Преди време на един дъх бях изчела книга с това заглавие от съветски автор.Помня как не легнах изобщо ,но за една вечер изчетох историята.Двама млади,които се срещат случайно.Любов,която не се реализира и всеки извървява своя път до среща на попрището жизнено към края,когато са посребрели и помъдряли.Минали през октомврийската революция и втората световна война.

Защо се сетих внезапно за тази книга.Не знам.Но изведнъж си предстaвих живота,като едно изкачване на висока планина.Отначало ,долу в ниското е топло,населено и шумно.Поемаш нагоре и вървиш сред дивни ливади,цветя ,водопади и прочее красоти.Млад си и припкаш без умора ,а наоколо сезоните се сменят,но на тебе ти е свeтло под шапката.После неусетно гледката се сменя.Гората оредява ,за да премине в храстчета с оскъдна растителност.Преобладават камъните.Вървиш по билото и е сравнително равно,но понякога има хребети,от които ти настръхва косата .Те се редуват със стръмни урви,сипеи и пропасти.Някой път пропадаш и тогава отново тръгваш нагоре към върха,по друга пътечка.и така ден след ден.На тази отсечка от маршрута ,си по-често сам,отколкото с компания.Времето е променливо.Като я няма мощната закрила на гората ,слънце,дъжд и вятър се сменят произволно , а човекът стои и мисли що да прави.Да ,ама там докъдето е стигнал ,не върви да се спре.Няма какво да се прави на голите зъбери.По-добре да се достигне мечтания връх ,а после ...........Това после е друга тема.

И така,както казва една моя приятелка,възрастта ме направи невидима.А тя беше и в моите очи все още е красива жена...........

Аз засега движа в зоната на гората.Вярно,проредява и виждам между дърветата голите бърда,но има време докато стигна до тях.

Като се изкача ,ще пиша пак.До скоро.