....До вчера чашата ми беше почти пълна ,аз бях невероятно щастлива .... всяка частица от мен потрепваше , усмихваше се , радваше се ... не подозирах ,че цялото това щастие ,ще отлети като един прекрасен момент от живота ми .... толкова сладки чувства, с наситен дъх на канела и шоколад .... безмилостните облаци пак се надвесиха над тези захаросани чувства... заплиска силен пронизващ дъжд и съсипа сладостта на чувствата... отми ги и след себе си остави само болка .... и локви от отминали мечти и надежди .... останаха само спомените от незабравимите часове ,реещи се през така нежното и спокойно небе .... захарта от чувствата , сладостта и канелата бяха оставили красиви ивици в/ у нещастното и безсилно небе .... те ще стоят там закачени като тъжни картини завинаги .... Чашата ми от почти пълна не стана , на половина , а падна на земята и се изляха , мечтите ми , сърцето ми , желанията ....аз се излях . Истинската аз ! ... Всеки знае ,че опитах с парцал да събера следите от мен и да ги изсипя отново в чашата , но те не бяха вече същите , знаех че трябва да ги пусна ,както е редно , да се слеят с облаците от канела и захар....но истината беше ,че ме обхвана страх... да не се изсипе отново силния дъжд .... И ето ме отново маскираното момиче....но този път няма да покажа лицето си на никого .... болката ми даде и хубави, незабравими мигове и тъга ....но болката ще е завинаги....