Често се говори за човешкия ум и за човешкото сърце. Умът трябва да има две качества, свързани в едно: благост и истинолюбие. Ако умът не съдържа истината и благостта, не може да бъде продуктивен. Когато се казва, че чрез ума се постига всичко, разбираме оня ум, в който се крие истината и благостта. Тия качества представят същината на Бога. Човешкият ум е ясен и прозорлив, но ако не се домогне до същината на Бога, т. е. до истината и благостта, нищо не може да постигне.

~

Какво се иска от човека? – Разумност. – Волята произлиза от един свят, а разумността – от друг. Тия два свята се съединяват в едно. Значи, волята – светът на жената, и разумността – светът на мъжа, се съединяват в едно и образуват човешкия свят. Жената, в истинския смисъл на думата, представя благостта, а мъжът – истината. Ето защо, благостта и истината трябва да се съединят в едно, да проявят висшия ум в човека. Не е позволено на мъжа да си служи с лъжата. Ако не говори истината, мъжът не може да бъде разумен. Ако не проявява благостта, жената не може да има нужната мекота и воля. Само мекият човек е истински волев.

Казваме: Да бъде волята на Бога! Това значи: Да се прояви благостта на Бога! Три неща са нужни за човека: Да бъде волята на Бога! Да се освети името Божие! Да дойде Царството Божие на земята! За да се изпълни волята на Бога, нужно е благост. Не можеш да служиш на Бога без любов. Благостта произтича от любовта. Казваш: С любов или без любов, трябва да се живее. Да живееш без любов, това значи, да бъдеш всякога недоволен. Какъв живот е тоя? Ако истината и любовта не са съединени в едно, животът не може да се прояви.

~

Истина и факт са две различни неща. Казваш, че си видял много неща, знаеш истината. – Ти знаеш известни факти, но това не е истина. Истината не се занимава с взимания и давания, с речено-казано, с дребни неща. Това са факти в живота. Истината освобождава човека и внася живот в него. Да изгубиш истината, това значи, животът ти да потъмнее. Ако живееш в истината, ще имаш един резултат; ако живееш вън от истината, ще имаш друг резултат.

И тъй, истината има отношение към светлината. Да живееш в света на истината, това значи, да различаваш нещата по форма, съдържание и смисъл.

...Животът на истината носи пълното, абсолютно знание. То освобождава човека от горчевините. Докато си в противоречия и опитваш горчевините на живота, ти си в тъмнина. Какво знание е това, при което се усъмняваш по няколко пъти на ден? Казваш: Вярвам в Бога, вярвам в Христа. Вярваш, но ако работите не ти се нареждат, както очакваш, веднага започваш да се съмняваш и в Бога, и в Христа. Казваш, че Бог не мисли за тебе. Каква вяра е тая, която допуща съмнението? – Имам търпение. – Имаш търпение, но лесно избухваш.

~

Човек трябва да се освобождава от своите временни, преходни желания. Те спъват неговото развитие. Силата на човека се крие в истината. Той трябва да възлюби истината. Чрез ума си той възприема истината. Силата на човека се крие в благостта, която той възприема чрез сърцето си. Не говоря за физическото сърце, но за разумното сърце, което мисли и разбира същината на живота.

Следователно, ако не възприемеш истината чрез ума си и благостта чрез сърцето си, нищо не можеш да постигнеш.

Ти можеш да се домогнеш до Божественото, до великото и красивото, само чрез благостта и доброто, само чрез истината и свободата в себе си. Само истината и благостта внасят в човека вътрешна сила, вътрешен мир и спокойствие. Те продължават човешкия живот. Да мисли човек, че по механичен начин може да се подмлади и да продължи живота си, това е заблуждение.

– Бог е благ, всичко ще нареди. – Вярно е, Бог е благ и всякога е бил такъв, но благостта има отношение към любовта, която изисква разумност. А разумността има отношение към истината и мъдростта. Любовта, мъдростта и истината са три еднакви величини, тясно свързани помежду си.

Казано е в Писанието: „Бог възлюби истината в човека." Значи, Бог възлюби в човека разумното, великото, което той може да прояви. Докато говориш истината, ти всякога ще изпитваш дълбока, вътрешна радост в себе си. Истината носи радостта. Дето е истината, там е радостта; дето е радостта, там е щастието. Дето е истината, там е и благостта. Те вървят заедно. Те се свързват по вътрешен път, като образуват нещо цяло, неделимо. Ти не можеш да влезеш в Царството Божие, ако не носиш истината и благостта в себе си. Това се отнася и до млади, и до стари.

~

Казано е: „Онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва". – Кое е съчетал Бог? – Истината и благостта. Това е истинската женитба, на която хората не обръщат никакво внимание. Ако истината и благостта в тебе не са съчетани, ти си разведен мъж, или разведена жена. Не се развеждайте, т. е. не разлъчвайте онова, което Бог е съчетал във вас. Той е съчетал истината и благостта в човешкия ум. От това съчетание зависи щастието на човека. Каквито други съчетания да очаква, той може да ги постигне само чрез истината и благостта. Силен ум е само оня, в който истината и благостта са съчетани. Само тоя ум може да ви въведе в Царството Божие, във вечността. Дето и да отидете, тоя ум навсякъде ще ви придружава. Така ще бъде на небето, така ще бъде и на земята.

Питате: Как трябва да се живее? – По свобода и със свобода. Ти ще бъдеш свободен, и на другите ще носиш свобода.

~

Какво, всъщност, е мъжът и какво – жената? Според мене, който носи истината в себе си, той е мъж. Който носи благостта в себе си, той е жена. Значи, мъжът е образ на истината, а жената – образ на благостта. Такъв мъж и такава жена, съединени в едно, създават условия за идването на Бога между тях. Това наричаме истинска женитба. Мъж без истина и жена без благост не могат да се съединят в едно. Дето е истината и благостта, там е Бог, там е мястото на радостта и веселието, там е раят. Дето няма истина и благост, там Бог не живее, там е мъчението, там е адът. Някога вие се мъчите, но не знаете, защо се мъчите. Молите се, но молитвата ви не се приема. Много просто, нямате истината, нямате и благостта.

Какво представя човек? – Съчетание на истината и благостта. Човек не е нито само мъж, нито само жена. Ако на физичния свят си мъж, в духовния си жена; ако на физичния свят си жена, в духовния си мъж. С други думи казано: ако на физичния свят носиш истината, в духовния ще носиш благостта; ако на физичния свят носиш благостта, в духовния ще носиш истината. Ако се съединят истината отгоре и благостта отдолу, ще стане истинското съчетание между мъжа и жената.

Тогава, като жена, ти няма да обичаш мъжа, но истината в мъжа. И мъжът няма да обича жената, но ще обича благостта в жената. Истината и благостта, това е Бог в човека. Не можеш да обичаш жената, ако благостта не е в нея; не можеш да обичаш мъжа, ако истината не е в него. Тогава и Бог не може да обича човека, ако истината и благостта не са в него. Какво обича Бог в човека? – Само това, което е Негово. Бог направи човека по образ и подобие свое. Образът и подобието, това е истината и благостта, които Той е вложил в човека. Ако нямаш истината и благостта в себе си, ти не си направен по образ и подобие на Бога.

Да имаме образа и подобието на Бога в себе си! Да носим истината в себе си, която е образ и подобие на Бога! Да носим благостта в себе си, която е образ и подобие на Бога! Това е новото, което иде в света! Който разбира новото така, и го прилага, ще се радва на успех. Вие се колебаете, вярно ли е това, или не. Де е вярата ви? Можеш да вярваш, че носиш истината в себе си, а може и да не вярваш. Важно е, че ще имаш два различни резултата. Можеш да вярваш, че носиш благостта в себе си; може и да не вярваш. За предпочитане е да вярваш, че истината и благостта са в тебе. Вярвай в това, което Бог е вложил в тебе.

Сега аз ви показвам начина, по който хората могат да се обичат. Хората не могат да се обичат нито на земята, нито на небето, ако нямат истината и благостта в себе си. За да те обичат хората, истината трябва да живее в тебе. Това е най-великото благо за човека. За да те обичат хората, благостта трябва да живее в тебе. Това е най-великото благо за човека. По-велико нещо от истината и от благостта няма. – Де е любовта тогава? – Любовта включва всичко в себе си. В нея е знанието, силата, богатството, разумността, благостта. Като знаеш това, не търси тия неща вън от себе си. Всичко е в човека.

Професорът носи знанието в себе си. За ученика, обаче, той е само повод, да събуди неговите дарби и способности да учи.

...Казано е: „Възлюбил е Бог истината в човека." Значи, истината е вложена в човека. – Какво е нужно тогава? – Условие за нейното проявяване. Не се страхувайте от истината. Не казвайте, че не можете да говорите истината. Фактите не могат да се казват, но истината – всякога. В момента, в който се откажеш от истината, ти ставаш недоволен, нещастен; животът ти става мрачен и безсмислен. Най-малката грешка се отпечатва на окото ти – не можеш свободно да гледаш.

Това, което дава сила на човека, е истината в него. Това, което дава сила на човека, е благостта в него. Истината и благостта са качества на Божественото в човека. Съединени заедно, те дават условия за проява на любовта. Тя е плод на истината и благостта. Щом дойде любовта, с нея заедно иде и животът. Любовта ражда живота, осмисля го и го прави щастлив.

И тъй, бъдете благи и проявявайте благостта! Бъдете истинолюбиви и проявявайте истината! Това значи, да бъдеш чист, искрен, любещ. Христос казва: „Отивам при Отца си." Какво се иска от вас, за да отидете и вие при Отца си? – Да бъдете благи и да носите истината в себе си.

– Какво носеше Христос, като дойде на земята? – Той носеше благостта и каза: „Господи, прости им! Те не знаят, какво правят." Той носеше истината, затова никога не се уплаши и не се разколеба във вярата си. Като дойде страданието, Христос не потърси начин да се освободи от него, но потърси пътя, през който трябваше да мине, за да изпълни Божията воля.

~

В Божията Любов е благото на човека.

Истина и благост