Великите Учители на света заговорват на своите ученици само когато те са готови да разберат тяхното учение. Онзи велик учител или музикант заговорва на своя ученик само когато последният е готов да разбере великата математика на музиката, да разбере вътрешния ѝ смисъл. И ония ученици, които сега едва започват с гамите, при тях се явяват само обикновените учители. И сега, някой път, тия ученици ще подигнат реномето на своите учители. Не, не, той е един обикновен учител по музика, нищо повече.

И разумя Исус, че ще Го питат, а то много значи. Сега, ако вас ви запитат: „Защо вярвате в Бога?“, как ще отговорите на тия хора? Ако мене ме попитат защо ядеш, ще отговоря: Защото съм гладен. Яденето е една необходимост. Гладът търси храната, жаждата търси водата. Това е разрешението на въпроса. „Защо пиеш?“ Защото съм жаден, а водата е една необходимост, следователно трябва да пия. „Не може ли без вода?“ При условия, при които сега живеем, без вода не може, без храна не може. Може да постиш ден, два, 3, 4 дена до 40 дена, но все таки най-после ще проядеш. И най-после, славата на Бога не седи в постене, а в ядене и пиене. „Яжте и пийте и благодарете“ казва Писанието, а не казва: „Постете“. Тогава аз ще ви поставя следната аксиома: В яденето и пиенето е славата Божия и в знанието е славата Божия. Да не яде човек, то значи да няма знание, и да е жаден човек, то е пак същото.

Знание, знание трябва! Но ще каже някой: „А то, знанието, и без знание може“. Е, какво трябва тогава, невежество ли? На Бога не трябват невежи хора! Бог иска всички Негови деца да бъдат тъй умни, както Той е умен; тъй любящи, както Той е любящ; тъй истинолюбиви, както Той е истинолюбив; тъй правдиви, както Той е правдив; и тъй благи и добри, както Той е благ и добър. Тъй, нищо повече! Всяка друга философия, всяка друга наука е фалш в живота, няма никакъв смисъл. Някой ще каже: „Аз трябва да се спася“. От какво да се спасиш? Аз разбирам едно спасение – от своите глупости. От своите глупости да се спаси човек, от своята беднотия, от своя глад, от своята жажда, от това трябва да се спасява човек. И ако аз бих имал време да обясня защо трябва да се спасяваме, аз вземам думата „спасение“ в косвен смисъл, а не в прям. После, при отговарянето на такива и други философски въпроси, ние често се заблуждаваме, мислим, като че разбираме тайната на битието. Не, не, има неща, които разбираме, но има и неща, които не разбираме. Есенцията не разбираме, а това трябва да учим сега. И, следователно, първото нещо: Човек трябва да схване, че не знае, че е празен, или да се изпразни, за да се напълни наново. Трябва да се научим да се празним и да се пълним.

Сега аз искам да ви наведа на мисълта: Ако ние вървим по един път и мислим, че имаме по-голяма светлина, а в живота ни няма разлика между окръжаващите и нас, питам тогава, в какво седи нашето учение? Нашата сила не трябва да се проявява както онези паднали духове, които седят в кафенето или кръчмата и казват: „Ха, наздравица“ – тъй, после замислят се, не им върви вкъщи и казват: „Дай половин кило“. Пак мислят, дълбоко разрешават въпросите. „Силата дойде“, казват. „Този въпрос мога да го разреша, като изпия още половин кило.“ Но това е временно решаване. С половин кило въпросите не се решават. И в един ден човек светия не става, и в една година човек светия не става. Светия значи, който научил великия закон да поддържа светлината в себе си и да дава от нея на окръжаващите го. Това значи светия: Със своя ум и със своята душа да показва пътя.

„И разумя Исус, че ще го питат.“ Онези, които вървят по новия път, трябва да се пазят от следния недъг: Една графиня на запад се влюбва в един прочут художник, толкова се влюбила в него, че се зародил страх у нея и казвала: „Ако той много се прочуе, аз ще загубя неговата любов, затова трябва да измисля едно изкуство, да го лиша от славата му“. И почнала да му дава един прах, но с това повредила зрението му. Той не можел да различава краските и картините му мязали на карикатури. И като направил изложение, всички се смеели, хванали се за корема и се смеели. Тази графиня може да повреди ума на всекиго, да не може да разпознава цветовете. То е човешкото тщеславие. И у сегашните религиозни хора има повече тщеславие, отколкото религиозност. А тщеславието не е наука, то е култ. Тщеславният човек изключва каквото и да е страдание, и по това аз зная, че този човек е тщеславен.

От всички вас се иска да развиете ума и сърцето си, всички благородни чувства и умствени способности, и в разсъжденията, в анализирането и в приложението на това учение да намерите метода. Другояче то няма смисъл.

Следователно по-рано трябва да бъдем умни, преди да съзнаем, че сме добри, а ние искаме да съзнаем, че сме добри, преди да съзнаем, че сме умни. И затова у религиозните хора има една мания, захващат, щом се обърнат към Бога, да показват смирение. Пардесюта ще се снемат! Ще се пости! Ако ти си болен, ще постиш, то е една необходимост за тебе. Постът е необходим само в болезнено състояние. И в духовния свят, когато наложим пост някому, подразбира се, че той е болен и неговият организъм трябва да си почине. Това е един вътрешен закон. А щом човек е здрав и сърцето му може да възиграе, ще кажем: „Ще ядеш и ще славиш Бога“. Ясна ли е тази философия? Никаква критика! Друг начин няма! Само един начин има. Някои, които вярват в този път, искат да бъдат по-умни от мене. Не, ние не можем да бъдем по-умни от природата, нито пък по-умни от онзи, който е приложил тия закони. Вътре ние трябва да се подчиним разумно, не насила да се подчиним, а да съзнаем. И като дойдем до хората, да им дадем едно правилно обяснение, да обясняваме всички неща. Ако аз ям, то е един процес. Да ядеш, това не значи да се учиш. Ти може да ядеш много добре, а да се учиш много зле, и може да се учиш много добре, а да ядеш много зле. Едното и другото е възможно. Но онзи, който се храни добре и се учи добре и пие добре, той е умен човек.

И тъй, искам да бъдете умни! Не говорете само за снимане на пардесюта, не говорете само за пост. Когато си болен, ще постиш и ден, и два, и три. То е начин за лекуване. Пост аз вземам в много широк смисъл. Пост има и умствен, и физически, и духовен.