Обич и знание
Entry posted by Розалина ·
777 прегледа
Имаш право да предпочиташ добрия човек пред лошия; пресния хляб пред мухлясалия. Казваш: „Нали трябва да имаме еднакви отношения към всичко?“ – Еднакви отношения можеш да имаш само към добрите хора. Невъзможно е да обичаш лошия човек. – „Бог е създал всички хора.“ – Не, Бог не може да създаде престъпник, лош човек. Ако всички хора са родени от Бога, не може да има престъпници в света. Роденият от Бога грях не прави. Престъпникът, грешникът не може да бъде обект на любовта. Какво вода ще пиеш: чиста, планинска, или водата на щерната? Ти можеш да пиеш нечиста вода, но стомахът ти ще протестира. В живота можеш да обичаш само красивото, възвишеното. Ако се оплакваш, че никой не те обича, казвам: не те обичат, защото в тебе има мътна вода. Знай, че когато хората те обичат, ти си добър. Това е мое разбиране, то се отнася до мене. Дайте път на доброто в себе си, и хората ще ви обичат. – „Искам да имам доброто мнение на хората.“ – Прав си.
Искай доброто мнение на умните хора, а не на глупавите.
Често хората търсят доброто мнение на подобните си, а не на по-напредналите от тях.
Ако искаш да се освободиш от противоречията, трябва да минеш през страданията. Първо ще минеш през недоволството, а после през доволството; първо ще минеш през страданията, а после през радостта. Тя е красива мома, която ще ти се усмихне. Веднъж видял тази усмивка, никога не можеш да я забравиш. Самата усмивка говори какво се иска от тебе. Аз говоря за усмивката на Любовта, а не за обикновената усмивка, която внася нещо отрицателно в човека. Когато минаваш през най-големи страдания, като възнаграждение ще получиш тази усмивка. Тя внася сила в човека, прави го тих и спокоен, и той лесно се справя с мъчнотиите и противоречията. И ти, който минаваш през най-големите страдания, можеш да предадеш тази усмивка и на другите. Ти си в тъмна, мрачна нощ и очакваш зазоряването, изгрева на слънцето. Как да не се усмихнеш? Представете си, че слънцето изгрява веднъж на хиляда години. Вие сте чакали през всичкото това време и сте в последния момент; пред изгрева на слънцето. Какво ще бъде вашето състояние тогава? Какъв израз и усмивка ще се яви на лицето ви? Вашето съзнание ще бъде погълнато само от едно: да видите изгряващото слънце. От този изгрев зависи вашето бъдеще. Това е моментът, когато Божията Любов прониква в човешката душа. Този момент разрешава всички противоречия. Човек се пробужда от дълбок сън и казва: „Сега разбирам защо е била тази верига от страдания; сега разбирам смисъла на доброто, което ми се усмихва“.
И тъй, доброто се усмихва, а Любовта говори. Любовта те хваща с двете си ръце и ти ще се запалиш от всички страни. Като започне да ти говори, ти ще се запалиш от горе до долу и ще се превърнеш на пламък. Целият свят ще се освети от този пламък и всички ще те видят. Който разбира закона, казва: „Благословение е да те освети Любовта“.
Свободни сте да постъпвате, както искате, но важно е какви ще бъдат последствията на вашите постъпки. Важно е дали това, което говориш, е право, или не. Какъв човек си ти, ако си служиш с неверни данни, с лъжливи факти? Всички мисли и чувства на човека се хронизират. Значи има един свят, който отбелязва нещата абсолютно вярно.
Помнете: Енергията на Любовта не се разлага, но тя разлага енергията на човешките мисли и чувства, докато ги доведе до неразложимото, до същественото в човека. Казвате: „Не е морално, младият момък да напусне първата мома и да се влюби в друга“. Вие осъждате, без да разбирате нещата. Че момъкът обикнал друга мома, това не е престъпление. Той търси Бога в момата и не Го намира нито в първата, нито във втората. При това той се заблуждава, като мисли, че втората е по-красива. Престъплението, според мене, е там, че момъкът търси удоволствието в живота, а не Бога. Ако искрено търсеше Бога, той щеше да Го намери и в първата мома. Така тя щеше да стане десет пъти по-красива от втората. Момъкът спира вниманието си на външната страна на живота, а не на вътрешната – там е неговата грешка. Ще търсиш душата във всички красиви моми, и следователно ще обичаш всички. – „Това е многоженство.“ – Не, това е правият възглед за живота. Обичай душата на всички хора. Бъди готов да се жертваш за човека безкористно. Аз говоря за великия морал, който вие, с вашите мисли и чувства, не можете да схванете.
Бъдете чисти и свободни, не мислете лоши работи. Виждаш, че двама се разговарят и казваш: „Какво си говорят?“ Срещаш двама млади – мома и момък, пак се запитваш: „Какво ли говорят?“ – Едно от двете: или и двамата мислят как да изпълнят волята Божия, или как да изпълнят своята воля. Ако изпълнят волята на Бога, благословение ги очаква. Ако изпълнят своята воля, нещастие ги очаква. – „Защо е така?“ – Така е. – „Защо този момък не поглежда към другите моми?“ – Защо да гледа други моми? Тази е първата мома, чрез която като през бинокъл той е видял Бога. Чрез нея и другите моми ще му станат приятни. Обаче изчезне ли тя пред очите му, той потъва в мрак и тъмнина. Ако неговата възлюбена е в състояние да обърне погледа му и към другите моми, да види, че и те са красиви като нея, има ли нещо престъпно в това? Питате: „Къде е смисълът на живота?“ – В Любовта. – „Само жена си и децата си ли да обичам?“ – Ще обичаш всички души. Аз говоря за Любовта и за морала на рая. Два морала съществуват в света: моралът на рая, т.е. моралът на абсолютната чистота, и моралът на хората, в който е грехът. Освободете душата си от състоянието на греха. Знайте, че аз не ви говоря като на хора от света, където грехът царува. Ако ви говоря като на такива хора, ще говоря за лук и чесън. – „Защо еди-кой си гледа жена ми?“ – Къде да гледа? – „Към земята.“ – Който гледа към земята, той изгаря душата. – „Нека гледа нагоре, към небето.“ – Който държи главата си високо и гледа все към небето, той е от вятърничавите хора. Пази се от хора, които където минат, запалват и горят. Пази се и от хора, които гледат все нависоко. Мнозина се обезсърчават и казват: „Бог не ни обича“. – Как познавате това? – „Работите не ни вървят: нивите, лозята не дават изобилно плод; говедата ни умират едно след друго.“ – Ако по това съдите за Любовта на Бога, то е човешко, материалистично гледане. Вие говорихте ли с Господа, да знаете, че е така? Защо говорите неверни неща? Казваш: „Жена ми не ме обича“. Срещам жена му, питам я защо не го обича. Тя отговаря: „Той не ме обича“. И двамата са прави. Всеки очаква да бъде обичан от другия, а не мисли, че пръв той трябва да обича. Как ще обичаш едно отрицателно число? За да обичаш отрицателната величина, трябва да превърнеш минуса на плюс. Като обичаш, ти лесно ще разрешиш въпросите. Бог обикна света и с това разреши всички въпроси. Не казвай, че този или онзи не те обичат. Ти ги обичай. – „Защо трябва да любя?“ – За да намериш смисъла на живота. Докато се занимаваш с отрицателните черти на хората, ти нищо няма да научиш. Казваш: „Обичам този човек, искам да го изям“. – Любов ли е това? И детето изяжда ябълката от любов, но това не е любов. – „Обичам този човек; искам да го прегърна, да го стисна.“ – И това не е любов. И гайдарджията стиска гайдата, надува я да свири, но това не е любов.
Аз искам да ви освободя от заблужденията. Вие живеете в чуждо съзнание. Казвате: „Аз съм сиромах“. – Това е чуждо съзнание. И това, което получаваш даром, е също чуждо. Щом си сиромах, ще се впрегнеш на работа. Ако просиш, ти не можеш да осигуриш живота си. Ти ще го осигуриш само като работиш. Да просиш, това е все едно, да отидеш на чешмата и да чакаш някой да ти даде вода. – Наведи се и сам си налей. – „Не мога.“ – Щом не можеш, веднъж могат да ти дадат, на другия ден сам ще си налееш вода. Това значи да отидеш да работиш. Да стоиш при извора и да очакваш други хора да ти дадат вода, в това няма смисъл. Друг е въпросът, ако някой доброволно ти даде чаша вода и ти се усмихне. Чрез усмивката си той ти предава нещо хубаво, възвишено. Който дава направо от извора, т.е. от Любовта, той нищо не очаква. Усмихне се, подаде ти една чаша вода и си замине. Той казва: „Всички блага идат от Бога. Радвам се, че имам случай да направя едно малко добро. Считам за голяма привилегия да ти дам една чаша вода“. А ти, който получаваш тази вода, трябва да знаеш кой ти я дава. Тогава и ти ще се усмихнеш. Щом и ти се усмихнеш, това показва, че и двамата сте се разбрали. Да ти даде някой вода от извора и двамата да се усмихнете, това е най-чистата любов. Най-хубавата любов се предава с усмивката. Като видиш тази усмивка, ще кажеш: „Желая и друг път да бъда при извора, да пия вода от същата чешма“. Изгревът на слънцето е такава усмивка. Първият лъч е първата усмивка, с която ти подаваш чаша вода. Следователно, ако посрещаш слънцето с това ново разбиране, тогава ще чуеш онзи глас на живата природа, който казва, че всичко е живо. Така ще посрещаш растенията, птиците, животните, хората. Така ще разбереш, че всичко в природата е разумно, всичко може да те разбере. Ако си скръбен и спреш пред някое дърво да плачеш, то ще те чуе и ще каже: „Не плачи, моят Баща е добър и богат. Аз ще Му разкажа за твоето състояние. Няма да мине много време и положението ти ще се подобри. Ако не вярваш, изкопай ме оттук и ме пренеси в твоя двор. Там аз ще ти помагам да подобриш живота си“. Казвам: Като не разбирате езика на растенията, колкото и да ви говорят за Любов, вие ги отминавате. Изкопай цветето, сложи го в саксия. Изкопай дървото и го посади в своя двор. Така работите ти ще се наредят. Ако си музикант, търговец или учител, всичко ще ти тръгне напред.
От всички се иска да пеете. Много песни съм ви дал. Пейте, да видите какъв резултат ще имате. Ако вън е мрачно, бурно, ще изпеете такава песен, която ще подобри времето. Всяка песен съдържа такава енергия, която ви свързва с Божествения свят. Като изпееш една такава песен, и ангелите ще те слушат. Това е музика. Като запееш, всичко разумно да те слуша: земята и небето, звездите и водите, растенията и дърветата, животните и човекът. Като чуят Божествена песен, ангелите се спират и с благоговение слушат. Те се радват, че има същества на земята, които пеят с любов.
Ако разсъждавате само и критикувате, вие ще дойдете до положението на пълно неразбиране. Знаете, че чрез всяко движение, чрез говора се изявява разумна енергия. Преведете тези движения правилно, за да се ползвате от тяхната енергия.
Българинът, по естество, е краен материалист. Следователно той е сатурнов тип. Не вярва даже в любовта. Той казва: „Парице, парице, всесилна царице!“
Не е лесно да се справиш със Сатурн, т.е. с голямото недоволство. Сатурн обича само Венера. Като те гази Сатурн, кажи му: „Срещнах богинята Венера, която ти изпраща поздрави“. Той веднага се изменя, лицето му светва. Венера отнема тъгите и скърбите на хората. Тази богиня на красотата обича да се шегува. А някога се подиграва с хората. – Кога? – Когато сте разочаровани. Значи, щом се разочаровате от любовта, ще знаете, че Венера се подиграва с вас. Тя направила една малка интрига, а след това се смее и казва: „Голям будала е този човек“.
За да не изгубиш любовта, не питай човека докога ще те люби. Любовта е извън времето и пространството.
Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Това значи: ако не можете да трансформирате вашите отрицателни мисли и чувства в положителни, какво е разбирането ви? Всяка мисъл и чувство, от какъвто характер и да са, имат външен обект. Може да е някоя птица, животно, дърво, плод и др. Важно е тази мисъл да се преобрази. Ще вземеш плода, на който отговаря отрицателната мисъл, и ще го изядеш. Така ще се освободиш от онези мисли и чувства, които те измъчват. Пази се от суеверия, не се оправдавай с незнанието си. Когато се касае за търсене на богатство, вие сте готови да повярвате на всеки иманяр.
Един проповедник държал проровед, която вървяла много добре. В този момент в салона влязла една жена с черни очила. Той погледнал към нея и веднага мисълта му се прекъснала. Той се смутил много. Чудел се как да свърже мисълта си. Докато мислел как да постъпи, в салона влязъл един мъж с приятно, благородно лице. Проповедникът спрял погледа си на него и мисълта му се възстановила. Така завършил благополучно проповедта си. На излизане от църквата той настигнал този господин и му казал: „Благодаря ви, че дойдохте в църква, вие ми помогнахте да завърша проповедта си. Заповядайте и друг път“. Питам: Кой от вас не е срещал в живота си жената с черните очила, която му причинила зло? И кой от вас не е видял човека с благородното лице, който му донесъл Божието благословение? Следователно хванете правата мисъл в себе си и благодарете за благословението, което ни носи тя. В тази мисъл се крие едно възвишено същество, което иде да ви помогне. Благодарете на тази мисъл, че ви посетила. Тя носи в себе си известна философия, от която се ползвате. Права мисъл, истинско знание са онези неща, от които всеки момент можеш да се ползваш.
Казано е в Писанието: „Едни ще се стопят, а други ще изгорят“. Които се стопят, те ще кристализират; които изгорят, ще се превърнат на газ и ще послужат за основа на бъдещата култура. – „Как да се справим с недоволството?“ – Като премахнете налягането върху вас. Недоволството е слабо налягане; мъчението е малко по-силно налягане; скръбта е по-голямо налягане от мъчението, а страданието е най-голямо налягане. Без тези налягания нищо не можете да придобиете. Без налягания нито един от вас не би дошъл тук. Аз благодаря, че имате недоволство, мъчнотии, скърби и страдания, за да дойдете тук. Без тях вие щяхте да се изпарите. Тогава как ще влезете в ангелския свят? И в ангелския свят има атмосферно налягане, но там то се определя от добродетелите. Колкото повече добродетели има, толкова по-голямо е налягането. Ангелът трябва да мине в архангел; архангелът – в още по-висока степен. Не мислете, че ангелът е най-високата степен на развитие. Под ангелска йерархия аз разбирам вечно развитие; вечно минаване от едно стъпало на друго. Това се разбира в широк смисъл на думата.
„Кога ще се види краят на това развитие?“ – Никой не може да види края му и никой не може да го стигне. В ума ти ще съществува само мисълта за вечния процес. Нито началото ще знаеш, нито края му. Помните ли кога сте слезли на земята? Ти знаеш, че живееш на земята, но началото на твоя живот не знаеш. Къде отиваш, не знаеш. Къде ще спреш временно, пак не знаеш. Ти се движиш между полюсите на вечността. Казва се, че си излязъл от Бога, но няма да се върнеш там, откъдето си излязъл. Пак ще се върнеш при Бога, но в област, в която никога не си стъпвал. Между мястото, откъдето си излязъл и където ще се върнеш, има една малка празнина, която Бог ще запълни. Там е Божественото съзнание. Значи Бог ще свърже двата края и ще образува кръг. Един ден, когато ти се наситиш на вечността, в тебе отново ще се яви желание да слезеш на земята. Бог ще премахне връзката на двата полюса и ти ще започнеш да слизаш.
Някой ме срещне и ми казва: „Недоволен съм от себе си, лош човек съм“. Друг човек ми казва за себе си: „Добър съм“. – Радвам се. – „Къщата ми изгоря.“ – Радвам се. – „Изгубих общественото си положение.“ – Радвам се. – „Министър станах.“ – Радвам се. Казвам: Така мисля аз, другояче не мога. Всичко, което става в света, има отношение към доброто. Ако мисля, че всичко, което става в света, е зло, аз пакостя на себе си. Че изгоряла къщата на някого, и това е добро. Ще му направя друга къща. – „Нямам обувки, бос ходя.“ – Много кожа има в света, ще си направиш нови. – „Тежък е животът.“ – И това разбирам. Съзнавам, че живееш на земята, при неблагоприятни условия. Важно е, че това, от което се оплакваш, не можеш да го изправиш. Със сегашното си разбиране ти не можеш да си помогнеш, но аз мога да те упътя, да ти кажа как да постъпиш.
Питам: Откъде дойдохте? Как слязохте на земята? Тук не сте били, отнякъде сте дошли. Окултистите предполагат, че цялата човешка раса е излязла от Слънцето, минала през Сатурн, през Луната и дошла на Земята. След време ще мине през друга планета. Човечеството ще мине през седем вериги, през седем вълни, за да отиде пак на Слънцето, откъдето е излязло. Че сте излезли от Слънцето, вие не помните. Също така не помните, че сте били на Сатурн, на Луната. Че сте на Земята, това вече знаете. Като завършихте своето развитие там, вие напуснахте Луната. Понеже там нямаше вече условия за вас, вие дойдохте на Земята, да продължите еволюцията си. На земята, обаче, няма да завършите развитието си. Като дойде време да напуснете Земята, ще ви приспят и ще ви пренесат на друга планета, близо до Земята, където ще завършите развитието си. Това са отвлечени въпроси. Вие казвате: „Това е хубаво, но сега трябва да се яде, да се живее, имаме разни нужди“. Че трябва да живеете, да ядете, да пиете, никой не ви препятства. Всичко е на мястото си.
Сегашният живот изисква от вас да се освободите от всичко ненужно. Това, което имате, то ви е необходимо. Всичко, което ви се случва в живота, е необходимо да стане. Човек не може да живее вън от това, което му е определено. Само така може да придобиете нужните опитности. Който не може да използва благоприятните условия, той без да иска, греши. Грехът е дошъл отпосле.
Бъдете свободни, не се ограничавайте. Който убие някого, след време ще го роди, ще му стане баща или майка. Законът гласи: „Всяко престъпление в света ще се изглади“. Този велик закон регулира нещата. Това е въпрос само на време. Като имате противоречия, вие казвате: „Тъмно ми е, мрачно ми е“. После ви светне. Така се сменят състоянията: ту плюс, ту минус, докато свършите с плюс и се освободите, да действате, както искате. Аз не искам да ви правя светии, но искам да се смени състоянието ви. – Защо? – Защото пак ще се натъкнете на мъчнотии. Сега вие сте в епохата, когато предстои да се новородите. Майка ви е вече в деветия месец. Още четири дни остават, докато се родите. Вие сега се храните, чувствате, но още не дишате. Важно е за вас кой ще ви бабува, как ще влезете в света. Не казвайте, че Бог не е направил света добре. Така не се говори. Нека светът говори за себе си. Когато сте нещастни, кажете си: „Има щастливи хора“. Когато един човек е нещастен, на противоположния полюс има друг щастлив. Първият търси втория и като го намери, те се уравновесяват. Направете една съединителна връзка между нещастния и щастливия.
Следователно, когато казвате, че сте нещастни, ще знаете, че това са чужди мисли. Вие се страхувате, че ще умрете. И тази мисъл не е ваша. Това са все чужди мисли. Като знаете, че сте живели при Бога, защо се страхувате от смъртта? Трябва да внесете в ума си обновителни мисли.
Аз искам да освободя мисълта ви от ограничения. Ако това не направя аз, друг може да го направи: Бог, вие сами, приятелят ви или друг някой. Който ще ви освободи, трябва да бъде умен. Глупавият не може да ви освободи. Под „освобождаване“ разбирам човек да ви услужи. Да допуснем, че си вързан. Дойде при тебе едно добро, разумно дете. То вади ножче от джоба си, прерязва връзките и те освобождава. Казваш: „Благодаря ти, ще дойде ден и аз да ти направя една услуга“. След време ти забогатяваш и даваш възможност на това дете да учи. Това е добродетелност. На любовта отговаряш с любов, на милосърдието – с милосърдие. Тази сутрин, понеже говорих много, измъчих стенографите. Мислех днес никой да не стенографира, а пропуснах да ви кажа. От всичко, което говорих, искам да ви остане една съществена мисъл. Не искам да слагате всичко на гърба си, понеже вашият гръб не е толкова здрав. Малко ще си вземете, но от най-хубавото. Казах ви хубави неща. Който знае какво да приеме от беседата, той ще стане истински човек. Ако разберете днешната беседа, който има ревматизъм, ще оздравее; който има коремоболие, ще изчезне болката му; който се оплаква от сиромашия, и тя ще изчезне. Умрелият пък ще възкръсне. Който не разбира, има да учи още много. Знаете ли защо ви говорих сега? Искам да предизвикам у вас усмивката. Не мога да я предизвикам, без да говоря.
Казвате: „Толкова години се учим тук и пак имаме много противоречия“. – Те са ваши. Христос бил на земята, говорил, проповядвал, но какво искал да каже, не знаете. Под думите „Аз съм пътят, истината и животът“ Христос подразбирал нещо съществено, но какво, вие и досега не знаете. Мнозина мислят, че животът е най-голямото нещастие. Не, животът е най-голямото благо.
Само Божията Любов носи пълния живот.
Утринно Слово от Учителя, държано на 8 май 1932 г., София, Изгрев.
2 Коментара
Recommended Comments