Съществените правила
Някой казва за някого, че бил в рая, като разбира при Бога. Че Бог е навсякъде. Щом туряш Бога на специално място, тогаз за Бога ще имаме две понятия: че Бог е навсякъде или че Бог е на строго определено място. Като кажем „при Бога", дали е тук, дето съм, или е горе, все е при Бога. Когато кажем, че си при Бога, това значи: „При баща си съм". Значи, съзнанието на вашия баща е будно. Вие сте вкъщи, виждате баща си и той ви вижда. Може баща ви да е в Америка, но той ви пише всяка седмица по едно писмо, баща ви постоянно е във връзка с вас. Като кажа, че съм при Бога, разбирам – при баща си, с който сме, в постоянна връзка. Но някой път съобщенията се прекъсват. Тогава някои изпадат в тягостно състояние.
Някои могат да разправят, че след като умреш, ще отидеш между ангелите на небето. Това никой не може да опише. Има разни описания, но най-хубавото за онзи свят е писал Сведенборг. Той го е описал конкретно. Както се описва земният живот, така описва той небесния. Той говори за ангелите, бил е между тях, говори за техния език, прави сравнение между земния и небесния живот. Той разправя подробно, хвърля светлина върху всичко това. Когато разказва за ангелите, Сведенборг казва, че понякога и те са тъжни, лицата им се променят. И самите ангели не знаят от какво става това.
Ето какво разбирам под думите „идея, която не може да се разреши". Отиваш при един зелен плод. Ти не можеш да го откъснеш. Не е време за късане. Ще чакаш. Той си има определено време. Като узрее, можеш да го откъснеш, а ако го откъснеш зелен, няма да се ползуваш.
Или отидеш при някой извор, който е замръзнал. Остави го да се размрази. Ще чакаш пролетта и лятото и тогава ще черпиш вода от него. Сега можеш да вземеш само къс лед.
Аз не зная как вие познавате, че някой човек е добър, или как познавате, че някой човек ви обича. В една школа има такова положение: безлюбието всякога се маскира с Любовта. Ако една обич, която някой има към вас, е едно маскиране, е едно безлюбие, тогаз какво ще кажете? Няма да минат 1-2 години и животът ще го покаже. Ако животът разкрива безлюбието, което е маскирано с Любовта, какво значи това? Може ние да не сме виновни. Дадена ти е една стока. Купил си я отнякъде. Продаваш я, но излиза, че стоката не е хубава. И после се разкрива. Трябва да бъдеш внимателен. Всичко това, което сте унаследили, трябва да го проверите; трябва да проверите дали стоката, която имате, отговаря на това, за което е дадена.
Другото правило гласи: всяка Любов по някой път се маскира отвън с безлюбие. Има хора пък, които за да маскират своята Любов към вас, ще се покажат безлюбни. Но след време ще се види, разбере. Как предпочитате – Любовта ли да бъде отвън, или маската? В природата отвън е безлюбието. Тя е много груба, с всички постъпва на общо основание. Но зад тази грубост седи Любовта, скрита някъде. В природата няма никаква деликатност. Както е хубаво време, дойде буря, дъжд, оцапа ви и след това никакво извинение – но в основата е скрита Любовта й.
Нужно е приложение. Вие се намирате в едно трудно положение. Чудите се – мъжа си ли да обичате повече, или чуждите мъже? Обичайте всички мъже еднакво. Вашето дете ли да обичате повече, или чуждите деца? Не правете различие! Обичайте всички деца! Гледайте на онова дете, както майка му го гледа! То е истинското отношение. Влезте в положението на онази майка, която е родила това дете. Вие сте в положението на една малка птичка. Приближавам се към гнездото. Разтревожва се майката, църка! Аз погледна пиленцето, не го бутам. Много съм внимателен. И се отдалеча. Влизам в положението на майката. И по някой път във вашето сърце има едно малко желание, една малка мисъл. Приближавам се. Не искам да изхвърля пиленцето, вашето желание, вън от гнездото, да не се тревожите.
Това, което мъжът прави за жена си, ти не го прави. То е негово свещено право. Това, което дъщерята прави за майка си и за баща си, то е за тях. Дъщеря ще поглади баща си и ще го целуне. Като дойде отвън някоя друга дъщеря, не може да направи същото. Чуждите дъщери да не правят това, което дъщерите в дома си правят. И това е правило. Това са външни неща, но не са без значение. Ето как ще ви изясня мисълта си. Ако ръката ви е без кожа, не трябва да се пипа – боли. Когато един човек е погалил своята дъщеря, той е снел кожата й. И ако вие отидете да я погалите, ще й причините неприятност. Оставете да зарасне кожата й. Или ако искаш да я гладиш, стани баща. Нямаш право да буташ когото и да е, ако не го обичаш. А пък щом го обичаш, тогава поглади го, както гладиш себе си. Какво чувствуваш, като погладиш ръката си? Ако някой, който ви обича, те поглади, какво ще почувствуваш?
В красотата има нещо Божествено, което изтича. Това, което изтича от Слънцето, не е самото Слънце. В красотата има нещо, което изтича, то е Божественото, неуловимото. Вие казвате: „Той се е захласнал". Хубаво е човек по някой път да се захласне.
Слънцето, като дойде, е в състояние да измени миналото. Та трябва да вложите Божественото, новото, което иде сега. Да не падате духом! Вие по някой път се обезсърчавате, че няма кой да ви обича. Но какво значи да ви обичат? Ако ви направят една хубава къща и не ви пущат навън, и ако на прозорците има решетки и ви турят златни букаи, тогава питам, как ще живеете в ограничения? Изхвърлете от себе си онези ограничения, които сега съществуват у вас! Те са Все на миналото!
През каквито и страдания да ви прекара Бог, вярвайте в Неговите благословения. Да знаете, че Неговият гняв е само до 4 поколения, а пък благословението Му е до тисящи родове – един много дълъг период. Едно Божие благословение е за толкова дълго време, а гневът му е само за 4 рода!
Сега, което е основното, което ще ви остане. Кое запомнихте? (Учителя пише на дъската буквата Л.) Какво мислите, че ще напиша? (Учителя пише ЛУК.) Сега ще заменим буквата У с Ю: ЛЮК. Сега ще преобразим тази дума: ще заменим буквата К с Б: ЛЮБ. Да любим някого, значи да разтопиш черупката и да го извадиш из нея-навън, да излезе на свобода.
Л – е свързването на две души.
Ю – е условията.
Б – е посятото семе.
О – са външните условия.
В – е вечността. При буквата О има един кръг. При Б има кръг, разделен на две. >
При произнасяне на звука Л туряте езика си на небцето. При Ю освобождавате езика от небцето. При Ю е свободата. При Б си затваряте устата, т.е. това, което трябва да расте. Трябва да му затворите всички условия отвън, да го турите в най-големите ограничения, за да израсне. Та Любовта е това, което ограничава човека, за да го освободи. Следователно тази Любов, която ограничава човека, за да го освободи, това е истинска Любов! Страданията в света са ограниченията на Любовта! Страданията имат предвид да ни извадят от едно състояние и да ни преведат в друго.
2 Коментара
Recommended Comments