Да осъзнаеш, как целият ти свят е едно голямо нищо е истинската болка ,от която се изяжда човешкото сърце. До вчера имаш приятели на които можеш да споделиш, любим с който можеш да живееш в света на мечтите ,а не след дълго осъзнаваш как настъпва момента в който всичко това изчезва.... Тогава няма как да не се запиташ” заслужих ли си го ? И ако съм с какво? „ ....

Сриваш се в ямата от която измъкването ти е толкова познато ,но кога отново ще настъпи ,не знаеш.... Хор хе Баукай е казал , за да излезеш от депресията първо трябва да и се отдадеш и ,чак след това настъпва излизането.... До колко това е вярно ?! Дали ще изляза от депресията и кога?! Вече съм в нея от няколко месеца наред ,а дори и не съм помръднала и крачка към изхода :Х

Чувстваш се сам , изоставен от всички и всичко... започваш да се чудиш какво става с теб , жив ли си или не ... начина ти на живот само в сълзи ли се изразява? Дали някой ден ще можеш да създадеш семейство . Годен ли си да дадеш нов живот?! Почваш да се чудиш има ли смисъл във всичко :Х Опитваш се да се прикриеш , болката си и сълзите но не успяваш.... Тогава усещаш ,че всички започват да ти се подиграват... и ти ставаш един подритнат парцал , а като се замислиш до вчера беше токова много значим за някого, а днес си едно голямо Нищо!