Факт е, че паническото разстройство ни откъсва от социалния Живот и това ни кара да се страхуваме, че никога повече няма да имаме възможност да живеем „нормално”, да правим нещата, които „нормалните” хора правят. То се явява своеобразна бариера, която ни пречи да почувстваме вкуса на Живота. Отдалечаването ни от социалното общуване много скоро ни кара да се чувстваме като „диваци”, когато сме навън и в нас тихичко се прокрадва мисълта, че действително не сме добре. Че действително „нещо ни има” щом се държим така… „налудничаво”. Така, не след дълго, всички се озоваваме в „омагьосан кръг”, от който дълго време не можем да се избавим.

Но как човек би могъл да се пребори с нещо толкова обсебващо и парализиращо каквото е паническото разстройство?! Как се променя характер, граден с години?! Откъде е добре да започне Промяната ни?!

„… Истината е, че това ще е най-трудното нещо, което сте правили досега, но си струва. Няма да е лесно, нито ще е бързо. Този, който има търпение и е постоянен, той ще успее. Това е все едно да се учиш отново да ходиш, да учиш отново да мислиш, да говориш. Това е едно ново Начало. Един нов Живот….” – от „Другото лице на паниката” на Петя Петрова

Зная, че всички сте чували или са ви казвали „Мисли позитивно!”, „Вярвай!”, но и аз като вас не можех да обясня, че е почти невъзможно да го направиш, когато си в лапите на пр. Трудно е човек да мисли позитивно, когато има постоянна тежест в главата и гърдите, сякаш всеки момент се движи по ръба на припадъка. Бързам да ви уверя, че тази ваша реакция е напълно нормална. На всекиму би било трудно да превключи на „позитивно мислене” в това състояние. За да започне човек да мисли позитивно са нужни време, търпение и постоянство. Можете да започнете от нещо малко, но изключително мощно, което ще помогне да задвижите процеса на позитивното мислене. Можете да започнете с редовното практикуване на „Благодарността”.

Използвайте често думата „Благодаря!”

„… Всеки път, когато имате възможност, не пропускайте да благодарите за всичко и на всички! Винаги и във всяка ситуация намирайте повод, за да кажете „Благодаря”! Научете се да благодарите и за най-дребното в деня си. Благодарността е важно условие, за да промените вашето емоционално състояние и нагласа. Когато се събудите сутрин не бързайте да ставате или пък да подреждате задачите за деня си в план. Първо благодарете! Благодарете за това, че сте живи. Благодарете за това, че сте здрави! За последното се сещаме само когато вече ни боли! За всичко се сещаме, но… често, когато е късно. Опитайте да прекъснете този грешен мисловен модел, който всички ние носим в себе си. Благодарете за това, че близките ви са до вас! Ценете Живота! Имаме толкова много причини да благодарим, че сме ЖИВИ! Как иначе бихме могли да се докоснем до любовта, до страстта, до приятелството, до изкуството във всичките му форми! Аз съм благодарна, че съм жива всеки ден, всяка секунда от своя ден. Открийте нещата в своя ден, за които сте благодарни - дори най-дребните. Ако желаете, записвайте ги и вечер ги препрочитайте. Това още повече ще засили мощната вибрация на думата „Благодаря”…” – от „Другото лице на паниката” на Петя Петрова

Научно е доказано, че практикуването на „Благодарността” променя химията в тялото ви в посока освобождаването на хормони, спомагащи тялото и ума ви да са по-спокойни. Чувствайте Благодарност в сърцето си всеки ден и това много скоро ще редуцира стреса, натрупал се във вас и ще предопредели пътя, който ще ви отведе до така желаната свобода. Намирайте всеки ден време, за да помислите за това, за което сте признателни в Живота си! Може да е за това, че имате добро семейство, приятели, уютен и топъл дом. Може да е за това, че слънцето грее навън… Просто намерете своята причина и не пропускайте да Благодарите ВСЕКИ ДЕН без изключение!!!

Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица"