Като се говори за светлина и тъмнина, явява се въпрос, коя е причината за противоречията и спънките, които вярващите срещат в разбиранията си. Преди всичко вярата е закон на човешкия ум, на човешката мисъл, а надеждата – закон на човешкото сърце, т. е на човешките чувства. Който не работи със закона на надеждата, той не може да развива нормално чувствата си. Надеждата в човека трае от изгряването до залязването на слънцето. Тази е мярката, с която надеждата определя, т. е. мери нещата.

От сутрин до вечер човек приема благата, които слънцето му дава, като се ползва от условията за развиване на своите чувства: индивидуални, обществени, общочовешки и морални. Какво представят моралните чувства? – Отношения на човека към своя ближен, подобен на него, и отношенията му към по-долните от него – растения и животни. Човек не може да вземе от хората, от животните и от растенията нещо, ако няма правилни отношения към тях. Да има човек правилни отношения към всички живи същества, това значи, да знае, как да дава и как да взима. В това отношение природата е крайно взискателна. Тя има една книга, в която са написани имената на всички хора. Срещу всяко име тя е поставила две графи, отгоре на които пише, колко е дала и колко има да взима. Този закон се вижда ясно в притчата за талантите. Природата знае, на кого колко таланта да даде. На едного е дала един талант, но като не го е използвал разумно, тя го взела обратно и го дала на онзи, който имал пет таланта. На втория дала два таланта, а на третия – пет. Тя дава на всеки човек заслужено.

Какво представя смъртта? – Най-голямото ограничение и най-голямата свобода. Мнозина мислят, че като умрат ще бъдат свободни. Само онзи ще бъде свободен, който знае законите, да излиза и влиза свободно в тялото си. Който не знае тия закони, той е вързан за тялото си. Такъв човек и след смъртта си не е свободен. Той се намира в големи ограничения. – Защо? – Той сам се е свързал с хиляди нишки, за скъсването на които се иска съзнателна, разумна работа.

Човек получава от Бога изобилно, а дава оскъдно. За да го научи, как да дава, природата държи сметка за всичко онова, което и на него е дадено. Един ден, когато му се отнеме всичко, човек трябва да знае, че причината за това е той сам. Когато му се е давало изобилно, той е задържал всичко само за себе си. Но и при това положение, като му отнемат всичко, Бог пак не го оставя съвсем сиромах. В замяна на отнетото му дава нещо ново. Човек трябва да се откаже от лихварството. Невидимият свят държи сметка за всяка напразно изразходвана енергия. Тъй щото, мисли ли човек само да живее, той трябва да знае, че ще го държат отговорен за всички негови действия. За всяка празна дума човек ще дава ответ. Каже ли на някого, че го обича или мрази, ще отговаря за думите си. Не е позволено на човека да изразходва напразно Божествената енергия. И като обича, и като мрази, човек внася нещо в живота си. Като обича, той увеличава щастието си; като мрази, той руши щастието си. Значи, омразата е обратната страна на любовта. Някой казва за някого: Изяде ме този човек. – Щом те изяжда, той те обича. Човек яде това, което обича.

Защо трябва човек да обича? – За да живее. Като обича, човек живее в топлината на живота. Като мрази, той живее в студа на живота. Трябва ли човек да мрази? Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се пита, може ли без студ в живота. През лятото, при хубаво време, децата играят по цели дни на двора, забравят да се приберат при майка си и баща си. Обаче, зимно време, при големите студове, дето да отидат, те бързат да се върнат у дома си при майка си и баща си. Значи, благодарение на студа, т. е. на омразата в живота, децата се връщат при майка си и при баща си. При щастливия живот на земята хората забравят Бога. Дойде ли нещастният живот, те започват да си спомнят за Него.

Според една източна легенда, един от инуските богове пожелал да слезе на земята, да види, как живеят хората. Позволили му да слезе най-много за четири – пет години и след това да се върне, да продължи работата си на небето. Като слязъл на земята, той решил да се въплъти в животинска форма, оттам да изучава живота. Като видял едно прасе, харесала му тази форма и влязъл в нея. С тази форма заедно, той приел и качествата на свинята. Той расъл, уловолствал се в живота и станал голям шопар. После се оженил, родили му се няколко прасенца и се радвал на щастието си. Така изминали десетина години, но той не помислил да се върне на небето, дето го чакали да продължи работата си. Като видели, че доброволно няма да се върне, взели всичките му прасенца. Той пожалил малко, но си казал: Щом другарката ми е жива, можем да минем и без прасенцата. За да го накарат да се върне, взели и другарката му. Той потъгувал и за другарката си, понеже останал самотен, но като се утешил, видял, че може и сам да живее. Най-после взели и неговия живот. Като се видял на небето, между своите другари, той се засмял на себе си и разбрал, колко безсмислено прекарал живота си на земята.

Такова е положението на всеки човек, който мисли само за ядене и пиене и не намира никакъв смисъл в живота. – Не, животът има дълбок, вътрешен смисъл, но човек трябва да намери този смисъл. Ако е въпрос да се удоволства, човек може да си позволи и това, но само според закона на любовта. Като е дошъл на земята, той не трябва само да обича живота, но същевременно трябва да го разбира. Животните, които живеят повече в стадно състояние, и те обичат живота и са готови да се борят за него до смърт. Опитайте се да хванете една свиня, да видите, какво ще стане. Тя ще нададе страшен вик, на който ще се отзоват всички свине от стадото и могат да ви разкъсат. Кой не се бори и не плаче за живота си?

Всеки човек иска да бъде щастлив, но той трябва да знае, че щастието му зависи от една страна от любовта, която има към ближните си и от тяхната любов към него, а от друга страна – от любовта му към Бога и Божията Любов към него. Без тази любов човек не може да има външно и вътрешно щастие. Чрез любовта човек примирява всички противоречия. За любещия, за светия човек и смъртта е благословение.

Човек трябва да знае, не само часа на своето заминаване, но и всичко друго, което се отнася до неговия живот. Запример, той трябва да знае местата, дето се проявяват неговата мисъл, неговите чувства и неговата воля. Днес мисълта се проявява чрез мозъка; чувствата – чрез симпатичната нервна система, в тъй наречения слънчев възел – plexus solaris, който неправилно наричат сърце, волята се проявява чрез ръцете и краката. Сърцето има свой представител в главата, а главата има свой представител в сърцето. Когато някой човек ви обича, той помага на сърцето ви; когато някой мисли добре за вас, той помага на мозъка ви, т. е. на главата ви; когато някой желае свободата ви, той помага на ръцете и на краката ви.

И тъй, за да се проявява човек правилно, всичките му удове трябва да бъдат свободни, без никакъв дефект. Всяка болка в очите показва, че в свободата липсва нещо. Ако болката на човека е в ушите, в знанието му липсва нещо. Ако носът го боли, в интелигентността му липсва нещо. Ако в устата си има някакъв дефект, в любовта му липсва нещо. Ако ръцете го болят, той е нарушил Божията Правда. Ако краката го болят, той е нарушил някаква добродетел. Който служи на истината, очите му ще бъдат здрави; който служи на мъдростта, ушите му ще бъдат здрави; който служи на любовта, устата му ще бъде здрава. С други думи казано: служите ли на добродетелите, всички удове в организма ви ще бъдат в изправно положение. И тъй, дайте път на всички добродетели в себе си, за да бъдете здрави. Любете без страх, за да бъдете здрави. Обичайте, за да ви обичат. Давайте, за да ви дават. Любов, която дава и взима, е чиста, безкористна. В тази любов става правилна обмяна: когато единият дава, другият взима. Като се говори за любов, някои се страхуват от нея, да не изгорят. Добре, правилно изявената любов не изгаря – тя носи щастие за човешката душа; зле проявената любов изгаря човешкия живот. Добре приложеното знание усилва човешкия мозък; зле приложеното знание го разрушава.

Истинската любов е сляпа за погрешките на хората. И да вижда погрешките им, тя не ги отнася към душата, но към неустойчивото човешко естество. Душата, която е излязла от Бога и се стреми към Него, не греши. Който люби, той преценява и най-малката проява на любовта. Любовта закриля и най-малките същества.

Искате ли да вървят работите ви добре, всяка сутрин, като ставате от сън, турете ръцете си на горната част на главата и кажете в себе си: Господи, искам да Ти служа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си дух.

Под слънчевите лъчи