Смирение ли бе това?
Четох в една книга, една глава, която беше посветена на нашето его и как всъщност реагира то в различни ситуации. Как например ако някой изпревари вашата кола и ви пресече пътя, егото веднага ще реагира чрез желание да му отмъстим по един или друг начин.
И понеже не шофирам, точно същия ден ми се предостави много интересна ситуация.
Отидох в НАП да си платя осигуровките, взех си номер 72. Влязох и отидох до гишето с моя номер. Тъкмо съобщих на служителя за какво съм там и изведнъж дойде жена с номер 73 и си връчи документите смело. Служителят само ми каза, че веднага ще може да ми направи справка, но започна да обработва нейния казус, който беше доста по-дълъг.
Нищо не казах. Вътрешно се зачудих защо става така, нали съм с 72 номер. И в този момент направо връхлетя втора жена с номер 74 и през мен си подаде дискетата с нейната информация.
Тоест аз бях обслужена последна макар номерът ми да беше преди техните.
Но, не почувствах нищо. Нямаше раздразнение.
Но, дали е смирение?
И може би в такава ситуация човек вътрешно трябва наистина да е смирен, но външно да изрази и защити правото си.
5 Коментара
Recommended Comments