Любовта на Бога

Entry posted by Надеждна · Юли 13, 2011

1079 прегледа

Искаше ми се цитатите от тази беседа да сложа с вчерашна дата - 13.07., защото усещам, че е "крайъгълен камък" в моя живот. Попадна ми на 10.07.2011, след посещението на такова вълнуващо място, каквото е къщата на ББ в Айтос. Малка книжка с три беседи, със снежен изглед от Рила на корицата. Отгърнах наслуки, за да видя каква мисъл ще ми се падне, прочетох я набързо по диагонал, защото наоколо ми "бръмчеше" ежедневието. Някой ме заговори и аз трескаво затворих книжката. Като се поуспокои обстановката, отгърнах пак наслуки - и какво да видя - същата мисъл!?! Разбрах, че Вселената ми праща знак, който нямам право да подмина и зачетох беседата от начало, а отговорите на хиляди въпроси се "изсипаха" сякаш интервюирах Учителя.

Питам: в какво се заключава свободата? Птицата е свободна, когато хвърчи; щом не може да хвърчи, тя греши. Рибата е свободна, когато плува; щом не може да плува, тя греши. Огънят е жив, когато гори; щом не може да гори, той е мъртъв. Вятърът върши работа, когато духа; щом престане да духа, той не може да извърши никаква работа, той е мъртъв. Водата е жива и върши работа, като тече; щом престане да тече, тя не е способна за работа, тя е мъртва. И най-после, човек е свободен само когато мисли. Престане ли да мисли, той изгубва свободата си. Следователно птицата хвърчи, рибата плува, огънят гори, вятърът вее, водата тече, а човек мисли. И така, с петте сетива човек се запознава с външния свят, който го обикаля. Обаче, как познава той Божията Любов? Как познава Бога? Докато човек не чувства, той не може да познае Бога, не може да възприеме Божията Любов. Оттук следва: не може ли човек да почувства Божията Любов, той не може и да мисли. Щом не мисли, той не може да бъде свободен, той е мъртъв човек. Значи, който няма Божията Любов в себе си, той не мисли, той не е свободен, той е мъртъв човек. И обратно: мисли ли човек правилно, той е свободен, той носи в себе си Божията Любов.

Мнозина искат да знаят причините за страданията. Казвам: много са причините за страданията. Например, ако главата, гърдите и стомахът на човека са здрави, а единият му крак е болен, той непременно ще изпитва някаква болка, някакво страдание. Или, ако ръцете и краката му са здрави, а само едното ухо е болно, той пак ще усеща болка, ще чувства някакво страдание. Болезнените състояния създават вътрешна дисхармония в организма. Следователно вътрешната дисхармония е резултат от онова грешно състояние, което човек сам си е създал. Казвате: „Защо страда човек?“ Човек страда, понеже се е отдалечил от Бога и не знае как да се върне. Веднъж отдалечен от Бога, той се намира в положението на човек, който не стъпва здраво на земята: той върви, но постоянно се подхлъзва и пада. Такова е положението на всеки, който не обича Бога. Първият човек още, поставен в пътя на Любовта, показа, че не обича Бога. При първата стъпка в този път той се подхлъзна, от което видя своята слабост. Той нямаше Любов към Бога, понеже яде от забраненото дърво. Страданията на съвременните хора показват, че и те не обичат Бога. Бог каза на Адам: „От дървото за познаване доброто и злото да не ядеш!“ Обаче, дойде черният адепт при Ева и каза: „Ако ядете от плодовете на това дърво, вие ще придобиете много знания и ще станете богове“. Тя се убеди в неговите думи, яде от плодовете на забраненото дърво, а после даде и на Адам да ги опита. След това и двамата се видяха оголели.

Сега, вие искате да знаете как е станала тази работа с първите хора. – Тя е станала точно така, както става и с вас. Всеки ден вие повтаряте постъпката на вашия стар баща. Каквото направиха Адам и Ева в миналото, това правят съвременните хора всеки ден. И тогава хората си създават една крива философия и казват: „Наистина, днес и ние ядем от забранения плод, но утре ще изправим живота си“. Не, такава философия не съществува. Философия на утрешния ден не е известна. Истинската философия е философията на сегашния момент. Момента, в който сгрешим, денят се свършва и настава нощ. И тук се явява трагедията на живота, че хората искат да оправят работите си в нощта. Ти пътуваш през някоя тъмна, черна нощ; нито звезда, нито луна на небето; сбъркаш пътя, заблудиш се някъде и казваш: „Нищо, все ще намеря пътя“. Какъв път ще намериш сега? Не виждаш ли, че отникъде светъл лъч не прониква? Ти си в пълен мрак, повече можеш да се заблудиш, но не и да се оправиш.

Казвам: изисква се правилно съпоставяне между явленията в природата и в живота. Съвременният свят, както е създаден, представлява богата трапеза с ядене, на която има много места за изкушения. Всеки бърза, иска да седне, да се нахрани от тази трапеза, но в бързината си, в лакомията си ще попадне, именно, на едно от тези места за изкушение и от този момент ще изгуби здравето си. Същото може да се каже и за книгите. Има книги, които не трябва да се пипат. Вие минавате някъде, виждате една книга, казвате: „Ще я отворя, ще надзърна само, да видя какво е написано в нея“. Така постъпват войниците във време на война. Върви някой войник, изпратен по работа от една войскова част в друга, но по пътя, още отдалеч, вижда, че нещо свети. Той си мисли, че някой е изгубил или ножче хубаво, или кесия и бързо се навежда да го вземе. Обаче то се оказва бомба. Едва се докосва до нея и тя експлодира в ръцете му. Казвам: каквото чуждо вземе човек, то е бомба, която непременно ще избухне в ръцете му. Не ви трябва нито ножчето, нито кесията на вашия ближен. Чуждото не ви е потребно. Който разбира закона на Истината, той ще се съгласи с това положение. Бог е поставил всяко нещо на своето място, ето защо никой нищо не може да вземе от това, което Той е наредил.

Ако човек забогатее и не може да използва своето богатство, както трябва, той ще се намери в положението на магаре, което само пренася товара на господаря си. Ако човек стане силен и не използва силата си на място, той ще изпадне в положението на бик, който знае само да муши с рогата си. В истинския смисъл на думата, човек е само онзи, който мисли право.

Без Любов човек е животно; без Любов той е изложен само на грехове и престъпления. И каквото мисли, каквото чувства този човек, от единия до другия край на живота му, това са само грехове и престъпления. Щом Любовта напусне човека, той вече е изложен на страдания. Хора, които нямат Любов в себе си, не могат да търпят човека на Любовта. Дойде ли при тях такъв човек, те казват: „Да се махне този човек оттук!“ Не постъпиха ли евреите така с Христос? Те казваха: „Махнете, разпнете този човек, защото се нарича Син Божи“. Евреите искаха да подчинят Христос на своята воля: едни искаха от Него пари, богатства; други искаха да ги направи щастливи, да им помогне да се оженят за добри жени, да имат добри деца и т.н. Обаче Христос казваше: „Аз не дойдох да изпълня нито своята воля, нито вашата, но дойдох да изпълня волята на Отца, Който ме е проводил. Аз съм Син Божи, изпратен на земята да науча хората как да живеят“. Те не останаха доволни от Неговия отговор и казаха: „Такъв човек, който не иска да изпълни нашата воля, ние го поставяме на кръста“. Не се ли повтаря същата история и днес в света? Кой не е разпнал Божественото в себе си? Някой казва: „Мъчи ме нещо вътре“. – Какво те мъчи? – Мъчи те нещо, защото си изгубил мира си. Който не говори истината, той изгубва своя вътрешен мир. Повечето хора днес се лъжат едни-други на общо основание. Освен това много хора не признават, че нямат Любов, и казват: „Ние имаме Любов, но външните условия, хората около нас ни създават препятствия и трудности“. Не, външните условия не създават трудностите в живота, но вътрешните условия в самия човек са причина за всички страдания, мъчнотии и противоречия. Защо се мъчи гладният човек? – Защото храната, Словото не е в него. Защо страда човек? – Защото няма Любов. Христовите ученици страдаха ли? Те бяха подложени на големи гонения, преследвания и мъчения, но не страдаха. Те бяха големи мъченици, но всичко понесоха заради Христос. Те имаха Христовата Любов в себе си. Който няма Любов, той не може да понесе и най-малкото страдание.

Казвам: ако човек иска да се жени, той трябва да има само една жена. Коя е тая жена? – Любовта. Който няма Любов, от него човек не може да стане. Жена, която иска да се омъжи, и тя трябва да има само един мъж. Кой е този мъж? – Мъдростта.

Ако човек се обърне с лицето си към света и очите му са отворени за него, а няма Любов в себе си, той ще изпадне в изкушение.

Как и от какво се изкушават хората в света? Мома види някой млад момък и веднага го хареса, пожелае го за себе си. Или обратно: момък види някоя красива мома, хареса я, пожелава я за себе си. С пожеланието идва вече изкушението. Не е лошото в това, че момата харесала момъка, или че момъкът харесал момата. Обаче лошото се състои в това, че момата веднага пожелава този момък за свой мъж, или момъкът пожелава момата за своя жена. Тръгват един след друг, ревнуват се и т.н. Кой дава право на момата или на момъка да се следят един-друг, да тичат един подир друг, както сянката подир човека? Преди всичко те трябва да знаят, че това, подир което тича момата или момъкът, е сянката на човека, но не и самият човек. Ако аз държа в ръката си запалена свещ и вие тръгнете подир свещта ми, какво ще стане с вас? Представете си, че свещта ми изгори; какво ще правите тогава? Вие ще ме изгубите и отново ще се намерите в тъмнина. Разумното в човека, което вие търсите, е някъде зад свещта, където вашият поглед не може да проникне. Слънцето изгрява, виждате неговата светлина, но както и при свещта, вие още не сте намерили разумното в човека; вие не сте намерили Истината, която слънцето носи. Вие имате някакво желание, но това желание не е нищо друго, освен запалена свещ – която някое разумно същество носи. Тичате подир вашето желание, т.е. подир тази запалена свещ, но щом тя изгори и вие изгубвате желанието си. След това се срамувате, че не сте постигнали желанието си. Така е и с всеки човек, който се е влюбил в нещо по този глупав, преходен начин.

Сега аз правя вътрешен извод на нещата, да видите откъде произлизат нещастията в живота. Например, в ума на някого се вмъкне идеята да си направи къща и той започва да мисли, че ако си направи една къща, всичките му работи ще се уредят. Където ходи, каквото прави, все за къща си мисли. Казвам: Бог е дал на всеки човек по една хубава, здрава къща. Какво повече искате? Каква по-хубава къща може да има от тялото на човека? Ако с тази къща, която Бог ви е дал, вие не можете да станете човеци, още по-малко ще станете човеци с къщи, направени от камък и тухли. Казвате: „Поне пари да спечеля, богат да стана, че така да си уредя работите“. Ако е въпрос за богатство, питам: какво по-голямо богатство търсите от това, което Бог ви е дал? Той е дал всекиму вътрешно богатство. Ако не можеш да станеш човек с вътрешното богатство, което Бог ти е дал, още повече не можеш да станеш човек с външното богатство. Да се мисли, че в къщите, във външното богатство се състои щастието на човека, това са заблуждения, от които той трябва да се освободи. Заблужденията са примамки в света, от които човек трябва да се пази. Като наблюдавам хората, от единия до другия край на света, виждам, че те са роби на своето честолюбие.

Някой, като вижда, че не може да запази положението си в рая, казва: „Сега не мога да се изправя, ще остане за друг живот. Уж влязох в пътя, но не можах да устоя, затова поне ще се оженя, да си уредя работите“. – Бог не те е пратил на земята да се жениш. – „Поне да забогатея.“ – Бог не те е пратил на земята да събираш богатства. Богатството, женитбата дойдоха след това. Бог те е пратил на земята да учиш, да придобиеш Любовта.

И така, искам да остане у вас мисълта, че страданията, които имате в живота си, се дължат на безлюбието. Това не значи, че нямате любов, но, изобщо, към желанията си вие имате по-голяма любов, отколкото към Бога. За изяснение на мисълта си ще взема за пример момата и момъка. Някоя мома иска да служи на Бога, но щом срещне един момък, който ѝ харесва, тя веднага тръгва подир него и напуска Бога. И обратно: момък иска да служи на Бога, но среща една мома, която му харесва, той веднага тръгва подир нея и напуска идеала си. И най-после, събират се мома и момък, оженват се, да оправят света. Как ще оправят света? И тя нещастна, и той нещастен, работите им повече се забъркват. Това положение може да се уподоби на следния случай: в една болница лежат в една стая двама инвалиди, с ампутирани крака. Единият казва на другия: „Ожаднях! Стани моля ти се, да ми дадеш чаша вода!“ – „Как да стана, краката ми са отрязани! Ти стани да се напиеш, пък и на мене донеси!“ – „Че и аз съм в същото положение.“ Питам: кой на кого ще помага? Това показва, че доброто в света не е приложено в своята пълнота. Отиваш при някого, искаш да ти даде 10,000 лева на заем. – „Нямам.“ Значи кракът на този човек е ампутиран. – „Аз пък мислех от тебе да поискам 5000 лева!“ – „Нали виждаш, че нямам никакви пари, затова исках от тебе 10,000 лева.“ – На този човек пък и двата крака са ампутирани. Ето защо, момъкът върви подир красивата мома, но тя е празна кесия, отвън хубава, красива, но погледнеш ли вътре – нито една златна монета. И момъкът представлява такава празна кесия. Защо са празни кесии в живота ви? Животът се нуждае от съдържанието на кесиите, а не от техните външни форми. Златните монети в кесиите отговарят на вътрешното богатство в човека.

Казвам: ако желанията на хората имат съдържание, те са на мястото си. В такъв случай животът има смисъл само тогава, когато Божественото, което Бог е вложил в нас, представлява негово съдържание. Сега, някои от вас, като седят тук, на бивака, казват: „Да се качим нагоре по планината!“ Под думата планина, висок връх, разбирам разумното начало в живота. И тогава, ако се качваме на планината, за да разберем какво иска Бог от нас, това качване има смисъл. И ако слизаме в долината, за да занесем от онова, което сме взели от планината, това слизане има смисъл. Следователно, ако се качваме при Бога и не взимаме нищо от Него и ако слизаме при хората и не им занасяме нищо, ние сме хора, осъдени на страдания.

Един важен въпрос, който много от съвременните хора задават, е следният: „Христос, като знаеше, че ще Го разпнат, защо дойде на земята?“ И всеки обикновен човек не иска да го разпнат. Въпреки това, когато човек влиза в света, между хората и проповядва някаква нова идея, той в края на краищата все ще бъде разпнат. Какво трябва да правите тогава с идеите, които проповядвате на хората? Вие трябва да се обърнете към Бога и Той ще ви постави в среда, между по-напреднали хора, които ще ви разберат и ще кажат: „Дошъл е между нас един пророк“. Някой казва: „Аз залюбих Бога“. Казвате ли така, веднага ще почнат да идват в ума ви ред мисли, които ще ви изкушават: ще мислите, че сте праведен, че всичко знаете, че можете да лекувате разни болести, че каквото пожелаете, можете да направите и т.н. Да мислите така, това е заблуждение. Човек, който има Любов в себе си, трябва да знае, че Любовта не лекува хората, нито богатства им дава – тя свързва само хората с Бога. Щом човек се свърже с Бога, той моментално може да разреши всички въпроси. Обаче, Любовта сама нищо не дава. Дойде някой при мене и ми казва: „Ти не ме обичаш“. – Вярно е, когато спя, не те обичам. – „Ама ти трябва да ме обичаш!“ – Ако искаш да знаеш дали те обичам, най-напред трябва да разбереш обичам ли Бога. Ако обичам Бога и тебе ще обичам; ако не обичам Бога и тебе няма да обичам. Животът започва от Любовта към Бога. Любов към Бога – тази е вътрешна, мистична връзка. Животът има смисъл само с Бога. Вън от Него животът няма никакъв смисъл и представлява съвкупност от противоречия.

Когато запитаха Христос, трябва ли да се плаща данък на Кесар, Христос отговори: „Отдайте кесаревото Кесарю, а Божието Богу“. Значи това, което е Божие, някой го е използвал, сложил му е надписа си отгоре и го представя на хората като свое. Стихът „Дайте кесаревото Кесарю, а Божието – Богу“, аз превеждам в следната форма: дайте заблужденията си на хората! Истината говорете само на Бога и се дръжте за Любовта! Какво правят хората? Те казват Истината само на себе си.

Някой човек се качва на автомобил, вози се с него из града, а ти се сърдиш, че нямаш такъв автомобил. Не ти трябва този автомобил; той е копаня, подобна на тази, в която свинете ядат. По-добре ходи пеш, отколкото да се качваш на такъв автомобил. Качиш ли се на него, от тебе вече човек не може да стане. В реда на нещата е свинете да ядат от копанята си, но човек да им завижда за това положение, то е извън обикновения ред на нещата.

Под думата „копаня“ аз разбирам всички неестествени мисли, чувства и желания в човека, които уронват неговото достойнство. В това отношение човек трябва да бъде строг към себе си, да си каже: „Като гледам с какво се храни свинята, радвам се, че тя е доволна, но аз нямам право да се сърдя, че и за мене няма такава храна. Моята храна е съвсем друга“. Свинята би ли завидяла на човека? Като види каква храна употребява човек, тя няма да му завиди, но ще каже: „Тази храна не е за мене“. Следователно човек не трябва да участва в работи, които понижават неговото достойнство.

Ще кажете, че някой си е направил голяма услуга на хората, като ги е научил да се молят, да четат „Отче наш“. Питам: ти, който учиш хората да четат „Отче наш“ и да разбират смисъла ѝ, ти сам вярваш ли в този наш Отец? Отива един беден човек при един проповедник и последният му казва: „Ти трябва да се молиш, да четеш „Отче наш“!“ – „Как да се моля, когато от три дни насам не съм ял нищо?“ – „Ти първо се научи да се молиш, че после Господ ще те нахрани.“ – „Не си ти първият, който ме съветваш да се моля. Досега десет проповедници са ме учили да се моля, но аз все гладен съм оставал.“ Този човек се молил и очаквал Господ да дойде и да го нахрани. Не, ти, който го учиш да се моли, покани човека у дома си и му кажи: „Първо ще се нахраним, а после и двамата заедно ще четем „Отче наш“.“. Ти четеш „Прости ни греховете, както и ние прощаваме на нашите длъжници“, но сам не вярваш в тези думи. Защо? – Защото си скаран с близките си и не можеш да им простиш. Освен това, сърдиш се, недоволен си, че този бил богат, че онзи бил учен и т.н.

И така, на млади и на стари казвам: преди всичко вие трябва да бъдете такава реалност за себе си, че нищо в света да не е в състояние да ви разклати или измести. Ако има някаква сила, която е в състояние да измести Божественото у вас, това показва, че нямате Любов. Хиляди дървета да има около вас, не ги пипайте, не ги сечете, но кажете си: „И без тях може; животът е отвътре, а не отвън“. В това отношение вие имате много опитности. Покажете ми коя мома, например, след като е пожертвала своята свещена, Божествена идея за някой момък, е станала щастлива! Или, покажете ми един момък, който да е пожертвал своята свещена идея за някоя мома и да е станал щастлив! Когато момата каже на момъка, че се е влюбила в него, той трябва да я заведе при баща си и да ѝ каже: „Ако ти обикнеш баща ми и той те хареса, тогава и аз ще се съглася да се оженя за тебе“. Така трябва да постъпи и момата. Ако момъкът ѝ каже, че чергата му от четирите краища се запалила за нея, тя трябва да му каже: „Най-напред аз трябва да те заведа при баща си и ако ти го обикнеш, тогава и аз ще се съглася да се оженя за тебе. Иначе, не давам сърцето си. Много момци са ме лъгали, никому вече не хващам вяра“. По същия начин и всяка ваша мисъл, или всяко ваше желание, които ви харесват, най-напред трябва да ги представите пред окото на Бога, да ги одобри, и ако Той се произнесе за тях, че са добри, тогава и вие можете да ги задържите в себе си. Вие можете и да не правите това, но ще се самоизлъгвате и после ще страдате. Тогава вие няма да знаете кой ви говори, кой ви нашепва и внушава известни мисли и желания.

Един английски проповедник отишъл в кантората на един свой познат, богат търговец, и започнал да му проповядва: „Трябва да се служи на Бога!“ Изведнъж чул зад себе си някакъв глас: „Няма съмнение!“ Обърнал се и видял един папагал. Значи папагалът повторил: „Няма съмнение, че трябва да се служи на Бога!“ Проповедникът харесал папагала и помолил търговеца да му го продаде. Последният се съгласил на това предложение и продал папагала за 250 английски лири. Той взел папагала и го занесъл на жена си, като ѝ казал: „Знаеш ли, този папагал потвърждава, че наистина, трябва да се служи на Бога и че смисълът на живота се състои именно в това служене“. Един ден проповедникът направил една голяма грешка и казал на жена си: „Знаеш ли, аз направих една голяма глупост“. Папагалът пак се обадил: „Няма съмнение!“ Питам: какво представлява папагалът? Папагалът не е нищо друго, освен съвестта на човека, която се произнася и за доброто, и за злото, което човек мисли, чувства или върши. Съвестта у човека му показва къде и кога той има право да се съмнява или да подозира. Например, да се съмняваш в Любовта, това е едно нещо; да се съмняваш в безлюбието, това е друго нещо.

Някой се оплаквал, че се оженил едва преди една година и вече не може да живее с жена си. Наистина, този човек е направил голяма грешка, той се оженил без любов. Когато взел тази мома за своя жена, той не я обичал и днес се оплаква, че тя не влиза в положението му, иска от него да ѝ задоволи всичките нужди, а той няма средства и се принуждава да краде. Питам: кое заставя човека да краде? – Ненаситните човешки желания го заставят да краде и да върши ред престъпления. Ненаситните желания заставиха човека да напусне рая. Има желания, които всеки ден хлопат пред вратата на човека и го поставят в положение да изгуби своя мир, своите светли мисли и възвишени чувства. Някой казва: „Желанията не представляват нищо особено“. Не, желанията на човека са на мястото си. Лошото не е в желанията, но грешката се състои в това, че човек има по-голяма любов към желанията си, отколкото към Бога. Вследствие на това той изгубва смисъла на живота.

Някой пита: когато Адам и Ева сгрешиха в рая, Бог беше ли между тях? Как мислите, ако Бог беше застанал до дървото на познаване доброто и злото, щяха ли да сгрешат първите хора? Фактът, че те сгрешиха, показва, че Бог не е бил там. Те лесно се поддадоха на изкушението, защото Любовта им към Бога беше по-слаба от желанието им да придобият знания, да станат богове. Там е спънката и на всички съвременни хора. Любовта към Бога трябва да се разглежда вътрешно; тя не трябва да се изразява само с думи, но трябва да се изразява в чисти, светли мисли и чувства и възвишени дела. Само така човек може да бъде силен и мощен. Щастието на силния се крие в Божественото. Целият свят е построен върху този закон. Това се отнася и за ангелите, и за хората, и за животните. Животните се намират далеч от този закон, но и у тях е вложено Божественото, макар още да не е проявено. Човек се намира в област, където се изучава закона на Любовта. Следователно, каквото вършите, то трябва да бъде проникнато от Любов. Образът на Бога трябва да е и в ума, и в сърцето, и във волята, и в душата, и в духа ви. Имате ли предвид Любовта към Бога, всичките ви работи ще бъдат оправени. Без тази Любов страданията ще ви следват на всяка стъпка. Страданията на хората показват, че те са в ада. Където Бог отсъства, там е адът.

Питам: какво представляват скъсаните дрехи на просяка? Те представляват грешните състояния у човека. Ето защо, поставете си за задача днес да не направите нито едно прегрешение, да не ви изпъдят от рая. Сега вие сте пред дървото за познаване доброто и злото и питате, можете ли да влезете в рая. Вие сте в рая; от вас зависи да не вкусите от плодовете на това дърво, да не ви изпъдят от рая. Казвате: „Бог ще ни помогне, Той знае всичко“. – Да, Той знае всичко, но важно е какво вие знаете. – „Бог е всеблаг.“ – Така е, но вие какви сте. – „Бог е Любов.“ – Бог е Любов, Той обича всички, но каква е вашата любов към Бога? – „Бог ще ни даде от своята Любов.“ – Това е просия, а с просия работа не става. Вие не трябва да бъдете просяци. Просията е леност. Това подразбира човек да очаква на другите хора, те да работят за него, а той само да седи, да дрънка на звънци, да му донесат това-онова. Ако хората искат светът да се оправи, всички проповедници, владици, управляващи трябва да хвърлят одеждите си и да сложат престилки, да се запретнат да слугуват на другите. Докато съвременните хора обличат своите парадни одежди, докато поставят корони на главите си и държат патерици в ръка и очакват на другите да работят за тях, светът няма да се оправи.

Дойде ли човек до положението да разглежда въпроса за съществуването на Бога от причини към последствия, неговата работа е свършена. Той няма да дойде до никакъв резултат и ще го изпъдят от рая. Ти си изгубил Бога, Когото някога си познавал. Сега не ти остава нищо друго, освен да си вървиш по работата. Един безверник отива при един американски проповедник и му казва: „Докажи ми, че Бог съществува!“ Проповедникът го взима близо до себе си и му налага хубав бой. – „Моля ти се, братко; олеле, Господи, остави ме! Има Бог в света! Не ме бий, пощади ме!“ Сега, аз не искам да ви се присмивам, но казвам, че много пъти и вие се намирате в положението на този безверник. Докато страданията още не са дошли върху вас, вие отивате при някой възвишен дух и го питате: „Има ли Бог, или не?“ Щом страданията дойдат върху вас и почнат да ви налагат, вие казвате: „Олеле, Боже, помилвай ме! Има Господ!“ Щом отричате Бога и не вярвате в Него, страданията идват. Щом Го признаете и повярвате в Него, страданията изчезват. Щом питате, има ли Любов, страданията пак ще дойдат. – „Обича ли ме Бог?“ – Това е съмнението в тебе. Няма какво да се съмнявате в Бога, но вижте Любовта ви към Бога по-силна ли е от любовта ви към някои ваши желания. Ако любовта ви към Бога е по-слаба, отколкото към желанията ви, работите ви ще останат неуредени. Ако любовта ви към Бога е по-силна, отколкото към желанията ви, всичките ви работи ще се оправят. Всеки ден правете сравнение между любовта ви към Бога и вашите желания, за да разберете на какво се дължат успехите или неуспехите в живота ви.

Казвам: ако се спрете пред тази нескончаема философия на разискване, която не води към положителни резултати, ще се намерите в положението на онзи българин от турско време, който постоянно се хвалил пред своите съселяни, че всичко знаел, че знаел турски език толкова добре, че и със султана можел да се разговаря. По едно време в селото им дошъл един турски бей и трябвало да се намери някой между селяните, който знае турски, да превежда какво иска беят от тях. Тогава извикали този селянин, който се хвалил, че знае турски и го накарали да превежда думите на бея. Обаче, той не разбирал какво му говорил беят и предавал думите му криво. Като влизал в стаята при бея, последният го набивал добре, като му казвал: „Ти трябва да научиш хубаво турски език! Така не се говори турски“. Като излизал вън, селяните го питали: „Защо те би беят?“ – „Защото го наддумах.“ Не, човек се бие само тогава, когато не знае какво да приказва и как да приказва. И след това ще казва, че страда за Бога. Човек страда за това, че не знае да говори, както трябва. Тази е истината.

Някой казва: какво ще се разправям с хората, когато не ме разбират? – Покажете ми един човек в света, когото хората са разбрали! Няма такъв човек. Христос не каза, че хората не го разбират, но каза: „Такава е волята Божия“. – Пилат Му каза: „Знаеш ли, че имам власт да те разпна, имам власт и да те освободя?“ Христос отговори: „Всяка власт е дадена от Бога. Дадено ти е да ме опиташ, но аз не съм от тези, които се отказват. Готов съм да понеса всички последствия. Любовта ми към Бога е толкова силна, че мога да понеса този кръст“. Както знаете, Христос понесе толкова страдания и поругания, а съвременните хора искат да прекарат живота си без никакви страдания. Може и без страдания. Кога? – Когато човек възлюби Господа с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила и работи съзнателно, да превърне страданията в радост, т.е. да носи страданията и скърбите с радост. Ако човек не възлюби Бога, тогава и страданията му ще бъдат непоносим товар за него.

Сега, да стигнем до основната мисъл – Любов към Бога. Мнозина постоянно запитват: „Бог обича ли ни?“ От първия до последния ден на живота си вие ще проверявате това, но и себе си ще проверявате. Ако любовта ви към Бога е по-силна, отколкото към желанията ви, на прав път сте. Обаче, ако любовта ви към Бога е по-слаба, отколкото към желанията ви, тогава страданията и противоречията в живота ви ще останат неразрешени. Любов към Бога – това е мистическа, вътрешна опитност, която едни ще разберат по един начин, а други – по друг начин. Магическата сила на тази опитност се крие в момента, когато човек отправя ума, сърцето и душата си към Бога, без колебание, без съмнение. Дойде ли до този момент, човек всичко може да постигне. Само тогава той може да разбере смисъла на живота. Само Бог може да разкрие смисъла на живота. Ако вие държите в ръката си една семка, лишена от почва, от влага, от светлина, от топлина и от въздух, как ще може тя да се развива? Как ще можете да разберете от какъв плод е тази семка, ако не ѝ дадете условия да порасне, да се развие, да цъфне и да даде плод? Вън от тези условия семката ще остане неразбрана за вас. По същия закон всяка мисъл, всяко чувство и желание могат да се развият само при Божията Любов и топлина. Само при тези условия ще видите тяхната сила. Следователно всяка мисъл, всяко чувство и желание представляват такава семка, в която са скрити Божията Любов и Мъдрост. И тази семка чака благоприятни условия за своето развитие.

Щом не обичате Бога, любовта ви към вашите желания е много силна. Тогава, каквото и да ви се говори, всичко е безполезно. Следователно и като ви говоря, и като ви слушам, Божията Любов трябва да е в мен. Ако говоря с Божията Любов, всичко мога да предам; ако слушам с Божията Любов, всичко мога да възприема. Същото се отнася и до вас: ако слушате с Божията Любов, всичко можете да възприемете; ако говорите с Божията Любов, всичко можете да предадете.

Сега, да оставим настрана въпроса за смисъла на живота, който съвременните хора често задават. За вас е важно, като отивате в света, да говорите и да слушате с Божията Любов. Какво става, обаче? Някой отива в света, иска да го подобри, да го оправи, но опълчва хората против себе си. Отивате ли в света, първо ще се справите със себе си, ще проверите любовта ви към Бога по-силна ли е, отколкото към всяко ваше желание, или към всяка ваша мисъл. Щом се справите със себе си, щом се опитате, само тогава ще можете да говорите и на хората.

Възлюби ли човек Бога, където и да отиде, пътят му винаги ще бъде отворен. И в ада да е, между грешниците, той винаги ще бъде радостен и весел.

Казвате: „Как се познава човек, който обича Бога?“ Ако обичате Бога, вие ще приличате на онова момче, което яздело магаре и по пътя го настигнал един старец, който започнал да разговаря с него. Старецът казал: „Момче, хайде да се поразговорим за възможни неща, които могат да станат“. Момчето отговорило: „Добре, дядо, можем да поговорим“. – „Тогава, дядовото, я слез от магарето, аз да се кача малко на него, че се изморих, дълго време вече пеш вървя.“ – „Добре, дядо, може.“ Момчето веднага скочило; дядото се качил на магарето. Като изминали така доста път, момчето се уморило и казало на дядото: „Дядо, хайде пак да поговорим за неща, които са възможни. Сега пък ти слез от магарето, да се кача аз на него, да си почина малко“. – „А, дядовото, това е невъзможно!“ Значи, да се качи дядото на магарето, това е възможно, а да слезе от магарето, това е невъзможно.

Сега аз желая вие да бъдете млади, като момчето, и готови да слезете от магарето, щом някой желае да поговори с вас за възможни работи. Аз не желая да бъдете стари, като дядото, и да не искате да слезете от магарето, щом някой желае да поговори с вас за възможни работи. Който се е научил само да се качва на магарето, а да не слиза от него, той нищо не може да постигне. Знаеш ли да се качваш, ще знаеш и да слизаш. Това значи смирение.

Преди всичко вие се намирате на кръстопът. Какво ви коства да вземете онази посока, която ще ви изведе в правия път? Казвате: „Дълъг е този път!“ Ходи ли човек без любов, тогава пътят е дълъг, труден, а желанията са непостижими. Имате ли Божията Любов в себе си, каквото и да ви се случи в живота, всичко ще се превърне на добро.

Някой казва: „Обърнах един човек към Бога“. Как го обърна? Ти обърна този човек, както рибарят лови рибите. Хвана човека в мрежата си, опече го и го изяде. Ако с обръщането ти си подобрил живота, условията на този човек, това обръщане има смисъл. Тогава, постъпвайте по същия начин и с вашите желания: хванете ги едно след друго в мрежите си, сложете ги на огъня и ги изяжте. Нека те се преработят вътре у вас и след това да се реализират.

Тази беседа, която сега ви държах, е една от сериозните. Ако сте я разбрали, вие ще можете да я приложите за себе си, ще можете да я предадете и на другите. Ако приложите тази беседа, тя ще осмисли живота ви. Животът се осмисля само от Божията Любов. Тя е като малка искра огън, хвърлена на място и на време. Хвърли ли се на място и на време, тя произвежда щастие в живота. Попадне ли не на място и без време, тя произвежда нещастие.

Любовта на Бога