Всеки път на раздяла от сърцето ми капе кръв.

Всяка нощ без теб те сънувам, всеки ден те бленувам…Всичко, което изпълва със смисъл живота ми, си ти –

Мое малко безценно създание, мое богатство и наказание,

Моя грижа и упование.

Сега си далеч, но в лицето ми грее твойто лице,

С насълзени очи, като бисери, с молба и горещо желание

Времето да спре…

Не тъгувай, мило дете!

При теб съм – сега и завинаги!