един народ създава своите хора, според степента на своето развитие. Той ги създава тъй, както в един кошер се създават пчелите, работници и царици. Тъй и народът създава своите хора, според както той иска.

Сега Христос казва: „Ако Словото Ми пребъде във вас“. В света има и други фактори. Не е само българският народ един фактор, не е само английският народ един фактор, не е само френският, американският народ един фактор, не са само те фактори, такива е имало и в миналото: египетският народ, например, и много други народи – и те са били фактори. Един народ – това е един магнит, материален магнит. Но когато магнитът привлича иглите към себе си, питам, силата в него ли е? Не, в туй желязо текат други токове. Един народ е силен, докато тази Божествена сила тече в неговата кръв. И днешните италианци са от произхождението на римляните, но де е техният характер? Друго течеше в кръвта на тогавашните римляни и друго сега. Тогавашните бяха герои, а тези италианци са само сенки на геройството на римляните. Друга една сила има, която тече вътре в кръвта на един народ. И докато тази сила тече, всеки трябва да използва туй течение. Аз го наричам прилив. Във всеки един народ има прилив и отлив, тъй както в природата през март, събуждат се известни токове, има такива, които вървят под земята, и почват всички растения да растат, но само до 22-ри текущия месец юни и няколко дена по-нататък, след което растежът почва да спира. Спре ли се туй течение, спира се и всяко растене и всяко развитие. Сега, когато е време за култура и ние носим едно течение, има прилив, и днешните свещеници, например в България – българското духовенство, вместо да работи разумно, да използва туй благословение, което небето изпраща, иска да тури в изпълнение разни планове, за да ни спъне. Трябва да разберат, че с това сами себе си ще спънат. Туй течение може да се отбие, и тогава те ще останат на празно. Къде ще отиде? От България може да иде в Чехия, може да иде в Сърбия, може да иде в Русия и другаде. Туй течение може да се отбие, не мислете, че не може. Ако вие не го използвате, други ще го използват. Защото Писанието казва така: „Словото ми няма да се върне при мен от да не принесе плода“. Той е, който Бог праща в света. Сега някои се усъмнят и казват: „Ние сме един избран народ, Господ ни е благословил“. Да, Господ е решил да те благослови, ако си заслужил, но когато ти не искаш да използваш туй благословение, то ще те отмине. И знаете случая с двамата синове на Исака: Исав и Яков, че първородният трябваше да приеме благословението, обаче вторият го прие, защото беше по-хитър. Защо Исав не прие благословението? Защото ходеше да се занимава с ловджийство, да бие животни, а Яков какъв беше?

Съвременните религиозни, духовни хора трябва да почнат да мислят. Аз нямам нищо против тия форми, които съществуват. Те са изгубили онова вътрешно значение. Тия форми сега трябва да се изчистят и да се създадат нови форми в света. За пример, каква трябва да бъде нашата форма за милосърдието? Вие минавате покрай пътя, виждате един беден, сакат, слаб човек. Той ви се моли, вие вместо да му дадете едно петаче, разсъждавате, философствате: „Велик е Господ, колко чудна е природата!“ А утре, като ви се счупи кракът, питате защо се счупил. Когато си счупят другите крака, то е в реда на нещата, а ако се счупят с хиляди крака за отечеството, хора измряха, питам: Тия, измрелите, като мъченици, подтикнаха ли този народ? Аз не казвам, че не са го подтикнали никак, но често даваме жертви не на място. И ние, съвременните хора, не сме се оправили още.

Войните – това е жертва. Ние сме хора, които вярваме в една култура на жертви от хора. Вземете последната война: европейските народи принесоха в жертва повече от 25,000,000 хора. Имаше ли Господ нужда от тия жертви? Нямаше. И ние казваме, че едно време евреите принасяха само говеда, овце и гълъбчета, а съвременните хора показаха, че те принасят в жертва на Бога и хора. Е, питам сега: При такава култура, дето се принасят хората в жертва, може ли да се говори за Любов? Нямам нищо, ако тази жертва бе дадена съзнателно, ако всички тия 25,000,000 бяха умрели съзнателно за човечеството, какво щяха да направят? Те биха тикнали човечеството 4,000 години напред, и ние щяхме да имаме една възвишена култура на земята. Ако тия 25,000,000 биха се пожертвали съзнателно, биха пожертвали имота си, живота си, всичко за тая цел, можеше да има смисъл. Но всичките те умряха, без да подтикнат човечеството много напред. Те едва го подтикнаха само на 100 години напред. Ето един метод, който е краен! Такава грамадна енергия на 25,000,000 хора да се иждиви за нищо и никакво! И сега тия хора, вместо да съзнаят своите погрешки, търсят кой е виновен. Аз казвам, тия хора се пожертваха, без да се постигне онази велика цел, която се изисква. И Христос, Който иде на земята, казва: „Не е този пътят, по който може да се угоди на Бога“, а всеки човек съзнателно, без насилие, трябва сам да принесе живота си в жертва благоугодна Богу, без да го заставят насила. Това не е жертва. Прочее, аз не съм против жертвата, аз съм за жертвата, но нека всеки сам себе си доброволно да се принесе в жертва.

И казва Христос: „Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене“. Какво ще стане? Ще се изяви тогава Любовта, т.е. първото качество на Духа. А в какво седи тази Любов? Сега всички говорим за Любов, нали? В човешката и Божията Любов има две качества различни. И те са следните: по човешки: този, който те обича, ще ти даде, най-първо, един хубав обяд, ще те облече с много хубави дрехи, ще ти даде и най-хубавото вино, но втория път, третия, четвъртия и колкото повече минава, той ще почне да намалява, докато най-после дойде обикновеното. Тази е любовта: ще започне на ден с по стотина целувки, а след 10 години няма да има никакви целувки. Ще започне с хубави думи и излияния, поетически изречения, ще цитира еди-кой си философ или поет, а след 10 години обаче тия изречения ще изчезнат. И наместо целувки, тогава ще има най-груби думи, които аз сега не искам да цитирам. Обаче в Божествената Любов процесът е обратен. Там започват с най-малкото. Как? Ще намериш един беден човек, а ти си работил целият ден, спечелил си 5 лева, и ще му кажеш: „Братко, седни, заповядай, както знаеш, този хлебец съм намерил, ето и солчица, двама сладко ще ядем; ще ме извиниш, толкова сега имам, а в бъдеще, Господ е добър, повече ще спечеля и повече ще има“. Ще седнете и сладко ще си говорите, само със солчица и хлебец. Пуйки няма, 6-годишно винце няма, а, може би, само топла водица. У този човек има Любов. Но той забогатява повече, спечелва повече, в него сърцето се разтваря, неговата трапеза става по-богата и, най-после, ще ви даде един царски обяд. Сетне: В Божията Любов няма такива промени, както в човешката.

В човешката любов всякога ще наблюдавате разлика между двама души. Ти обичаш някого, а той ще те гледа, правиш ли ти разлика.

Сега Христос казва: „Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене, каквото попросите, ще ви бъде“. Е, кой от вас не се е молил и не е просил, колко хиляди молитви вие сте изпратили досега на Господа, в църквите, и всеки ден правите същото, като казвате: „Господи, искам, искам!“ И Давидовите псалми, досега милиони, милиони пъти сте прочели. Не е лошо, добро е всичко това, но еднообразните неща хипнотизирват, а разнообразните неща оживяват, карат хората да мислят. Съвременният религиозен живот е еднообразен. Животът на чиновниците е еднообразен. Вземете всички чиновници, които са заставени да работят. Чиновникът е уморен, като излезе, иска да си почине от еднообразния живот. Туй еднообразие е убило умовете на хората, те за нищо не са способни. И следователно най-първо ние трябва да се освободим от еднообразието в живота. И в дома, и там мъжът е еднообразен, синът е еднообразен, „Е, Марийке, какво ще сготвиш днес?“ – „Е, боб ще сготвя.“ – „А утре?“ – „Леща, супа, това ще готвя цяла седмица.“ 10, 15 яденета в цялата година и 10 години като му готви все тъй еднообразно, вече Марийка не е същата. Тя е била най-голямата красавица, но в тази кухня какво е научила? – Изгубила си красотата. Тя казва: „Аз зная да готвя боб“. После гледам, че плаче. „Защо плачеш?“ – „Е, моят възлюблен – пак плаче, – наготвих му боб.“ Нейният възлюблен я кара да плаче, но и възлюблената, и тя, като дете, плаче. Гледаш я, текат четири реда сълзи. Тя плаче, но и той плаче: „Ах, тя иска за Великден костюм, какво да се прави, пък шапка, трябват 2–3,000 лева, оттук, оттам трябва да се вземе“. – „Ех – казва тя, – да се върне той вкъщи и костюм да няма...“ И тогава ние мислим, че сме хора християни. Аз не говоря за езичниците, говоря за туй, което става в България. Същото става и в Англия, туй са факти, навсякъде стават. И сега седим ние, при този живот, и казваме: „Как ще се поправи света?“ Как ли? Първия ден ще готви мъжът, а втория ще готви жената, третия ден ще готви синът, четвъртия ден – дъщерята. После пак ще се редуват: жената, мъжът и т.н. Тъй. Трябва да се освободим от еднообразието. После вземете турците: Защо те не могат да мислят? Защото обичат еднообразието: турчинът 3 пъти ще се вземе да сиизмие ръцете хубаво. То е отлично. Мохамед е учил така, той обичаше чистотата: 5 пъти на ден турчинът трябва да се мие. Е, туй е еднообразие, измиеш се веднъж, дваж и четеш същите молитви. И турчинът, като му стане това един навик, хипнотизира се и казва: „Моята къща е 7 ката нагоре и 7 ката надолу, да става каквото ще“

Сега да дойдем и до най-видните културни хора, до политиците, и те говорят за „любимия“ народ, за „брашнения чувал“. Оплакват народа си, защото бил обеднял. Но аз казвам: Ако тия български министри биха отишли да орат земята – всеки един български министър да оре на нивата, по 2 часа на ден, или да копае на лозето по 2 часа и тогава да иде в министерството да разглежда делата, не щеше ли да бъде по-добре? И един владика, преди да разгледа едно дело за развод, най-първо да иде да покопае. Всички трябва да копаят, и аз ще копая. Туй трябва да ни бъде едно правило. Когато ние почнем да копаем и да работим, тъй както Господ е създал света, ние ще поумнеем, защото ще влезем във връзка със земята и ще почувстваме страданията, които сме причинили на хиляди същества в нея. А сега нашите крака са обути с обуща и казваме: „Лицето му почерняло, той е дявол, очите му са хлътнали, побеляла му главата, а онзи е благороден човек, защото е беличък, очите му весели“

Любовта е, която ще определи качеството, стремежите, благородството на вашите синове. Мъдростта е, която ще даде формите им, ще развие техните способности, а Истината е, която ще даде методите, как да работят. Сега религиозните хора казват, че една майка ражда по Любов. Е, по Любов като ражда, тя няма да се мъчи три дена, а ще ражда без мъки: с мъки раждат само грешните хора. Имаш едно лошо желание, искаш да си отмъстиш, ред години го носиш в сърцето си, лицето ти ще стане черно, защото зло носиш в себе си, но един ден все ще извършиш туй престъпление: ти си родил туй желание, ти си родил едно дете, то е една форма, която живее в невидимия свят, един престъпник, създаден в духовния свят, и този престъпник ще се роди на земята.

Главното сега е, да останат тия мисли у вас, необходимо е Истината да се загнезди в сърцата ви. Да любим Истината с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. Това е първото нещо, което е необходимо за българите, без разлика, от най-големия до най-малкия. Второто нещо: Българинът трябва да обича светлината, абсолютната светлина за ума, и да я желае с всичката си душа и с всичката си сила. После третото нещо: Българинът трябва да обича чистотата на сърцето си и да я желае с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Ако можем да приложим тия три неща в България, вътре в една година ще има една съвършено нова култура – в една година българите ще отидат 1,000 години напред. И не само това, но в 10 години черепът на българина ще се измени. И неговото лице няма да бъде като сега, ще придобие много правилен профил, правилен нос, ушите му ще се изменят, цялото му лице ще се измени, цялото му тяло, и европейците ще дойдат да видят новия тип на българина, който само при Истината, светлината и чистотата може да има. А при сегашното разбиране на българина ще имаме сегашния тип, за който европейците се произнасят както знаете.

Думите, които аз ви говоря, не са мои, те идат от един велик източник и аз ви ги казвам. Ако ги приемете, ще ги опитате, че тези думи са верни и истинни. Не са мои, не грешете душата си. Не мислете, че съм някой „голям“ човек. Не, не, едно нещо аз мисля: Аз зная, че Бог е Любов: аз зная, че Бог е Мъдрост, и тази Мъдрост не е такава, каквато учените мислят; аз зная, че Бог е Истина, и тази Истина е малко другояче, отколкото хората я знаят; аз зная, че Бог е Правда, и тази Правда е друга; аз зная, че Бог е Добродетел, и тази Добродетел е друга.

За лъжата

И сега моите думи какво ще произведат във вас? Вие ще седнете и ще кажете тъй: „Какво иска да ни каже нашият учител?“ Аз искам да ви кажа: Трябва коренно да се измените и да станете нови хора, хора на истината, без лъжа, без никаква лъжа! Не да казвате: „Малко бяла лъжа“, не! Без никаква лъжа! Че може да лъжете, то е друг въпрос, то е една слабост. Аз го считам слабост, но на здравия човек не се позволява да лъже. Аз вземам тъй: на болните хора се позволява да правят неща незаконни, но на здравия човек не се позволява, той трябва да разсъждава правилно.

За храненето

Тиквички пържени не употребявам, сирене не употребявам и такива деликатеси, плодове, не, не, на вашия учител малко ряпа стъргана с малко оцет и зехтин, малко хляб и нищо повече. И ще се свърши въпросът. Не е въпросът до ядене, а до Любовта. И най-пищната храна можете да имате, но ако нямате Любов, нищо не се ползвате. Когато седнем и имаме Любов, ще ядем сладко, ще се разбираме, макар да е и само бобец. С Любов ли е, то е най-красивото, нямаме ли Любов, това ядене е ненужно за мене. Сега аз изисквам от вас, които ме слушате, едно нещо. Знаете ли какво искам? Много малко искам. То е като онзи български лихварин: на едного дал пари назаем и му казва: „Няма да плащаш лихва, а само на гроша по една пара всеки ден“. И онзи, като не знаел да смята, казал: „Хубаво, по една пара“. И аз ще ви кажа като онзи: По една пара на ден.

Спрете се, като се върнете у дома, и си кажете тъй: „Ние употребили ли сме досега Любовта?“ Прегледайте вашия живот: служили ли сте един ден на Бога тъй, че да сте извършили волята Божия, както Той иска? Претърсете и намерете един красив ден в живота си, да сте го употребили тъй, както Той иска. Пред вас, пред себе си изповядайте се чистосърдечно и искрено, повдигнете си мислите и кажете: „Има ли един красив ден в моя живот, в който аз съм служил тъй, както Божията Любов изисква?“ Какъв важен въпрос е този! Туй искам от вас. Можете ли да го направите? Като се върнете всинца, които ме слушате, още тази вечер го направете, не утре, а тази вечер. И аз мисля сам да го направя. И туй преглеждане ще ми бъде най-приятното, защото ще зная, че вие разглеждате един от най-важните въпроси. Пък и аз с вас ще застана и ще кажа: В моя живот има ли един красив ден, в който съм постъпил тъй, както Божията Любов изисква? И аз ще постъпя със себе си с онази строга мярка на тази велика Божия Любов. Служил ли съм аз тъй безкористно с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила тъй, както този велик Господ изисква?

Нека тази вечер ние да отправим умовете си, сърцата си и душите си към Бога, да произведем една велика вълна в света, да почувства Господ, че ние искрено Го търсим. И когато почувства това, Той ще ни отговори. И тогава ще чуете онзи, тихия глас, и като го чуете, ще имате един от най-приятните моменти, който някога сте преживели!