Ние говорим за човека, а какво нещо е той? (Учителя пише на дъската.) ЧОВЕК. Англичаните казват „man”. В множествено число те заменят А с Е и става „men” (хора). А пък на български „мен” е местоимение. Като се каже „мен”, англичаните разбират: много хора, а пък българите разбират: тези хора са все за мен. Едно съвпадение. Английската дума „душа” е българската дума „сол”. Англичанинът казва: „Soul”, а пък българинът разбира „сол” (с което се посолява). Това не е знание, това е съвпадение на думи и слогове. Говориш едно, а разбиращ друго.

Няма нито един от вас, който да не е художник. Не само че сте художници, но сте и скулптори, ваятели! Върху цялото тяло всеки ден вие работите с вашите чукове. Сетне боядисвате. Понякога, като се погледнете, не се харесвате, но такива са способностите ви. На другия ден работата продължава. Всеки се стреми да направи нещо хубаво. Целия ден правиш картината и казваш: „Зацапах картината, не ми се харесва нещо!”

Вие мислите, че човешкият дух живее в нас. Не, човешкият дух посещава понякога тялото, но той не живее в него. А когато го е посетил, той всякога прави известно подобрение, това е един факт, който показва, че духът е посетил човека. У човека работи неговият ум; той ръководи работите. Той е министър-председател и когато духът дойде, той е като цар, който посещава своя пръв министър, за да се осведоми за външната и вътрешната политика, за работите в държавата изобщо.

Това са общи положения, които могат да ви отвлекат от вашия живот. Защото животът на другите не може да бъде ваш живот, както и вашият живот не може да бъде на другите. Трябва да разберете това. В дадения случай вашият живот е необходим за вашия прогрес. А пък резултатите на вашия живот могат да бъдат полезни на вашите ближни. И резултатът от живота на вашите ближни вие можете да го използувате. Ако вие спънете живота на когото и да е от вашите ближни, с това ще спънете своя живот. И ако някой спъне вашия живот, той ще спъне своя прогрес. Трябва винаги да имаме това предвид. Не се спъвайте един друг! Защото, ако спънете вашия живот, спъвате себе си. И ако спънете живота на своите ближни, вие се лишавате от известни условия и косвено се спъвате.

Онова, което мислиш в дадения момент, онова, което чувствуваш, хубавата постъпка, която извършваш, това е реалното, важното в живота. Имаш една хубава мисъл, която ти причинява радост, колкото и да е малка тази мисъл, тя е реалното. Едно хубаво чувство, което ти причинява радост, или една хубава постъпка, макар и малка, това е реалното. Такива малки работи осмислят живота. Ако ти очакваш големи работи, те ще дойдат след малките.

Ако невидимият свят ви изпраща една малка идея, една малка мисъл, ако ви даде условия да направите една малка, но хубава постъпка, радвайте се на това.

Отношенията ни към Бога, то е вътрешният живот, истинският живот, който е живот на уединение, на самота. А вие не го разбирате и казвате: „Самотен съм!” Че вие сте в най-хубавото положение, няма кой да ви безпокои, но не го използувате, а се оплаквате, че сте самотен. Искате да станете знатен. Може ли един болен човек да стане знатен? Не може!

Две неща трябва да имате предвид: това, което вашият ум ви казва, и това, което приятелите ви казват. Или има два свята: вътрешният ваш свят, аз го наричам свят на Разумното, което трябва да слушате! За другия, външния свят, аз не говоря. Под вътрешен свят разбирам Разумния свят, който никога няма да ви заблуди – каквото и да стане, нещата ще се превърнат на добре. А външният свят, това са условията. Ако вие не разбирате вашия вътрешен свят, вие не може да разберете и външния. За да разберете външния свят, трябва да знаете как да използувате тези условия. Само Разумното ще ви научи как да постъпвате.

Как трябва да се направи това вдлъбване? Това е цяло изкуство. След това ще кажеш: „Отстрани малко да се поразшири, върхът да не е остър като на някой орел, но и там да е малко широк”. Няма да се мине много време и ще кажеш: Харесва ми се този нос”. Защото, щом стане носът на върха като човка, то вашата работа е опасна. Вие ще кажете: „Каквото Господ даде!” Господ обича да му се говори конкретно.

Когато духа вятър, клоните се огъват надолу. В това има смисъл. Дървото заяква. Същото е и с човека. Щом е в движение, има един вътрешен свят, който постоянно го изменя. Никой човек не трябва да стои на едно място; той трябва да се движи. Освен това човек трябва да се контролира. Ако вие не можете да контролирате вашата силна мисъл, няма да успявате. Аз наричам силни мисли – лошите мисли, а силни чувства – лошите чувства. Същото се отнася и до лошите постъпки. Ако не можете да ги контролирате, вие не можете да напредвате. Постъпката е лоша тогава, когато не я употребяваш на място. Човек трябва да контролира всяка своя мисъл, за да извърши онази работа, която той иска. Тогаз можем да кажем, че той е човек. Инак мисълта ще има някакъв резултат, но той ще бъде неправилен.

Трябва да изучавате природата и себе си, за да бъдете щастливи. Щастието е един резултат, който трябва да потърсим. Всеки трябва да го търси. Някой казва, че не може да бъде щастлив. Не може при известни условия. Щастието трябва да бъде един резултат, към който трябва да се стремим.

Сега да не ви говоря повече, понеже много неща казах. Понякога едно и също е казано в един смисъл, а друг път – в друг. Казаните работи трябва да се сведат към едно общо понятие на Любовта. След това от Любовта трябва да влезете към понятието на знанието, на Божествената Мъдрост и към Истината. Те са три свята, дето всеки ден трябва да влизате, за да придобиете нещо от Любовта, като дружите с нея. Или казано другояче: да дружите в душата си с разумните, с любящите същества. Защото любящото същество е един съвършен човек, който за да помогне, ще даде най-хубавото, което има в душата си. Не да се жертвува. Съвършеният човек никога не се жертвува. Той няма защо да се жертвува. Жертвата е за земята. Съвършеният човек всякога има желание да помага, а пък това е достатъчно. Дръжте в ума си това: „Дружете със съвършените същества.” Но някой ще каже: „Как да ги намерим?” Някои от вас се срамуват да се молят. Цяло изкуство е да се моли човек! Вземете Христа, Той се е молил. Денем е проповядвал, ходил е навсякъде, а цели нощи е прекарвал в размишление, в молитва, за да бъде готов за следния ден да работи между хората при несгоди и противоречия; говорил е, не го разбирали; бил е в постоянна борба. Вие не сте изключени от тази борба! Тая борба ще я имате в себе си, ще я имате и един с други.

Ти се молиш, но мислиш за много други работи! Например, един свещеник се моли, моли и казва: „Я вземи кандилото! Угаси онази свещ! Не дигай шум там!” Това не е никаква молитва. Ти като се молиш, ще забравиш кандилото си, свещите си, всичко това ще го оставиш; кой какво говори, ще го оставиш и ще се съсредоточиш. Силата на молитвата е там! Ще кажеш на Господа: „Господи, поправи устата ми! Нека доброто да се прояви малко повече. Поправи малко с четката горната част на устата ми, та доброто да го правя навреме”. Това е достатъчно. Тази е красивата страна! Аз виждам: всички имате горещо желание. Усърдни сте, рисувате хубаво, но не туряте линиите на място. Говорите много красиво, но не туряте думите на място. Всяко нещо трябва да бъде на своето място. И цялото лице, сегашният ни строй, всичко това трябва да се измени! За в бъдеще от това, което имаме, нищо не трябва да остане! И апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим”. „Изменението” значи следното: всичките несъвършенства, който сега носим, трябва да се изменят. Защото, като погледнем сега лицето си – то е резултат на хиляди поколения, които са живели неразумен живот. Не е лесна работа да поправиш и своя мироглед; не е лесна работа и да влезеш в хармония с хората. Аз виждам, че има голяма мъчнотия в това, но знам, че има един начин за постижение.

Работата, когато има Любов, лесно става. Тогаз всичко става. Но когато няма любов, нищо не става.

Дружене, слушане и следване