Аз съм сълза изплакана от Твоето Сърце,

тъгуващо със хорските неволи

и с Любовта Ти жадните ще напоя,

ще ги даря с надежди нови.

Аз съм искра от вечния ти Пламък,

сияещ с необгаряща и жива Светлина,

и ако в мрак сърцето е сковано като камък,

ще го даря с частичка топлина.

Аз тих полъх съм от Песента Ти,

с чиито звуци птиците летят,

и ако някоя обхване я безверие,

с попътен повей ще я подкрепя.

Аз съм усмивката на Радостта Ти,

повдигаща дори най-тежкия товар,

и ако трудностите някого отчайват,

всепобеждаваща усмивка ще е моят дар.