Всичко-Блага Димитрова

Имаш младост и хубост,

цялата си една усмивка.

Даже дърветата те харесват

и те прегръщат със сенките си.

Рамото ти изгрява

като новолуние.

После – като пълнолуние.

И догде се озърнеш -

нямаш младост и хубост.

Какво ти остава?

Имаш любим и нежност -

цялата си една тръпка.

Стъпваш по звездният свод

с тънки звънливи токчета.

И под стъпките ти угасват

една по една звездите

като сгазени фасове.

Докато паднеш на земята.

Нямаш любим и нежност!

Какво ти остава?

Имаш талант и воля -

цялата си една факла.

нощем безсънно светиш

търсиш в тъмната пустош,

нещо такова, което,

никога, никъде, никой…

Тъкмо да го откриеш,

факлата гасне и пуши,

и се превръща в главня.

Нямаш талант и воля!

Какво ти остава?

Имаш дете и радост,

цялата си една грижа.

Водиш бъдещето за ръчичка,

учиш го да бъде послушно

и да не тича много напред,

за да бъде по-дълго твое.

Докато ти го грабне от ръката

болест или война,

или безкрайният път…

Нямаш дете и радост!

Какво ти остава?

Всичко да имаш,

нищо да нямаш,

цялата да си една шепа.

Всичко да даваш,

нищо да вземаш.

Да се загърнеш в самота

като в излинял шал,

майка си да повториш на прага,

всичко да посрещнеш,

всичко да изпратиш.

Всичко!

- Това ти остава!!!