Омаен мир се лее в гъстата гора,

пеят птици вдъхновенно.

Във размисъл потъвам,

и после пак нагоре с мисълта летя.

Чуден свят, вълни на благодат,

преливащи във мен.

О, живот свещен,

колко малко зная аз за теб.

Вълнуващо ефирно лееш се пред мен.

Отвън зелената гора, чудни гласове на птици.

Отвътре ромон на мечта,

плискаща душа ми.

Копнеж пред тайната врата,

на неразбуленото вътре.

Образи на светове, говорът на духове....

добри,...познати...

Какъв е този чуден резонанс,

мелодия вълшебна, хармония на чистотата.

Любов неземна, раздаваща живота,

при мен дошла си!

С какво ли те привлякох?

Може би със празнотата, защото се раздадох...

на всекиго, по малко...

Ти вливаш в мен,... елексира на живота...

Благодаря Любов, благодаря за топлината.

11:34ч. 27.април.2011г.