Имало едно време едно момче, което растеше с мъдростта на света около него ,защото бе наблюдателно и се стараеше да разбира света според възрастта си` но и имаше много неща , които го озадачаваха и главното от тези неща беше това, което възрастните непрекъснато наричаха любов. Веднъж момчето се обърна към родителите си и ги попита :

--Какво е любов ?

--Любов е да уважаваш баща си и майка си и да ги слушаш - отговориха те.

Момчето прие отговора и пожела да покаже любовта си като почиташе и помагаше на родителите си,но не беше напълно задоволено, затова попита и своя учител :

--Учителю, какво е любов ?

--Любов е да правиш това, което учителят казва да правиш и да учиш това, което се изисква от теб да научиш в училище - отговори учителят.

Момчето усещаше, че има истина в това, но все още не беше напълно задоволено и от този отговор затова попита своята малка приятелка :

--Кажи ми ,знаеш ли какво е любов ?

--Не съм сигурна, но съм забелязала , че когато хората искат нещо те казват : "Обичам те ' - Отговори малкото момиче.

Момчето обмисли отговора и реши, че това трябва да е най- близо до любовта от всичко, което беше научило до сега, но дълго време още продължаваше да мисли за тези неща.

Една нощ, когато заспа сънува, че отплава далеч на борда на красив кораб с чудно бели широко опънати платна над цветна дъга в далечни води, които бе виждало и преди в своите мечти, но никога така ясно, както сега. Красивият кораб изглежда добре знаеше къде отива и сам акостира на непознат бряг с бели пясъци. Момчето слезе на блестящия бряг и се отправи към бедна откъм растителност местност където срещна прекрасно същество в бели одежди, сияещи но не от светлината на слънцето , а от светлина идваща от самото лице на съществото. Момчето попита това прекрасно създание :

--Какво е любов ?

Лъчистото същество не каза нито дума, а се наведе и погледна момчето в очите и то отвърна на погледа на новия си приятел. Изведнъж момчешките очи се промениха и светът пред него се преобрази накъдето и да отправяше погледа си. Местността веднага оживя, вече не изглеждаше гола и пуста, пред момчето се разкри красотата на една чудна гора, всичко изглеждаше живо и се радваше на любовта. Сега момчето знаеше какво е любов, то я гледаше, любовта за него вече беше видима.Всяка песъчинка танцуваше около него с енергия и радост, които трудно могат да се опишат с думи.

Съществото изпроводи момчето до кораба и то отплава с цветната дъга обратно към дома си.

Когато се събуди на сутринта момчето помнеше,погледна стаята си и тя беше преобразена. Щом майка му влезе в стаята то се втурна към нея, прегърна я и каза :

--Обичам те ! - и момчето видя майка си преобразена в същество, което беше любов.

По-късно в училище момчето пристъпи към учителя си и прошепна :

--Учителю, обичам те - и в момчешките очи учителят стана внимателен и състрадателен към всички .

Всяко нещо към , което момчето отправяше своя поглед му отговаряше с любов и не бе необходимо да пита повече никого какво нещо е любовта.

Източник: Какво променя хората?