Сега в света най-разбраното нещо е любовта и най-неразбраното е любовта. Едно нещо има, което е разбрано и неразбрано. То е любовта. Колкото го разбираш, толкова и го не разбираш. Колкото повече го разбираш, толкоз повече го не разбираш. То е обратен процес.

*

Някои неща са разбрани, близки са. Далечните неща не са разбрани. Любовта е наблизо и надалече. Следователно, близката любов е разбрана, далечната любов е неразбрана. Какво има, защо е неразбрана? Защото е далечна. Защо е разбрана? Защото е близка. Свършена работа. Красотата на любовта е, когато е неразбрана. Красотата на любовта е, когато е разбрана. И в двете е еднакво красива.

Дръжте две неща в ума си. Не мислете, че разбирате любовта в цялото. То е заблуждение. Казвате, че знаете близката любов. Да се не съмнявате. За далечната любов кажете: Тази работа не е за нас. За далечната любов и да ме питате, нищо не зная. За близката никога не казвайте, че не я знаете.

Сега всички знаете близката любов, вашата близка любов. Всеки знае своята близка любов. И всеки не знае своята далечна любов. Те са две понятия. Сега за пример, едно малко камъче може да го дигнете. То е малката любов. Ако дигнеш 4–5 тона камък, какво ще го правиш. Този 4–5-тонния камък, ако ти дадат 10 години, може да го пренесеш. Ще го разбиеш, ще го разчупиш на малки парчета и ще го пренесеш. Когато човек се старае да разбере цялата любов, той се сразява, пречупва се гръбнака, става неврастеник, неразположен, мърморник, недоволен.

Никога не се старайте да носите голямата любов. Няма нужда да я носиш. Единственото нещо, което иска да го не носите, то е любовта. Ние по някой път искаме да покажем любовта. Туй, което показваме на хората, не е любов. Единственото нещо, което човек не може да носи, то е любовта. Единственото нещо, което не иска да те носи, пак е любовта. Нито иска да я носиш, нито иска тя да те носи. Туй, което носиш, не е любов. Туй, което те носи, не е любов. Ако искате да знаете, щом любовта те носи, ти си слаб. Щом ти носиш любовта, тя е слаба.

*

С какво трябва да се занимаваме? С онова, което любовта ни говори. Каквото говори в дадения случай, то е единственото, с което трябва да се занимаваме. Когато говори любовта ще слушаш. Тоз говори туй, онзи говори онуй, всичко туй ще оставиш. Туй което говори тя, ще слушаш. Никой не може да говори, както тя говори. Никой в света не е в състояние, нито поет, нито философ да говори, както любовта говори. Тя като ти говори, ще я слушаш. И няма да я сравняваш с никого. Всички други трябва да станат сенки на любовта.Тя да изпъкне и тогава ще я разбираш.

Вий по някой път искате да покажете на хората, как ви се е открила любовта. Туй, което любовта ви открива, тя не иска никога вие да го казвате на другите. Ако има нужда, тя ще говори. Любовта няма нужда от преводчици. Единствената сила в света, която не търпи преводчици, тя е любовта. Другите може да искат, тя не иска преводчици. Като дойде, знае всичките езици, може да ти каже и ти да разбереш. Като говори любовта, всички я разбират.

Някой дойде, иска да ме учи, какво нещо е любовта. Тълкуватели на любовта има. Аз не искам да ви тълкувам любовта. Казвам: Когато любовта говори, да я слушате. Няма по-хубаво нещо от това. Какво ще ви говори за слънцето? Какво е слънцето, каква е светлината? Слънцето като ти говори, слушай го, отколкото който и философ да ти говори за слънцето и светлината. Туй, което слънцето ти даде, туй което си видял, туй което си почувствал, то е знанието, което слънцето дава. Другите неща са механични пособия или превозни средства.

*

Та казвам: Важна е любовта, която ни говори в дадения случай. По някой път хората мислят, че Господ им се разсърдил. Туй, което мислим, че Господ ни се разсърдил на нас, то сме ние. Ние, които се оглеждаме в Негово огледало виждаме се сърдити. Казваме: Господ е сърдит. От туй заблуждение оставете се настрана. Бог никога не се сърди. Той не е Бог на гнева, но Бог на Любовта. Понеже ние се гневим, мислим че и той се гневи.

Гневът извън любовта е на място. Но в любовта, той няма място. Няма никаква стая за гнева в любовта. Гневът като дойде в любовта, никакъв прием не му дават, никакво легло не му дават, държа го отвън обикаля около къщата. Като слуга го държат. Тогава се сърди, че няма прием вътре. Сега когато вие се сърдите, обикаляте къщата на любовта. И 10 години да се сърди, ще обикаля. Ако искате да влезете в любовта, ще напуснете гнева, ще влезете вътре.

*

Всичките хора, които са на първите места, търсят неразбраната любов. Които са на последните места, те виждат разбраната любов. Когато сте на последното място, вие разбирате любовта. Когато сте на първото място, вие не я разбирате, нямате любов. Всички царе, владици, попове, светии, те не разбират любовта. Единствените същества, които разбират любовта, те са децата. Казва: „Ако не станете като малки деца, не можете да влезете в Царството Божие“.

Аз говоря за любовта, не мислете за първите места. Казвате: Голяма любов има. То са понятия на съвременния свят. Неразбран свят е той. По какво ще познаете, когато любовта говори. Когато ти слушаш любовта, дето минеш всички хора те приемат. Когато проявяваш любовта, хората те разбират. Когато не я проявяваш, мислиш че любовта те е изоставила, ще те изпъдят. И двете са заблуждения. Ти не може да носиш любовта. Любовта никога няма да те остави. Ти като не разбираш, оставяш я, искаш да лъжеш хората, че тя те е оставила.

*

Във вас сега има едно неразбрано недоволство. Недоволството произтича, когато мислиш, че двама души те обичат. И двамата ще бъдат недоволни от вас. Затуй смешно е да кажеш, че двама ви обичат. В дадения случай в света само един може да те обича. Щом двама те обичат, скандал има вече. Казвам: Всичкото недоразумение между хората произтича от едно вътрешно неразбиране на онази любов, с която Бог иска да научи хората на земята да живеят.

*

Именно апостол Павел засяга според тогавашното съзнание на първите християни да изясни любовта, засяга някои основни черти, качества на любовта, които може да се приложат. Някои мислят, че говорят езици, че имат много знание. Той казва: Всички тия неща са преходни. Той казва: „Езици ли са, ще престанат, знание ли е, ще изчезне. Сега отчасти знаем“.

Единственото нещо, което ще остане за бъдеще, то е любовта – когато ни говори, да я слушаме. После трябва да бъдеш търпелив. Като говори любовта, трябва да имаш търпение да я чакаш. Любовта сама ще дойде да ти говори. Ти ще схванеш, че днес ще дойде. Тя може да дойде днес, утре, други ден, може и след година да дойде. Ти ще окрякаш орталъка. Като ти каже след една година и като мине година, да ти се струва като че един час. Да се не продължава времето. Любовта винаги съкратява времето. Неразбраната любов удължава времето. Туй, което във вас удължава времето, е неразбраната любов. Туй съкратява времето то е разбраната любов.

Сега ще се яви въпросът: Защо ние да го не разбираме? Защото искаш да носиш любовта. Защо аз не разбирам? Защото искаш любовта да те носи. То са две неща в света невъзможни. Защото ако любовта те носи, ти си слаб; ако ти носиш любовта, тя е слаба. Всесилното в света, безсмъртното в света то е любовта. Щом любовта те носи, ти си смъртен човек. Щом любовта те носи ти си неспособен човек за култура. Щом ходиш с любов и я слушаш, всичко добре разбираш.

Тогава може да имаш едно знание, което тя ще ти го даде. Щом помислиш, дали някой друг я разбира, както ти я разбираш, туй, което имаш, ще го изгубиш. Тя не обича да поставяш контрасти. Тя знае всичко, на които говори я разбират. Ти трябва да мислиш като ти говори и ти я разбираш. Щом ти говори и ти мислиш, че не я разбираш, вие сте в противоречие.

*

Любовта никога не отпада. Другите дарби,пророчества ли са, ще се прекратят, езици ли са, ще престанат, знание ли е , ще изчезне. Но когато „съвършеното“, т.е. когато дойде любовта, „това, което е отчасти ще се прекрати“.

*

Ние искаме някой човек да ни покаже образец за любовта. Не търсете образец. Любовта чрез всичките хора се проявява. Единственото нещо, което не търси преводчици и други да я представляват, то е любовта. Тя е единственото нещо в света, което всички разбират и която всички разбира. Между любовта и човешката душа няма никакъв спор. Тя е всякога разбрана. Ако има нещо, което не разбира, то е посторонно. Казвам: Единственото, което ви разбира, то е любовта. Единственото, което вие разбирате, то е любовта. Единственото, което не разбирате, то е любовта. Единственото, което не ви разбира, е пак любовта. И любовта не ви разбира. Когато вие искате да я носите, не ви разбира тогава. Ще бъде смешно.

Ако вземеш земята на ръцете си, къде ще я носиш? Или ако вие поканите слънцето на гости на земята, в коя стая ще го поместите? Искаш да поканиш на гости това слънце. Невъзможно е. Ще оставиш да е далече. Туй, което вземеш от него, малката светлина е разбрано. При голямото слънце ще идеш при него наблизо. Ако речеш то да дойде при тебе, ти искаш неразбранато в света.

Сега ще кажете, защо сме били толкоз невежи в света. Радвайте се, че си бил невежа. Ако ти знаеш в света, знаеш, какво ще бъде? То ще бъде най-голямото нещастие, което може да те сполети: да знаеш всичко. Адът е образуван от идеята, че всичко знаем. Раят е образуван, че малко знаем. Значи раят е място, дето малко знаят: Адът е място, дето много знаят.

Като дойде някой казва: Какво аз зная, колко ми е патила главата? Когато всичко знаете и страдате, то е ад. Защо страдам? Защото много знаеш. Турците казват: „Чок билям, чок чекер.“ Аз не ви говоря това, което знаете, да го изхвърлите. Не да приемете новото и старото да го изхвърлите, да облечете новите дрехи. Новото само на Великден ще го облечете, всеки ден няма да го обичате, ще го пазите. Когато се намерите в голямо противоречие ще облечете новите дрехи. Като дойде страданието, ще облечете новите дрехи. Обикновените дрехи ще носите.

„Бог толкоз възлюби света, щото изпрати любовта си да научи хората, как да живеят“ в света. Думите „изпрати сина си“, значи изпрати любовта си да ни научи на любовта, която не може да я носиш, нито да ни носи. Любовта, която ще ни научи да живеем тъй, както Бог изисква.

*

Няма по-хубаво нещо в света от любовта. Тя като говори, всичко имаш. Няма по-голямо страдание, когато престане да ти говори. Когато не ти говори, това са наши разбирания. Щом я разбираш тя отваря всичките врати. Когато не я разбираш, затваря всичките врати изведнъж. И това е много естествено. Значи в малкото, което разбираш всичките врати са отворени. Голямото, щом е неразбрано, вратите са затворени. При врати, които са затворени не отиваш да хлопаш. Дето вратите са отворени, има любов. Дето вратите са затворени няма любов. Всяка затворена врата говори за неразбрана любов. Всяка отворена врата говори за разбраната любов. Не ходи при затворена врата. Казва: Сърдцето е затворено.

В света искаме да бъдем учени, в света искаме да бъдем богати, в света искаме да бъдем силни. Те са затворени врати. Тези неща са облекло. Те нямат нищо общо с любовта. Когато някой мисли, че като има знание, ще го обичат, той е само един слуга на любовта. Ни най-малко знанието няма да те заведе при любовта. Любовта от знанието не се нуждае. Знанието е превозно средство. Любовта сама ще ви посети, ще ви говори. Вие трябва да я слушате.

Няма да искате да се качите на нейната колесница да ви развожда. Такива работи да няма. Може да ви проповядват колесници, има много колесници, но любовта никакви колесници няма. Единственото нещо, което няма превозно средство е любовта. Единственото нещо, което няма преводчици то е любовта.

*

Сега не искайте да ви разбират хората. Когато любовта дойде, значи ще ви разберат. Когато любовта си иде, ще бъдете неразбрани. Понякога е хубаво любовта свободна да си замине. Иде си, да се радвате: Дойде, пак да се радвате. И заминаването на любовта да ни причинява радост. Идването на любовта да ни причинява радост. Тя е единствената, която, като идва причинява радост и като заминава, причинява радост. Сега не мислете, че радостта не е еднаква. Радостта, като замине любовта е еднакво силна, както, когато дойде любовта. Когато дойде любовта при вас, вие ще бъдете майка, натоварена с вашето дете. Когато любовта замине, детето ще бъде в училище, ще бъде израснало, ще ви говори. За туй любовта е, която примирява всичките противоречия в света.

*

Ако любовта би ви държала на ръце, вие никога не бихте се просветили. Вие щяхте да бъдете малки деца. Понеже сега всички други са ви носили, са ви говорили за любовта, сега ще влезете в света, дето самата любов ще ви говори. Представете си, че сте били в един свят дето са ви представили, какво нещо е слънцето. Мислите ли, че всичките свещи могат да представят слънцето. Когато видиш слънцето, какво е всъщност, ще кажеш тогава: Сега разбрах какво е реалността в света. Свещите са на място, но те никога не може да заместят слънцето. Вашата любов никога не може да замести слънцето на любовта.

„Отчасти знаем и отчасти сме приели.“ В Него всички живеят и се движат. Бог ни е дал свобода да живеем в Него. За нищо Той не ни се сърди. Сами се наказваме и считаме, че туй е наказание от Бога. Бие мъжът жената. Жената казва: Господ позволи да ме бие. Любиш, обичаш го, пак казвате: Господ така направи. Трябва ли постоянно да обичаш хората.

Представете си, че имам да посетя хиляда души хора. Започвам с първия. Имам по пет минути при всеки едного да седя. Той има ли право да ме задържа да седя десет минути при него. Да се радва на петте минути, които мога да му дам. С какво съм аз задължен. Любовта какво ми е длъжна да остане десет минути? Тя определила пет минути. Аз трябва да чакам, като обиколи хиляда души, пак ще се върне при мене. Какво говоря на другите хора, то не е твоя работа. Какво говори на тебе, с туй занимавай. Какво е говорила на другите хора, то е тяхна работа. Ако един ден се помъчи да каже, какво любовта е говорила, има право. Може да ти предаде толкоз колкото любовта е говорила. Не казвам, че не може да предадеш. Туй знание, което всеки може да предаде за любовта е частично.

Казва: Аз го разбрах. От части знаем. Когато дойде любовта, ще знаем, ще се разкрие. Ще кажете: Сега ми се отвориха очите, сега ми се отвори сърдцето, разбирам, какво нещо е любовта. Туй, в което човек трябва да възкръсне. Щом възкръснеш, трябва да престанеш да бъдеш смъртен.

„Сега остават тия трите: Надежда, Вяра и Любов.“ Аз считам надеждата свързана с физическия свят. Вярата е свързана със света на знанието, с духовния свят, а любовта – с Божествения свят. Надеждата е приемната стая, приятно ще ядеш. Вярата е класната стая, дето трябва да учиш нещо. Любовта е свободата. Ще дойдеш да се разхождаш, екскурзия ще правиш навсякъде. Ще ходиш, дето искаш и колкото искаш. Може да посещаваш слънцето, месечината, звездите. Като ти дотегне, пак може да се върнеш в класната стая. Щом ти дотегне там, ще се върнеш в обядната стая.

Надявайте се, живейте във физическия свят. Вярвайте, живейте в духовния свят. Любете, живейте в света на любовта, в Божествения свят. Живейте тъй, както разбирате. Като казвам живейте, както разбирате, то е любовта. Живейте както са ви учили. Живейте тъй, както ви обичат дрехите. Нали правите гримировки. Ще седиш, ще ти четат, ще ти облекат дрехите, булките как ги обличат. Колко седмици булките носят дрехите си? После носят булски байрак и този байрак на четири парчета го късат и парчетата хвърлят в четирите посоки на света. Аз тълкувам туй: Булката има право да живее на запад, на изток, на север, на юг. Казвам: Това е законът на любовта, имаш право на всякъде да живееш.

*

Да се радваме, че има едно нещо, на което може да разчитаме. Да се радваме, че има нещо, което ни прави невежи и знаещи, прави ни слаби и силни, прави ни доволни и недоволни. Контрасти. Недоволството е карма. Любов като дойде, всичките тия ги примирява, всичките противоречия моментално ги примирява. Като се отдалечи, противоречията идат. Знайте, когато противоречията идат, любовта си е заминала; Когато противоречията си отиват, любовта е дошла.

Не мислете, че сте в Царството Божие. Като влезе в ада един светия може да го превърне на рай. Христос като влезе в ада обърна го на рай. Проповядва на тия хора и всички тръгнаха подире му, изведе ги. Любовта влезе и всичките дяволи забравиха противоречията.

из Неразбрана и разбрана любов, 22.06.1944 г.