Азбука на разбирането

Като прочетете 15 гл. от Евангелието на Йоана, ще видите, че тя представя кратки извадки от една дълга реч, която Христос е държал преди две хиляди години. Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът". И тъй, за да разберете, какво е говорил Христос, вие трябва да разбирате отношението на разумността към живота. Една от причините за погрешките на хората се дължи на това, че те не оценяват живота, както трябва. Учени и прости, духовни и светски не оценяват живота. Ученият иска да стане по-учен, отколкото е, вследствие на което злоупотребява с живота. Духовният иска да стане по-добър, по-чист, вследствие на което и той злоупотребява с живота. Пътят, по който хората вървят, е двояк: път на инволюция и път на еволюция. Висшите, разумни същества следват инволюционния път. Те съзнателно слизат в низшия свят, да помагат на хората. Те слизат все по-надолу, ограничават се съзнателно, докато дойдат до една точка, дето инволюцията им спира. Щом дойдат до тази точка, те казват: Постигнахме целта си. По-надолу вече не можем да вървим. Те искат да се върнат назад, но не могат да се върнат по същия път, по който са дошли. За да се върнат назад, в помощ им идват човешките души. Те им показват пътя на възлизане, наречен еволюция. По този начин те взаимно си услужват.

И тъй, хората, които поемат пътя нагоре, са овчари и козари, които по цели дни пасат овцете и козите си – желанията си. По цели дни говорят за своите овце и кози: тук се изгубила една овца или коза, там вълк изял една овца и т. н. Когато овцете и козите ви една след друга започват да умират, вие страдате и казвате: Защо трябваше да умре моята овца или коза? Овцата може да умре от собствена смърт, но могат да я заколят и принесат в жертва. Ако не знаете, къде е овцата, или не знаете, какво е станало с нея, казвате: Къде отиде овцата ми? – Много просто, отишла е някъде да се учи. Това са иносказания, които трябва правилно да превеждате. Сега, като говорим за разумността в живота, имаме предвид отношението на светлината към живота. Животът е благо, за проявата и развитието на което са нужни три цвята: червен, жълт и син. Разумността специално произтича от жълтия цвят. Жълтият цвят има отношение към знанието, към опитностите на човека. Червеният цвят не може да се прояви, ако жълтият не му дойде на помощ. Значи, човек не може да оцени благата на живота, докато не е разумен.

За какво служи азбуката.Чрез нея се учим да четем и пишем.Веднъж я научаваме и после цял живот ползваме.В тази беседа се съдържат азбучни истини.Да не забравяме и да прилагаме.