…Духовният свят е свят на музика. Тази музика е изкуство на ангелите. Тя е съединителна нишка между ангелския и човешкия свят. Когато за първи път се събудили ангелите в небето, започнали да пеят. Тогава светът почнал да се създава. Те и до сега пеят. За кого пеят ангелите? За хората. В красивата форма на ангелите е скрита разумността, която иде да помогне на човечеството.

Духовният свят е съществувал преди физическия. Човек се стреми към духовния свят, но не може лесно да влезе в него. Духовният свят представлява абсолютна реалност по форма, съдържание и смисъл. Физическият свят е реален само по форма. За да влезе в духовния свят, човек трябва да расте в Дух и Мъдрост. Хората ще разберат .духовния свят, когато се вглъбят в себе си. Да се вглъбиш в себе си, т.е. да влезеш в себе си, това значи излизане от физическия свят и влизане в духовния. Във физическия свят има граници, а в духовния – няма.

Едновременно човек е същество духовно и същество физическо. Връзката, която съединява духовното и физическото, това е душата. Тя е съзнанието на човека, чрез което той се проявява в духовния свят между ангелите, където всичко е музика. И затова, за да се прояви душата тук долу, на Земята, пак е нужна музиката. Тя е една среда, чрез която душата се проявява.

Ние още не сме готови: ако се изпее един тон тъй, както е в органическия свят, малко хора ще издържат на трептенията. Ако се изпее така, те ще се стопят като восък. Сегашният тон е нагоден според сегашните условия. Сегашната музика, технически както са наредени тоновете, тя механически е много вярна. Но тази музика в органическия свят не е вярна. Не е вярна, понеже като свириш органически, като пееш, едно растение расте, ако свириш технически, спира се растенето. Може да направите опит. Може да свирите с тъпан на някое цвете. Правили са опити: свирили са му с медна тръба, свирили са му с кавал, пели са на цветето...

Музикалните тонове имат каймак, тъй както е млякото от кравата. Няма да го кръщаваш, да му туряш вода. Като го издоиш и го свариш, образува се дебел каймак отгоре. Някои изяждат каймака на тона и остава само суроватката. Аз ви говоря за неща, за които съм правил опит. За мене музиката съставя съвсем друго нещо. Има една Божествена сила и там правят фалшификации. Като чуеш, веднага разбираш какъв е тонът. Онзи, който е страхлив, предава на музиката страх, онзи, който е недоверчив, предава на музиката недоверието си. Още като запее, предава ти недоверие. Онзи, който няма вяра, чрез пеенето ти предава и ти се обезвериш. Музиката е туй, което предава, понеже тя е един от най-добрите методи да се предаде едно качество на духовния свят. Музиката е най-добрата среда. Ако чрез музиката не можем да предадем Божествените качества, за които човешката душа мечтае, защо ни е такава музика?

Музиката в духовния свят, това е свободата на живота – свобода в ума, свобода в чувствата, свобода в духа. Тя е възходящ път към Бога. И затова всеки, който иска да влезе в духовния свят, трябва да се стреми към възвишеното, т.е. към един идеал, който да го освободи от ограниченията на обикновения живот. Този идеал човек може да намери в изкуството.

Две са главните качества, които изкуството трябва да притежава: първо, то трябва да събуди в човека подтик, стремеж да се приближи към Бога, и второ, то трябва да свърже човека с Божественото, с вечните идеи. Музиката е изкуство във възходяща степен и всеки, който иска да бъде духовен, трябва да пее и свири по всички правила на онова изкуство, което ще внесе в него възвишения живот и ще му покаже пътя към свободата.

…

Животът може да се разглежда от три становища: индивидуално, социално и общочовешко. Индивидуалното гледище има отношение към материалния живот на човека, т.е. към земеделието; социалното гледище има отношение към духовния живот на човека, т.е. към музиката и пеенето; общочовешкото гледище има отношение към умствения, идейния или Божествения живот, т.е. към поезията. Значи земеделието, музиката и поезията представят живота. Който може да оре, да пее и да поетизира, той разбира живота и се справя с него. Ако не може да оре, да пее и да поетизира, той не разбира живота и гледа на него като на загадка.

Ние отделяме духовния живот от музикалния, от светския, разпокъсваме живота. Ние разглеждаме живота по един особен начин, който не е полезен. Ако ти искаш да разгледаш един човек, ще му отделиш пръстите, главата, брадата, броиш костите, мускулите и търсиш човека – така ти никъде не може да го намериш. Трябва да търсиш човека в онази цялост вътре, която съществува. Музиката е една дреха, в която човек е облечен. Музиката е една дреха, говорът е друга дреха. Ти с тия двете дрехи трябва да бъдеш облечен. Едната дреха е поезията, с която е облечен човешкият ум. Музиката е една дреха, с която е облечено човешкото сърце. Музиката е забавление за сърцето, музиката е създадена за забавление на човешкото сърце. Поезията е забавление за предметния ум на човека.

Певците се раждат при особени условия. В тази епоха има добри условия за музика и могат да се развият някои певци. Слънцето много благоприятства за развитието на музиката и поезията.

Ти си одарėн, не ударен, но одарėн – имаш дарба за музика. Имаш желание да свириш, нямаш условия отвън. Щом имаш тази дарба, музикант можеш да станеш. Музиката е изкуство за трансформиране на жизнената енергия в човека. Ако не може да трансформира тези енергии, той музикант не може да бъде или той не разбира изкуството. Някой казва: „Мене музика не ми трябва". Тебе ти трябва музика, да трансформираш енергиите. Ако можеш повече да даваш, по-добре. Ако можеш да трансформираш енергиите в себе си, това е равнодействащата сила. Човек се отличава от животните и по това, че той има тази равнодействаща сила, има възможност. Без музика не можеш да учиш. Музика и поезия така вървят. Музика и поезия – тези са най-хубавите неща, които въодушевяват човека. То е отворен път за постижение на съвършенството. Защото идеалът на човека е съвършенството.

…

Музиката и поезията са най-хубавите пътища за възприемане на Божествената мисъл.

Някой път хората сравняват музиката и поезията. Музиката и поезията вървят заедно. Един поет не може да бъде поет, ако не е музикален. И музикантът не може да бъде музикант, ако не е поет. Едновременно те вървят. Поетът, за да изрази своя опит, той трябва да има музика вътре в себе си. Ако няма музика, той не може да бъде поет. Онова, което прави впечатление на хората, е не само изказването на думите, но и гласът, с който се изказват думите. Много пъти ти може да изнесеш думата любовно, но ако тази дума не произнесеш музикално, ще направи друго впечатление. Колкото един човек е по-музикален, толкова е по-благороден.

…

Музикантът същевременно трябва да бъде и поет. При окултната музика поезията е скрита вътре в самата музика. В нея има образи, израз има, идея има. Онези от вас, които искат да бъдат поети, езикът им трябва да бъде картинен, идеен, образи да има. И бъдещите поезия и музика трябва да бъдат картинни, да имат много живи образи.

…

Музика е това, което туря нещата в порядък. Онова нещо, което туря нещата в един порядък, в знаен порядък, което можем да го слушаме, да говори порядъкът, то е музика. Поезията е обяснение. Поезията дава ценност на този порядък. Музиката го създава, поезията го прогласява.

Музиката е изкуство във възходяща степен, а поезията – в низходяща. Музиката днес е по-напреднала от поезията. Това, което художникът не може да нарисува, поетът може да изкаже. Това, което четката не може да обхване, словото го изнася. Но това, което поетът не може да изкаже, музиката го изнася. Там, където художникът спира, почва поетът, а там, където поетът спира, почва музиката.

За благородството на човека е нужна музика и поезия заедно, затова човек трябва да ги обикне. Писането, пеенето – това са средствата за развитие на човешката душа. Те имат висока цел. Чрез тях човек се учи да концентрира своя ум.

Истинска музика, истинска поезия е тази, която засяга целия душевен живот на човека. Скръбта е създала истинската музика и поезия в живота. Тя е създала дълбочина в музиката, дълбочина в поезията. Никаква музика, никаква поезия не могат да съществуват, ако човек не приготви в своето сърце жертвеник, олтар, на който ангелите да принасят своята жертва на Бога.

Поезията и музиката са почивки в живота на онзи, който е работил.

Животът е музика, животът е поезия. Те са реални неща. С тях човек ще влезе в този висш Божествен път и като слезе, пак ще го носи със себе си.

Съзнателният живот всякога започва с музика, без нея не може да се мине в духовния свят. Тя е признак на висока култура. Цялата природа пее, всички велики същества пеят. Без пеене никой не може да се домогне до музиката на висшите светове. Само пеещият може да се хармонизира с духовния свят. Чрез песента той може да разговаря със съществата там. Затова човек трябва да се занимава с музиката като изкуство. Тя е едно необходимо условие за изграждане на човешкия характер. Чрез нея се дава подтик на Висшето, Божественото в човека, за да създаде най-възвишеното.

Петр Дънов – Музика (Електронна Библиотека star05.net)