Примирение УС
Entry posted by Розалина ·
1037 прегледа
За парите
Например обичаш парите, събираш ги и ги туряш в касата си, да им се радваш. Отвреме-навреме ги поглеждаш, да не би някой да ги е взел. Казваш: Искам да ми се намират тези пари, да ги употребя за нещо добро, всички да се ползват от тях. Право мислиш, но не постъпваш право. Ти мислиш само за себе си, искаш да се осигуриш с тези пари. Наистина, полезни са парите, но докато има хляб. Ако няма хляб, нищо не струват. Парите са условие за хляба. Когато има изобилие и без пари може, но ако няма хляб, парите са безпредметни. Хлябът символизира Божията Любов. Следователно, без Божията Любов не може, а без човешката – може. С други думи казано: без пари може, но не и без хляб; хляб без пари може, но пари без хляб нищо не са. Турете човешката любов на мястото на парите, а Божията – на мястото на хляба. Така поставени, те ще ви дадат истинско разбиране за живота. Само при това разбиране човек може да бъде свободен.
За скръбта
Ако волята Божия е да умре някой човек, защо скърбите, че умрял приятелят ви? Не лошо, че човек скърби. Скръбта е необходимост, но някога тя не е на мястото си. Ако заминалият за другия свят е по-добре, отколкото на земята, трябва ли да скърбите за него? Какво му допринасяте с вашата скръб? Друг е въпросът, ако положението му в другия свят е по-лошо от това на земята. Важно е е каквото знаете, да го прилагате, да не говорите само празни думи.
За Божията Любов и човешката любов
Стремете се към Божията Любов, която освобождава човека от всички ограничения. И Божията Мъдрост също освобождава човека от противоречията и мъчнотиите на живота. А човешката любов и човешкото знание го ограничават. Аз уподобявам човешкото знание на парите, а Божественото – на хляба. Истинското знание представя вътрешна връзка в човека, т.е. такава връзка, която обединява нещата. С това знание човек познава грешките си и лесно ги изправя. Обичаш някого, а се съмняваш в него. Коя е причината за това съмнение? Защо трябва да се съмняваш? Каква любов е тази, която причинява съмнение? Който прави погрешки, само той се съмнява. Да обичаш, това е Божествен подтик; да се съмняваш, това е човешко. Като придобиваш знания, ти трябва да различаваш Божественото от човешкото, да знаеш къде е границата между тях. Ако обичаш и ограничаваш, ти си пак в човешкото.
Казано е в Писанието: "Бог е Любов". Следователно любовта никога не ограничава. А и нея никой не ограничава. Обаче Бог сам се ограничава. За да Го познаем, Той слиза до нас и се ограничава. Значи Бог се е самоограничил, но не се е ограничил. Какво представя всъщност ограничението на Бога, не знаем. Едно знаем: Дето действа Божията Любов, там има знание и свобода. От гледището на тази любов, Бог казва: Прости на човека. Забрави обидите му. Човешката любов действа обратно. Тя казва: Дай длъжника си под съд. Не му прощавай. Ако на всички прощаваш, къде ще му излезе края? – Прости и не мисли за края. В Божията Любов законът е друг. Там даваш едно, вземаш десет. Като следваш този закон, всякога ще печелиш. Ако вършиш волята Божия, ти даваш едно, десет печелиш; ако вършиш своята воля, едно печелиш, а десет губиш. Това е закон, в който няма никакво изключение.
Според някои мярка за Божията Любов са чувствата. Чувства има и в човешката любов. Колко бащи и майки се жертват за децата си! Обаче тази жертва е за човешкото, а не за Божественото. Друга е жертвата например на мъчениците, които са се жертвали за Господа. Важно е човек да знае дали жертвата, която прави, е на място. – Все някога ще узнае. На земята или на небето, един ден ще научиш истината. – Ще я научиш, но късно ще бъде. То е все едно, да напълниш едното отделение на кесията си с пари и един ден да разбереш, че си живял по човешки, само за себе си. Мъчно ще бъде тогава да изправиш грешката си. На небето грешките се изправят мъчно. Там процесите са завършени. Следователно, още от сутринта трябва да знаеш, по кой път вървиш – по човешкия или по Божествения. Още в началото ще знаеш, по кой път вървиш.
И тъй, Бог е началото на нещата, а човек – краят. Следователно, още в началото трябва да знаеш, че пътят, по който вървиш, е Божествен, а не човешки. – Не мога ли накрая да позная, по какъв път съм вървял? – Може и накрая, но много няма да се ползваш. То е все едно, като се върнеш вечер от работа, тогава да разбереш, че си вървял по един или друг път. Защо още в началото да не знаеш къде вървиш? Помни: Не може да вървиш в човешкия път и да имаш Божествени резултати. И човешката любов има смисъл, но само за хората. Тя е полезна дотолкова, доколкото виното – за пияницата. Като изтрезнее, той сам се чуди как не е могъл да се въздържа да не пие. С човешката любов човек постоянно трупа дългове. Той пие, а кръчмарят пише на тефтера. Ако не може да плаща, кръчмарят го дава под съд. Човешката любов се точи от бъчви и се продава с чаши или шишета. Тя е опивателно средство, т.е. ферментирало, а не сладко вино. Човешката любов е вода, взета от локвите и блатата, а Божията Любов е вода от чист планински извор. Може да пиеш блатиста вода, но когато нямаш изворна. И ще пиеш толкова, колкото да не умреш от жажда. Обаче, ако си пред извора, ще пиеш от неговата вода – няма да мислиш за блатото. Човешката любов е за предпочитане пред смъртта, но не и пред живота. Като живее, човек непрекъснато се развива, всеки ден придобива нещо ценно. Така той върви от човешкото към Божественото и постепенно навлиза в правия път. Вашето бъдеще зависи от онзи капитал, който ви е даден от Бога. Ще работите с него и ще го увеличавате.
Аз говоря за Божията Любов и за човешката любов, като присадки на дърво на живота, т.е. на Божествения организъм. И двете присадки дават плод, но плодовете на Божията Любов не могат да се сравнят с тези на човешката любов. Първите са вечни, а вторите – временни. Докато си в човешката любов, всякога ще грешиш. Не се смущавай от това. Казал си една обидна дума – нищо от това. На другия ден ще кажеш една добра дума. Днес си постъпил лошо с някого. На другия ден ще постъпиш добре. Човек е дошъл на земята да изправя грешките си, да учи и да се усъвършенства. Човек е служител, заема всевъзможни служби.
Някой дойде при мене и с часове ми говори за любовта. Разказва ми, че обича хората, че им помага, че се жертва за тях. Обаче щом излезе от стаята ми, веднага го поставят на изпит. Вместо да прояви Божията Любов, той постъпва по човешки. Казвам: Ти си облякъл човешката любов в дрехата на Божията Любов и щом съблечеш тази дреха, виждаш, че сам си се лъгал. Едно от качествата на Божията Любов е, че тя от нищо не се цапа. Тя е извор, който постоянно блика. Който има тази любов, от нищо не се смущава. той е тих и спокоен. Той никога не плаче и не въздиша. Само човешкото плаче. Кръв излезе от порите на Христа, но Той не заплака. Той каза: "Господи, на Тебе предавам духа си. Да бъде Твоята воля!" – Защо плаче човек?- За да се освободи от излишния товар. Следователно има смисъл да плачеш, когато си много натоварен. Плачи, да дойде някой да вземе част от товара ти, за да се облекчиш. Обаче, ако нямаш товар, няма смисъл да плачеш. Хората плачат и когато са натоварени, и когато нямат товар. В първия случай плачат, за да ги облекчат. Във втория случай плачат, за да ги натоварят.
Много пъти съм ви говорил за Божията Любов. И днес ви говоря за нея, но въпреки това, малцина я познават. Който живее в човешката любов, всякога е недоволен. И като богат, и като беден, той всякога казва, че нищо няма. Онзи, който живее в Божията Любов, всякога е доволен. И нищо да няма, той е доволен, мисли, че е е в изобилието на живота. "Роденото от Духа е дух, а роденото от плътта -плът". Аз превеждам този стих: Роденото от Божията Любов е Божествено, а роденото от човешката любов – човешко. Който живее в Божията Любов, лесно се примирява с човешкото. Но който живее в човешкото, не може да се примири с Божественото. Само Бог е в сила да примири човека със себе си. Само Той знае тайната на примирението. Що се отнася до човека, той не знае начините, по които може да се примири с Бога.
Като говоря за човешката любов, не казвам, че не трябва да живеете в нея. Искам да ви кажа кога се предпочита човешката любов.
И тъй, нека остане в ума ви мисълта, че човешката любов е външна дреха на Божията Любов. Следователно, ако божията Любов не е вътре в човека, човешката любов няма смисъл. Ето защо, за да има смисъл и цена човешката любов, вие трябва да подхранвате Божията Любов в себе си. Само така човешката любов ще се примири с Божествената. Иначе, като външна дреха само, без никакво съдържание, тя е осъдена на смърт. Какво струва опаковката на книгата без нейното съдържание?
Проявената любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.
29 Утринно Слово от Учителя, държано на 23 април 1933 г., София – Изгрев.
1 Коментар
Recommended Comments